лъха на спарено. - Ние двамата продължаваме, освен ако не
жието и залита напред. Стоварва се върху мен и блъска гла
искаш да отида сам.
вата ми в едно от бетонните стъпала. Ръката на мърт
- Той е прав - намесва се Кристина. - Няма време за губе
вия охранител се врязва в гърба ми.
не. Аз ще остана т у к и ще се погрижа Eg да не ви преследва
Маркьс вдига пистолета на Едуард и го насочва и към
Кимвам. Маркьс дръпва пръста си, оставяйки болезнена
двамата.
следа върху гърдите ми. Разтривам м я с т о т о и отварям
- Ставай, Трие - нарежда. А после към Едуард: - Ти! Да не
в р а т а т а на най-горната площадка. Поглеждам назад, преди
си мръднал!
да вляза. Кристина ме изпраща с болезнена усмивка, при
Пипнешком се опирам на стъпалото и се измъквам из
тиснала ръка към бедрото.
под Едуард и мъртвия охранител. Едуард сяда върху трупа,
сякаш е някаква
ху плещите ми се удвоява. Ами ако не успея да преодолея
защитата, която Джанийн със сигурност е инсталирала
срещу нежелани посетители? И дори някак да се добера до
компютъра, ще открия ли правилния файл?
Поставям ръка върху дръжката на вратата. Никъде не
Г Л А В А
се вижда ключалка. Когато Тори разказваше за драконовски
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т
те мерки за охрана, си представях, че трябва да има специа
И Ч Е Т В Ъ Р Т А
лен код за достъп, пароли и скенер на окото, но до момен
та всички врати се о т в а р я т свободно.
Защо обаче т о в а ме тревожи?
Отварям моята врата, а Маркъс - неговата. Споглежда-
С т а я т а пред мен прилича повече на преддверие: широка
ме се. Аз прекрачвам през прага.
и къса, а подът, стените и таванът са покрити с плочки в
един и същ нюанс на синьото. Всичко блести, но не мога да
+ +
открия източника на светлина.
Отначало не забелязвам никакви врати, но когато очи
С т а я т а , както и преддверието о т т а т ъ к , е цялата
те ми привикват с цвета, различавам правоъгълник върху
синя, но т у к ясно си личи източникът на светлина. Тя
стената отляво и още един - върху стената отдясно.
идва от центъра на всеки от панелите върху тавана, пода
Само две врати.
и стените.
- Трябва да се разделим - казвам. - Няма достатъчно вре
Щом в р а т а т а се затваря зад мен, чувам т ъ п звук, сякаш
ме да се дебнем един друг точно сега.
някаква ключалка се затваря. Сграбчвам отново дръжката
- Коя страна си избираш? - п и т а Маркъс.
и я натискам с все сила, но тя не поддава. Хваната съм в
- Дясната - казвам. - Не, чакай. Лявата.
капан.
- Добре, аз отивам надясно.
Тънки пронизващи лъчи се насочват към мен от всички
- Ако аз открия компютъра първа, какво да търся? - пи
краища. Клепачите ми не са достатъчни да з а щ и т я т очи
там.
те и се налага да ги прикрия с длани.
- Откриеш ли компютъра, значи ще намериш и Джа
Чувам спокоен женски глас: „Беатрис Прайър, в т о р о по
нийн. Предполагам, че има как да я принудиш да изпълни
коление. Родна каста: Аскети. Избрана каста: Безстрашни.
нарежданията т и . В края на краищата тя не е свикнала на
Доказан Дивергент".
болка - отговаря т о й .
Откъде тази стая знае коя съм?
Кимвам. Поемаме с еднаква крачка всеки към своята вра
И какво означава „второ поколение"?
т а . Само преди миг раздялата с Маркъс щеше да е облек
„Статус: нарушител."
чение за мен. Но сега, когато оставам сама, бремето вър-
Дочувам прищракване и леко разтварям пръсти, колко-
mo ga видя дали лъчите са изчезнали. Не са, но от освети
Ниска и слаба фигура, с руса коса и тъмни кръгове под очи
телните тела на тавана излиза цветен дим. Инстинктив
т е . Това съм аз.
но притискам длан към у с т а т а си. Още няколко секунди се
Отражение? Махам срещу нея, за да видя дали ще повто
взирам през синята мъгла. После вече пред погледа ми няма
ри огледално движението ми. Не го прави.
нищо.
- Здравей - казвам. Тя не отговаря. Не съм и очаквала.
Сега с т о я в пълен мрак, толкова плътен, че дори когато
Какво е това? Преглъщам мъчително, за да премахна
поднасям ръка пред очите си, не мога да различа очертания.
заглъхването в ушите си, които сякаш са натъпкани с па
Трябва да прекося с т а я т а и да потърся врата на отсрещ
мук. Ако Джанийн го е измислила, сигурно е т е с т за инте
ната страна, но ме е страх да помръдна - кои знае какво ще
лигентност и логическо мислене. Значи ми трябва бистра
ме сполети, ако го направя.
мисъл, което налага да се успокоя. Опирам длани в гърдите
После ме залива светлина и се озовавам в залата за тре
си и притискам силно с надеждата натискът да ми създаде
нировки в лагера на Безстрашните, насред ринга, където
чувство за безопасност, к а т о прегръдка.
обикновено се провеждаха схватките. Това място ме из
Не се получава.
пълва с противоречиви'спомени. Някои са за триумф от
Пристъпвам крачка вдясно, за да имам по-добра ви
победата над Моли, други са натрапчиви като кошмар -
димост към вратата. Моята двойничка също отскача
Питър ме удря, докато губя съзнание. Предпазливо подуш-
встрани - подметките й скърцат по пода - блокирайки
вам - въздухът все така мирише на п о т и прах.
отново пътя ми.
От другата страна на ринга има синя врата, но място
