я т а на атаката, малката, но т о в а си е било чист късмет и
от у с т а т а ми се откъсва ридание, силата на което запра
няма нищо общо с т в о и т е умения. Направо ще получа сър
ща т я л о т о ми в дюшека. Отново усещам чудовището на
дечен удар, ако скоро успееш да направиш нещо смислено.
скръбта да се гърчи В дупката, където доскоро бяха сърце
- Тобиас - започвам, но тутакси забравям какво съм ис
то и стомахът ми.
кала да му кажа. Притискам устни към неговите, защото
Едва си поемам дъх и притискам с длани гърдите си. Сега
знам, че така всичко останало ще изчезне.
чудовищното създание е вкопчило н о к т е с т и т е си лапи в
Той отвръща на целувката ми. Ръката му тръгва надолу
гърлото ми и спира дъха ми. Обръщам се настрани и пъхам
от бузата ми, докосва леко т я л о т о отстрани и ме обгръ
глава между коленете; дишам, докато не се отърсвам от
ща през кръста; после се плъзва по бедрата и продължава
чувството, че ме душат.
по голия ми крак, което ме кара да потръпна. Притискам
Макар въздухът да е топъл, аз треперя. Ставам от лег
се още по-силно към него и го обгръщам с крак. Главата ми
л о т о и повличам крака по коридора към с т а я т а на Тобиас.
бучи от напрежение, но т я л о т о ми, изглежда, знае точно
Вратата изскърцва, като я отварям - достатъчно силно,
какво да прави, защото всичко е подчинено на единен ри
за да го събуди. Той ме гледа втренчено в продължение на
тъм, всяка частица се стреми към едно и също: да изчезне и
секунда.
да се слее с Тобиас.
- Влизай - казва. Още е сънен и говори завалено. Дръпва се
Устните му т ъ р с я т моите и ръката му пропълзява под
навътре в леглото, за да направи място и за мен.
тениската. Не го спирам, макар да знам, че трябва. Вместо
Трябваше да съобразя. Спя с тениска, която ми зае един
т о в а простенвам леко и страните ми пламват засраме
от Миротворците. Тя едва покрива дупето ми, а аз не се
но. Той или не ме е чул, или не обръща внимание, защото
сетих да сложа някакви панталонки, преди да дойда тук.
притиска длан в гърба ми и ме придърпва още по-плътно.
Погледът на Тобиас се плъзга по голите ми крака и кара бу
Пръстите му бавно тръгват нагоре, следвайки гръбнака.
зите ми да пламнат. Лягам с лице към него.
Тениската ми се надига към гърдите, но аз не я дърпам надо
- Пак ли кошмари? - пита.
лу дори когато усещам нощния хлад върху корема си.
Кимвам.
Той ме целува по шията, а аз се вкопчвам в рамото му,
- Какво стана?
за да се овладея, събирайки тениската му в юмрук. Ръката
Разтърсвам глава. Не мога да му кажа, че Уил е в кошмари
му е стигнала раменете ми и т о й обвива пръсти около
те ми, защото ще трябва да обясня причината. Какво ли
врата ми. Тениската ми се е усукала около дланта му, а це
ще си помисли за мен, ако разбере какво съм направила? Как
лувките ни с т а в а т отчаяни. Давам си сметка, че ръцете
ще ме гледа след това?
ми треперят от натрупаното в мен напрежение, затова
Той задържа дланта си върху бузата ми и бавно прокарва
още по-здраво се вкопчвам в раменете му, за да не забележи.
пръст по челюстта.
После пръстите му случайно докосват превръзката на
- Всичко е наред с нас двамата, така да знаеш - казва. - За
рамото ми и ме пронизва болка. Не е много силна, но е дос
т е б и за мен. Ясно?
татъчна, за да ме свали на земята. Не може да съм с него
Гърдите ми горят и аз само кимвам.
точно
- Нищо друго не е наред. - Дъхът му гъделичка ухото
з о с т т а му е, за да разсее скръбта ми.
ми. - Но ние двамата сме добре.
Отпускам се назад и придърпвам тениската, за да се по-
крия колкото мога. За секунда просто лежим един до друг,
и мента, идващ от мехлема, с който понякога маже тяло
а трескавият ни дъх се смесва. Нямам намерение да плача -
то си, за да отпочинат уморените мускули. Лъха на сигур
сега не е време за сълзи. Това трябва да спре - но не мога да
ност и безопасност, като слънчев лъч в овощна градина
се овладея, колкото и да примигвам.
и мълчалива закуска в столовата. Миг преди да се унеса, аз
- Съжалявам - проронвам.
почти съм забравила за раздирания от междуособици град
- Няма защо да се извиняваш - отвръща почти строго.
и новите беди, които ще ни сполетят, ако не успеем да ги
После изтрива влагата от бузите ми.
изпреварим.
Известно ми е, че приличам на врабче, слабо и дребно,
Миг преди да се унеса, го чувам да шепне: „Обичам т е ,
създадено да лети, крехка и с тънка талия. Но когато т о й
Трие".
ме докосва така, сякаш дори за миг не е способен да откъсне
Сигурно щях да му отвърна със същото, ако вече не се
ръка, вече не съжалявам за вида си.
намирах много, много далече.
- Не исках да ти цивря на рамото - казвам и гласът ми
секва. - Просто се чувствам... - поклащам глава.
- Това не е справедливо - отвръща т о й . - Няма значение
дали родителите ти сега са на някое по-добро място - те
просто не са т у к с т е б и т о в а не е
неща не бива да стават. На т е б не трябваше да ти се случ
ва. И всеки, който твърди обратното, е лъжец.
Ридание разтърсва отново т я л о т о ми и т о й ме прегръ
