ща толкова силно, че чак ми е трудно да дишам, но т о в а
сега няма значение. Отказвам се да хлипам благоприлично
и грозно се разревавам, у с т а т а ми е широко разтворена,
лицето ми е сгърчено, а в гърлото ми сякаш вие смъртно
ранено животно. Ако продължава така, ще се разпадна на
съставните си части и т о в а може да е за добро - да се
пръсна и да не ми се налага да понасям повече нищо.
Тобиас мълчи дълго, докато риданията ми не утихват.
- Заспивай - казва накрая. - Аз ще разгонвам кошмарите,
ако пак те нападнат.
- С какво?
- С голи ръце очевидно.
Обгръщам кръста му с ръка и дълбоко вдишвам, забила
лице в рамото му. От него се носи дъх на пот, свеж въздух
прибирам в стаята, заварвам Питър да стои край леглото
ми.
Инстинктивно заставам нащрек и оглеждам с т а я т а за
т ъ п предмет.
- Изчезвай - казвам с цялата твърдост, на която съм
Г Л А В А
способна. Трудно ми е обаче да удържа гласа си да не трепе
Ш Е С Т А
ри. Няма как да забравя погледа му, когато ме провеси над
бездната, стиснал гърлото ми, или как ме блъскаше 6 сте
ната в лагера на Безстрашните.
Той се обръща да ме погледне. Напоследък в очите му
Тази сутрин се събуждам от шум на електрическа само
няма обичайната злоба към мен - сега изглежда просто из
бръсначка. Тобиас стои пред огледалото, а главата му е о т
тощен, стойката му е отпусната, а ранената ръка виси на
метната така, че да вижда извивката на челюстта си.
превръзка през врата. Това обаче не може да ме заблуди.
Обгръщам с ръце коленете си, покрити с чаршафа, и го
- Какво правиш в с т а я т а ми?
наблюдавам.
Той пристъпва по-близо.
- Добро у т р о - казва т о й . - Как спа?
- А ти защо преследваш Маркъс? Видях те вчера след
- Добре.
закуска.
Ставам, когато т о й отново о т м я т а глава и се съсре
Отвръщам втренчено на вперения му поглед.
доточава върху челюстта си, обвивам ръце около т я л о т о
- Това не ти влиза в работата. Изчезвай!
му и притискам чело към гърба там, където изпод ризата
- Тук съм, защото не разбирам защо точно
се подават татуировките му на Безстрашен.
да съхраняваш хард диска - казва. - Напоследък си доста не
Той оставя самобръсначката и слага ръце върху моите.
уравновесена.
Никой от нас не нарушава тишината. Аз се заслушвам в
- Значи и? съм неуравновесена, така ли? - изсмивам се. -
ритъма на неговото дишане, т о й лениво гали пръстите
Това звучи доста странно от т в о я т а уста.
ми. За миг предстоящата ни задача е забравена.
Питър свива устни и нищо не отговаря. Присвивам
- Аз също трябва да се приготвя - казвам след малко.
очи.
Никак не ми се тръгва, но днес трябва да работя в перал
- Защо си толкова загрижен за хард диска, между друго
н о т о и не искам Миротворците да ме обвинят, че не из
т о ?
пълнявам моята част от споразумението.
- Не съм толкова тъп. Знам, че на него се съхранява мно
- Ще ти донеса нещо за обличане - казва т о й .
го повече от базата данни за симулацията.
Няколко минути по-късно крача боса по коридора, обле
- Май наистина не си толкова тъп, а? - отговарям. -
чена в тениската, с която спах, и къси панталонки, които
Смятащ, че ако го доставиш на Ерудитите, те ще ти
Тобиас взе назаем от един от Миротворците. Когато се
п р о с т я т измяната и ще си възвърнеш благоволението им.
- Не ми трябва т я х н о т о благоволение - отвръща т о й
Тръгвам към него, но т о й се изплъзва в коридора.
и отново пристъпва към мен. - Ако го исках, нямаше да ти
- Не смей да ми викаш момиченце.
помогна в лагера на Безстрашните.
- Ще ти викам както си поискам.
Забивам показалец в гърдите му толкова силно, че нокъ
Атакувам и се целя с левия юмрук там, където ще го
т я т м и потъва.
заболи най-много: огнестрелната рана в ръката. Той избягва
- Помогна ми, защото не искаше да те прострелям пов
удара, но вместо да опитам отново, аз сграбчвам ръката
торно.
му и я усуквам с всичка сила на една страна. Питър започва
-Може и да не съм любимец на Аскетите, след като пре
да пищи с пълно гърло, а докато вниманието му е насоче
дадох собствената си каста - т о й хваща пръста ми, - но
но към болното място, аз го ритам здраво по коляното и
няма да позволя някой да ме командва, особено Ерудитите.
т о й пада на земята.
Дръпвам ръката си и я избивам така, че да не може да я
Коридорът се изпълва с хора, облечени в сиво и черно,
задържи. Дланите ми са потни.
жълто и червено. Превит надве, Питър се втурва към мен
- Не съм и очаквала да го разбереш. - Бърша ръце в края
и ме удря в стомаха. И аз се превивам, но болката не ме спи
на тениската си, приближавайки неусетно към скрина. - Бас
ра - издавам нещо средно между стенание и писък и на свой
ловя, че ако атаката беше срещу Прямите вместо срещу
ред се хвърлям към него. Левият ми лакът е.вдигнат на ни
Аскетите, щеше да позволиш да застрелят семейството
в о т о на устата, така че да мога да го забия в лицето му.
ти между очите, без гък да кажеш. Само че аз не съм такава.
Един от Миротворците ме сграбчва за ръцете и почти
- Внимавай какво говориш за семейството ми, Дървена
ме повдига над земята, дърпайки ме по-далече от Питър.
