Тъкмо се каня да духна от столовата само и само да не
Изражението на Кейлъб е някак отнесено, сякаш се е пре
се наложи да участвам в този предпазлив любезен аскетски
несъл на далечно място. Нищо не подсказва, че и на него се е
разговор, когато влиза Тобиас с изтормозен вид. Изглежда
случило същото при т е с т а за определяне на наклонности
е работил в кухнята цяла сутрин - част от споразумени
т е . Сигурно сега просто се чуди какво ли е усещането, или
е т о ни с Миротворците. Утре е мой ред да се трудя в
как е възможно да стане това. Страните ми пламват -
пералното.
т о й анализира мозъка ми като че е някакъв компютър или
- Какво става? - питам, щом сяда до мен.
машина.
- В еуфорията при изготвянето на резолюцията относ
- Ей - подвиквам. - Слушаш ли ме?
но конфликта Миротворците явно са забравили, че да си
- Извинявай - казва, фокусирайки погледа си върху мен. -
вреш носа в чужди работи, е
Това е просто...
ря той. - Ако се задържим по-дълго тук, ще ме предизвикат
- Шашващо. Наясно съм. Когато си шашнат, изглеждаш
да наръгам някого и гледката никак няма да е красива.
така, сякаш някой ти е изпил мозъка.
Кейлъб и Сюзън го поглеждат едновременно с явна из
Той се разсмива.
ненада. Неколцина от Миротворците по съседните маси
- Все пак дай да си приказваме за нещо друго - предлагам. -
прекъсват разговора и се вт орач ват в него.
Тук може и да няма шпиони на Ерудитите или Безстрашни
- Добре ме чухте - заявява им Тобиас. Всички отклоня
т е , но пак ми е трудно да говоря за т о в а пред хора.
в а т очи.
- Дадено.
- Та да повторя въпроса - продължавам, покривайки
Преди да успее да продължи, в р а т а т а на столовата се
уста с длан, за да скрия усмивката си: - какво става?
отваря и вътре влиза група Аскети. И те като мен са об
- Ще ти разкажа по-късно.
лечени в дрехи на Миротворците, но и на т я х им личи от
Явно има връзка с Маркъс. Тобиас никак не обича недо
коя каста са всъщност. Държат се скромно, но не са мрач
верчивите погледи на Аскетите, когато говори за жесто
ни - усмихват се на Миротворците, покрай които мина
к о с т т а на Маркъс, а Сюзън седи точно срещу него. Стис
ват, кимат с глава, неколцина дори се спират да разменят
кам ръце в скута си.
лЬбезности.
Аскетите сядат на нашата маса на почтителна дис
Сюзън сяда до Кейлъб с лека усмивка. Косата й е прибра
танция през две места, въпреки че повечето ни поздравя
на назад в обичайното кокче, но иначе блести к а т о златна.
в а т с кимване. Всички те са семейни приятели, съседи или
колеги и доскоро присъствието им би ме накарало да седя
в присъствието на баща си. Никой, дори Джанийн, не е
тихо и да не привличам вниманието върху себе си. Сега то
способен да накара Тобиас да трепери.
ме подтиква да говоря по-високо, за да се разгранича колко
- Ти какво мислиш? - питам.
то се може повече от предишната си същност и болката,
- Според мен трябва да напуснем вдругиден - отговаря
която я съпътства.
Тобиас.
Тобиас замръзва на място, когато една ръка се стоварва
- Добре. Благодаря ви - казва Маркъс. После става и
върху рамото ми и предизвиква болезнени бодежи в дясна
отива в другия край на масата, при останалите Аскети.
та ръка. Стискам зъби, за да удържа стенанието.
Премествам се сантиметър по-близо до Тобиас. Не знам
- Простреляна е в рамото - казва Тобиас, без да поглежда
как да го успокоя, без да влоша още повече положението.
към мъжа зад мен.
Взимам ябълката в лявата си ръка, а с дясната хващам не
- Моите извинения. - Маркъс сваля ръката си от рамо
говата под масата.
то ми и сяда от лявата ми страна. - Здрасти.
Но не мога да откъсна очи от Маркъс. Иска ми се да
- Какво искаш пък
науча повече за онова, за което си говореха с Йохана. А щом
- Беатрис - обажда се тихо Сюзън, - не е необходимо
искаш да научиш истината, понякога се налага да бъдеш на
да...
стоятелен.
- Сюзън, моля те - тихо я прекъсва Кейлъб. Тя стиска
плътно устни 6 права линия и поглежда встрани.
Свивам вежди и се обръщам към Маркъс.
- Попитах те нещо.
- Искам да обсъдя нещо с теб - отговаря Маркъс. На вид
е спокоен, но очевидно е вбесен - отсечената интонация го
издава. - Заедно с останалите Аскети решихме, че не бива
да оставаме тук. При неизбежното разрастване на конфли
к т а в града би било егоистично да сме от тази страна на
оградата, когато малцината оцелели от нашата каста са
вътре. Молбата ни е да ни съпроводиш.
Това не го очаквах. Защо Маркъс ще иска да се върне в
града? Дали т о в а наистина е само решение на Аскетите,
или т о й цели нещо друго - нещо, което е свързано с инфор
мацията, съхранявана от кастата?
Наблюдавам го втренчено няколко секунди, после по
глеждам Тобиас. Той малко се е поуспокоил, но още седи със
забити в масата очи. Представа нямам защо се държи така
да премахва от нас мръсотията на делата ни и да ни връ
ща обратно в света пречистени. Има обаче мърсотия, от
която няма как да се отървеш.
Втренчено гледам тила на Маркъс. Трябва да направя
Г Л А В А
това сега.
П Е Т А
