Бунтовници полностью

към Маркъс. - Защо си довела и него, щом само това е целта

Разпознавам етажа.

ви? Явно за него т у к има нещо много по-важно от базата

Това е моят е т а ж .

данни на Ерудитите.

Мислите ми застиват. Тук едва не умрях. Тук копнеех

- Значи тя е казала точно на mebl\ - намесва се Маркъс. -

смъртта да ме споходи по-скоро.

На теб, едно дете?

Забавям крачка и изоставам зад останалите. Не мога да

- Отначало нищо не ми каза - отговаря Кейлъб. - Но все

се отърся от замайването. Покрай мен продължават да

пак не искаше да взимам страна, без да съм наясно с всички

препускат хора, а Маркъс ми крещи нещо, но гласът му е

факти.

странно глух. Кристина се връща назад, сграбчва ме и ме

- Единственият факт е, че тя се ужасява от реалнос­

повлича към Контролна зала А.

т т а , а Аскетите - не - казва Маркъс. - Сестра ти също,

Б залата има няколко редици компютри, но аз едва ги

което й прави чест.

виждам; сякаш някакъв воал се е спуснал пред очите ми и

Свивам вежди. Дори когато ме хвали, пак ми се иска да

трябва да премигна, за да проясня погледа си. Маркъс сяда

го фрасна.

пред един от мониторите, а Кара - пред друг. Двамата ще

- Сестра ми не знае 6 какво се забърква - кротко възра­

изпратят цялата информация от компютрите на Еруди­

зява Кейлъб и пак ме поглежда. - Тя няма представа какво

т и т е към компютрите на останалите касти.

е онова, което ти искаш да разкриеш пред всички... Не си

Вратата зад мен се отваря и аз чувам гласа на Кейлъб:

дава сметка, че т о в а би унищожило света ни!

- Какво правите тук?

- Ние сме дошли т у к с определена цел! - Маркъс вече

почти крещи. - Нашата мисия е вече приключена и е време

+ + -ь

да свършим онова, заради което сме изпратени.

Нямам представа какви са целта и мисията, за които

Неговият глас ме изважда от полусънното състояние.

говори Маркъс, но Кейлъб изобщо не изглежда объркан или

Обръщам се и погледът ми попада право върху дулото на

смутен.

пистолета му.

- Ние не сме изпратени т у к от някой друг - казва т о й . -

И не носим отговорност за нищо, освен за самите себе си.

- Тя не приема за уместно унищожаването на каквато и

- Точно такива користни разсъждения могат да се очак­

да е информация. А само ограничаването на достъпа до нея.

в а т от човек, прекарал твърде дълго време близо до Джа-

- Е, слава на бога в такъв случай - отдъхва си Маркьс. -

нийн Матюс. Вие толкова държите да запазите собстве­

Къде държи информацията?

ния си комфорт, че егоизмът ви е погълнал всякаква човеч­

- Нали не очакваш да ти кажа? - отвръща Кейлъб.

ност!

- Мисля, че знам къде е - прекъсвам ги. Кейлъб спомена,

Не ми трябва да слушам повече. Издебвам, когато вни­

че Джанийн не би държала толкова важна информация в об­

манието на Кейлъб е изцяло насочено към Маркьс, и ритам

щодостъпен компютър. Сигурно я съхранява в личния си

силно к и т к а т а му. Ударът го вади от равновесие и писто­

компютър: или в нейния кабинет, или в лабораторията.

л е т ъ т пада от ръката му. Със силен ритник го запращам

Тори ми беше споменала за тях.

далече на пода.

Кейлъб дори не ме поглежда.

- Трябва да ми се довериш, Беатрис - казва Кейлъб, а бра­

Маркьс вдига от пода пистолета на Кейлъб, хванал го е

дичката му трепери.

за цевта и от ръката му остава да стърчи само дръжката.

- Дори след като й асистираше, докато ме измъчва ли?

После замахва и удря с нея Кейлъб в челюстта. Кейлъб под-

Дори след к а т о едва не я остави да меубие}\

белва очи и се строполява на пода.

- Не съм й помагал да те измъч...

Не искам да се замислям как Маркьс е усъвършенствал

- Но и не я спря! Стоеше т а м и само гледаше...

този удар.

- Какво друго можех да направя? Какво...

- Не можем да си позволим да ни издаде - казва Маркьс. -

- Можеше поне да опиташ да ме спасиш, страхливецо! -

Сега да вървим. Кара ще се погрижи за останалото. Нали,

Крещя толкова силно, че лицето ми пламва, а очите ми се

Кара?

пълнят със сълзи. - Поне да опиташ, дори да се провалиш,

Кара кимва, без да вдига поглед от клавиатурата. Тръг­

защото ме обичаш!

вам подир Маркьс и Кристина със свит стомах, излизаме

Задавям се, въздух не ми достига. Единственото, което

от контролната зала и поемаме към стълбището.

чувам, е трополенето на клавишите, докато Кара действа

по нашата задача. Кейлъб явно няма какво да ми отговори.

+ + +

Умоляващите му очи постепенно започват да гледат праз­

но.

Коридорът вече е опустял. По покрития с плочки под

- Няма да откриете това, за което с т е дошли - казва

се виждат парчета хартия и отпечатъци от подметки.

т о й . - Нали не очаквате тя да съхранява толкова важна

Тримата с Маркьс и Кристина се движим в колона към

информация в компютри, до които всички имат достъп.

стълбището. Впила съм поглед в тила на Маркьс, където

Това би било лишено от логика.

овалът на черепа прозира през разрошената коса.

- Значи не я е унищожила? - обажда се Маркьс.

Всеки път, когато го погледна, виждам размахания над

Кейлъб поклаща глава.

Тобиас колан. От сега нататък ще виждам в негово лице и

дръжката на пистолета, която удря челюстта на Кейлъб.

Стигаме в р а т а т а към аварийното стълбище и когато