в града, или не. Но вече бях започнала да се надявам, че не
- Онова беше типично за вашето поведение - отвръща
всички са страхливци. Сега обаче т я х н о т о решение много
Кара. - Избивате всички, които са се озовали на пътя ви.
ми прилича на малодушие. Отново се отпускам до стъкле
Нещо стиска гърлото ми. Тя толкова прилича на брат
ната стена.
си - от дълбоката гънка между веждите, чак до тъмните
- Не бих желала да всявам раздори в общността, на коя
кичури в иначе русата коса.
то дължа толкова много - продължава Йохана. - Моята съ
- Кара - намесва се Кристина, - ще ни помогнеш ли, или
вест обаче ми налага да се обявя срещу т о в а решение. Всич
не?
ки ония, чиято съвест им диктува да поемат към града, са
- Ясно е, че ще ви помогна - въздъхва Кара. - Убедена съм,
добре дошли с мен.
че и другите ще го направят. Елате в спалното помещение
Отначало аз, както и всички останали, не проумявам
какво точно казва. Йохана вирва глава, така че белегът от
ново се открива, и добавя:
- Давам си сметка какво означава това - че повече не
мога да бъда една от Миротворците. - Тя подсмърква. -
Но моля да запомните, че дори да ви напускам, го правя из
пълнена с любов, а не със злоба.
Г Л А В А
Йохана се покланя на насъбралото се множество, приби
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т А
ра косата зад ушите си и тръгва към изхода. Неколцина от
Миротворците се надигат, после още няколко се изправят
и скоро всички са на крака, а някои - не много, но все пак има
и такива - тръгват след нея.
Спалното помещение на Ерудитите е едно от най-голе
- Не това очаквах - казва Кристина.
мите в лагера на Миротворците. В него има общо дванай
сет легла: осем от тях са събрани край стената в дъното
и по две са залепени едно 8 друго до другите две стени. По
средата има огромно празно пространство, заето от го
ляма маса, покрита с инструменти, метални стърготини,
зъбни колела, стари части от компютър и жици.
Двете с Кристина тъкмо сме изложили плана си, кой
то сега, под втренчените погледи на десетина Ерудити,
изглежда доста по-глупав.
- Планът ви е тотален провал - отсича Кристина. Тя е
първата, която взима думата.
- Точно затова дойдохме при вас - казвам. - За да ни ка
жете как да го поправим.
. - Първо, да прехвърлите на диск толкова важна база
данни, за каквато става дума, е пълен абсурд - започва
тя. - Дисковете или се чупят, или попадат в ръцете на не
правилния човек, както изобщо става с всички физически
тела. Предлагам да използвате мрежата.
- Да... какво?
Тя поглежда бегло останалите Ерудити. Един от тях -
млад мъж с очила и шоколадова кожа - се обажда:
- Хайде, кажи им. Вече няма смисъл да го пазим в тайна.
Кара отново обръща поглед към мен.
може да бъдат убити - намесва се Кристина. После се ус
- Много от компютрите в лагера на Ерудитите са свър
михва. - Не може през цялото време да се криете зад гърба
зани с компютрите на другите касти. Затова Джанийн
ни, защото има опасност да си счупите очилата.
толкова лесно контролираше симулацията от компютъра
Кара сваля очилата си и ги пречупва на две.
на Безстрашните, вместо от този на Ерудитите. .
- Ние вече изложихме живота си на риск, като дезерти-
- Какво? - обажда се Кристина. - Искаш да кажеш, че
рахме от нашата каста - казва т я . - И ще рискуваме отно
когато ти хрумне, можеш да бръкнеш в базата данни на
во, за да спасим кастата от самата нея.
компютъра на всяка от кастите?! .
- Освен това имаме полезни инструменти - надига се
- Не можеш да „бръкнеш" в базата данни - уточнява
тъничък гласец зад Кара. Иззад лакътя й се подава малко мо
младият мъж. - Това е против всяка логика.
миче, на не повече от десет - единадесет години. Черната
- Това е просто метафора - намръщено отвръща
й коса е къса като моята, но е бухнала като ореол около
Кристина. - Ясно?
главата.
- Метафора в смисъл просто на обикновен израз? -
Двете с Кристина се споглеждаме.
уточнява т о й , също намръщен. - Или пък метафора като
- Какви точно инструменти? - питам.
определена категория на речта?
- Това са само п р о т о т и п и - уточнява фернандо, - за
- фернандо - прекъсва го Кара, - концентрирай се върху
това не ги съдете твърде критично.
основния въпрос.
- Критиката не е по нашата част - казва Кристина.
Той кимва.
- Тогава как усъвършенствате нещата? - обажда се мал
- Нека просто приемем факта, че компютърната мрежа
к о т о момиче.
така или иначе съществува - продължава Кара. - Това може
- Всъщност не го правим - с въздишка отвръща Кристи
да е спорно от гледна точка на етиката, но съм убедена,
на. - Затова те все повече се влошават.
че в момента работи в наша полза. Както компютрите
- Ентропия - кимва момиченцето.
имат достъп до информацията на останалите касти,
- Какво?!
така биха могли и да изпратят определена информация до
- Ентропия - изчуруликва малката. - Това е теория, спо
всички тях. Ако ние разпратим информацията, която ис
ред която температурата на цялата материя във Вселена
кате да съхраните, до всички касти, нейното унищожение
та постепенно се изравнява. Известна е и като „топлинна
ще стане невъзможно.
смърт".
