Не ми пука, че нарани Кейлъб - аз бих направила същото.
я бутам, се натъкваме на група Ерудити, сред т я х и деца,
Повече ме занимава мисълта, че т о й умее както да при
които т и ч а т надолу по стълбите. Вкопчвам се в парапе
чинява болка, така и да парадира със себеотрицанието си
та и започвам с лакти да си проправям п ъ т между тях.
като лидер на Аскетите. Тази мисъл така ме вбесява, че чак
Не ги поглеждам в очите, сякаш са просто безлика тълпа,
ми причернява пред очите.
която трябва да преодолея.
Най-вече защото избрах да го последвам. Предпочетох
Очаквам скоро напливът да оредее, но от следващия
етаж прииждат нови и нови талази - пълноводна река от
- Брат ти е изменник - казва Маркъс, когато завиваме
облечени в синьо Ерудити; под мъждивата светлина на ава
зад ъгъла. - Заслужава дори нещо по-лошо, затова няма нуж
рийното стълбище бялото на очите им се откроява най-
да да ме гледаш така.
ярко. Ужасените им стенания се отразяват стократно в
- Млъквай! - изкрещявам и го блъскам в стената. Той
бетонните стени на т я с н о т о пространство, подобно
е толкова стъписан, че не помисля да отвърне на удара
писъци на демони със святкащи очи.
ми. - Мразя т е , така да знаеш! Мразя те за всичко, което
На площадката на седмия етаж тълпата оредява и по
си му причинил и сега
степенно изчезва. Прокарвам длани по ръцете си, за да се
плътно до неговото и прошепвам: - Може да не те застре
отърся от усещането за допир на коси, ръкави и гола кожа.
лям лично, но няма да си мръдна пръста, ако някой друг се
От м я с т о т о си виждам къде свършва стълбището.
опита да те убие. Затова се моли да не попаднем в подобна
Виждам и т я л о т о на един от охранителите, чиято
ситуация.
ръка безжизнено виси в празното пространство. Над него
Той впива равнодушен поглед в мен. Пускам го и продъл
се е изправил някакъв безкастов с превръзка на окото.
жавам към стълбището, Кристина ме следва по петите, а
Едуард.
Маркъс върви на няколко крачки след нас.
- Къде отиваме? - пита т я .
+ + +
- Според Кейлъб онова, което търсим, не е в общодос
т ъ п н и т е компютри. Трябва да е 6 някой личен компютър.
- Я гледай кой бил тук! - възкликва Едуард. С т о и на
Доколкото ми е известно, Джанийн има два - единият е в
най-горното от последната група стъпала - само седем на
кабинета й, а другият - в лабораторията - отвръщам.
брой. Аз съм на първото. Между нас е т р у п ъ т на изменника
- Къде ще отидем най-напред?
на Безстрашните, очите му са изцъклени, а т ъ м н о т о пет
- Тори ми каза, че в лабораторията на Джанийн има дра
но върху гърдите показва къде точно е бил прострелян,
коновски мерки за сигурност - отговарям. - Била съм в ка
вероятно от Едуард.
бинета й - обикновена стая.
- Доста странна премяна за някого, който би трябвало
- Значи... отиваме в лабораторията.
да презира Ерудитите - продължава т о й . - Защо си мислех,
- На последния етаж.
че в момента си у дома и очакваш любимия да се завърне
к а т о герои?
- Добре ли си? - обръщам се към Кристина.
- Сигурно и сам се сещаш, че такова нещо няма как да
Лицето й е сгърчено.
стане - казвам и се качвам на следващото стъпало.
- Оох! Да. Куршумът мина отстрани, не е засегнал
Синята светлина хвърля сенки в деликатните извивки
костта.
под скулите на Едуард. Той посяга зад себе си.
Подавам й ръка да се изправи.
Щом т о й е тук, значи Тори вече е влязла. Което ще рече,
- Беатрис - обажда се Маркьс, - трябва да я оставим
че Джанийн най-вероятно е мъртва.
тук.
Усещам Кристина да застава плътно зад мен. Долавям
- Какво искаш да кажеш с т о в а
дъха й.
Не можем да я оставим! Може да й се случи нещо ужасно!
- Ще трябва да ни пуснеш - казвам, изкачвайки още едно
Маркьс забива показалец в гърдите ми, точно във вдлъб
стъпало.
натината между ключиците и се надвесва над мен.
- Съмнявам се - отговаря т о й . После сграбчва пистоле
- Слушай ме сега - казва. - Джанийн Матюс сигурно се
т а . Хвърлям се напред, газейки т я л о т о на поваления охра
е залостила в лабораторията още при първия сигнал за
нител. Едуард стреля, но аз вече съм го хванала за к и т к и т е
атака, защото т о в а е най-сигурното помещение в цялата
и отклонявам цевта.
сграда. Всеки момент може да реши, че Ерудитите нямат
Ушите ми пищят и аз се опитвам да запазя равновесие
никакъв шанс и е по-добре да унищожи цялата информация,
върху гърба на убития охранител. Кристина замахва над
отколкото да стане известна на всички. Тогава мисията
главата ми. Юмрукът й улучва носа на Едуард. Губя рав
ни отива на вятъра.
новесие и падам на колене, забивайки нокти в китката на
А аз ще съм загубила всичко: родителите си, Кейлъб и То
Едуард. Той ме мята настрани и стреля отново, уцелвайки
биас, който едва ли ще ми прости съюза с баща му, особено
крака на Кристина.
ако нямам с какво да докажа, че си е струвало.
Тя изохква, вади пистолета си и стреля. Куршумът го
- Затова ще оставим приятелката ти тук. - Дъхът му
прострелва някъде отстрани, т о й изпищява, изпуска оръ
