Бунтовници полностью

- Чух те онзи ден - изтърсвам.

Маркъс извръща глава.

- Какво правиш тук, Беатрис?

- Проследих т е . - Кръстосвам ръце пред гърдите си. -

След закуска казвам на Тобиас, че отивам да се поразходя,

Чух т е , като каза на Иохана какво е подтикнало Джанийн

но вместо т о в а тръгвам подир Маркъс. Очаквам да поеме

да нападне Аскетите.

към спалните помещения за гости, но т о й минава напряко

- От Безстрашните ли се научи да не зачиташ уедине­

през полето зад столовата и влиза във водопречиствател­

нието на другите хора, или сама го постигна?

ната станция. Застоявам се на първото стъпало. Наисти­

- Аз съм любопитен по природа човек. И не сменяй т е ­

на ли искам да направя това?

мата!

Изкачвам стълбището и влизам през вратата, к о я т о

Челото на Маркъс се набръчква, особено дълбока е гън­

току-що се е затворила зад Маркъс.

ката между веждите и линиите покрай устата. Прилича

Водопречиствателната станция е малка постройка,

на човек, който през по-голямата част от живота си е по­

едно помещение с няколко огромни машини в него. Докол­

стоянно намръщен. Може да е бил красив като млад - си­

к о т о ми е известно, едни събират мръсната вода от база­

гурно все още привлича жените на неговата възраст като

та, други я пречистват, т р е т и я изследват, а последната

Иохана например - но единственото, което аз виждам в

група я изпомпват обратно. Всички тръби са под земята,

него, са черните кухини на очите от зоната на страха на

с изключение на една, която върви на повърхността и о т ­

Тобиас.

вежда водата в електроцентралата близо до оградата.

- Щом си подслушала разговора с Йохана, тогава знаеш,

Електроцентралата обслужва целия град, използвайки ком­

че дори на нея не го казах. Защо си мислиш, че бих споделил

бинация от вятър, вода и слънчева енергия.

тази информация точно с тео!

Маркъс стои пред машините, които пречистват во­

Отначало не знам какво да отвърна. Но после отгово­

дата. Тръбите им са прозрачни. Мога да видя как кафявата

р ъ т сам идва.

вода минава през т я х и изчезва в машината, а после излиза

- Баща ми - казвам. - Баща ми е мъртъв. - Изричам т о в а

бистра. Двамата наблюдаваме пречиствателния процес, а

за първи път, откакто, пътувайки насам, казах на Тоби­

аз се питам дали и т о й мисли същото като мен: че ще е

ас, че родителите ми са загинали, за да ме спасят. Тогава

добре и в живота да съществува подобна система, к о я т о

„мъртви" за мен беше просто факт, лишен от емоции. Но

Е т о това е онази страна на Маркъс, която само Тобиас

сега, когато се смесва с бълбукащите и клокочещи звуци в

познава. Същият Маркъс, който добре знае точно къде да

помещението, то ме поразява к а т о удар с чук в гърдите и

удари, за да причини максимални щети.

събуденото чудовище на скръбта забива нокти в очите и

Гневът разтърсва т я л о т о ми.

гърлото ми.

- Тобиас е бил прав - отвръщам. - Ти си просто един

Насилвам се да продължа.

арогантен боклук.

- Той може и да не е загинал точно заради информация­

- Той ли ти го каза? - Маркъс вдига вежди.

т а , за която ти говореше - казвам, - но искам да знам дали

- Не - отвръщам. - Той не говори толкова често за теб.

е рискувал живота си за нея.

Но аз и сама се досетих. - Стискам зъби. - Ти за него си ни­

Устните на Маркъс треперят.

кой, бъди сигурен. Колкото повече време минава, толкова

- Да - отвръща той, - така беше.

повече се смаляваш.

Очите ми се пълнят със сълзи. Примигвам, за да ги про­

Маркъс не отговаря. Просто се обръща към водопречис­

гоня.

твателната машина. Стоя известно време с победоносен

- Е - продължавам, като едва не се задавям, - тогава как­

вид зад него, шумът от течащата вода се смесва с думкане-

во, по дяволите, е това? Дали е нещо, което се опитвате

то на сърцето в ушите ми. После излизам от пречиства­

да съхраните? Или пък да откраднете? Какво е?

телната станция и едва на половината път през полето

- То беше... - Маркъс поклаща глава. - Нищо повече няма

си давам сметка, че не аз съм победителят в тази схватка.

да ти кажа.

А Маркъс.

Пристъпвам към него.

Каквато и да е истината, ще трябва да я разбера от

- Но си го искаш обратно, нали? А сега то е в ръцете на

някой друг. Него повече нямам намерение да го питам.

Джанийн.

Маркъс е изпечен лъжец. Или поне умее да пази тайна.

+ + +

Затова не реагира Ще ми се к а т о Иохана или като Пря­

мите да мОга да проникна отвъд неговата фасада. Ще ми

Тази нощ ми се присънва, че съм в полето и се натъквам

се да мога да чета по изражението му. Може би е на крачка

на я т о врани, накацали по земята. Когато прогонвам ня­

от т о в а да признае истината пред мен. Дали ако натисна

колко от тях, си давам сметка, че са се струпали върху ня­

малко по-силно, няма да се пречупи?

какъв човек и кълват сивите му като на Аскетите дрехи.

- Мога да съм ти от помощ - казвам.

После внезапно се вдигат във въздуха и аз виждам, че този

Горната устна на Маркъс се извива.

човек е Уил.

- Само ако знаеш колко нелепо звучи. - Той сякаш изплю-

След т о в а се събуждам.

ва думите насреща ми. - Може и да си прекратила симулаци­

Заравям лице във възглавницата и вместо неговото име