нея, без да се замисля.
Ерудит, нали?
Тя замръзва на място с вдигнати ръце, на подметката й
- Това сега имали някакво значение? - отвръщам прекале
е залепнала тоалетна хартия.
но остро. - Кастите се разпадат и трябва да си признаем,
- Не стреляйте! - Очите й са изхвръкнали от орбити
че е било глупаво изобщо да бъдат създавани.
т е .
Никога не съм си позволявала да кажа нещо подобно.
Чак тогава се сещам, че съм облечена като Ерудит. Ос
Дори не съм си го помисляла. Но сега съм изненадана, че го
тавям шоковия апарат на ръба на умивалника.
вярвам - че мисля като Тобиас.
- Извинявайте - казвам. Опитвам се да наподобя офици
- Не исках да те обидя - казва Кристина. - Няма нищо
алния тон, присъщ на Ерудитите. - Малко съм напрегната
лошо да имаш наклонности на Ерудит. Особено сега.
заради всичко, което се случва. Връщам се да взема някои
- Извинявай, просто съм... напрегната. Това е.
от резултатите на наши т е с т о в е в... лаборатория 4-А.
Маркъс се вмъква през прозореца и се стоварва върху
- О! - казва жената. - Това ми се вижда твърде неразум
плочките на пода. Кара е изненадващо пъргава - придвижва
но.
се върху стълбата, сякаш подръпва струните на банджо,
- Данните са от изключителна важност - отговарям,
като едва докосва всяко стъпало, преди да се прехвърли на
стараейки се да говоря високомерно като Ерудитите, кои
следващото.
то познавам. - Няма да позволя да ги надупчат куршумите.
фернандо е последен и ще бъде в същото положение
- Едва ли съм в състояние да ви разубедя - казва т я . - А
като мен - стълбата е стабилно закрепена само от едната
сега, ако ме извините, ще си измия ръцете и ще се скрия.
страна. Приближавам прозореца, за да го предупредя навре
- Добра идея - казвам. Решавам да не споменавам, че има
ме, ако започне да пада от отсрещния перваз.
тоалетна хартия на подметката.
фернандо, за когото не съм очаквала да има проблем при
Поглеждам навън. О т т а т ъ к уличката Кристина и фер
преминаването, се движи най-непохватно от всички. Си
нандо се о п и т в а т отново да опрат стълбата на перваза.
гурно цял живот е стоял пред компютъра или с книга в
ръка. Той пълзи напред с пламнало лице и толкова здраво
стиска пречките, че ръцете му се покриват с червени пет
на.
Когато е точно на средата, забелязвам нещо да се из
плъзва от джоба му. Очилата.
Г Л А В А
- фернан... - изкрещявам, но вече е прекалено късно.
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И Т Р Е Т А
Очилата политат надолу, удрят се в ръба на стълбата
и падат върху паважа.
Прямите отдолу стрелят к а т о по команда във въздуха,
фернандо изкрещява и пада върху стълбата. Един куршум
Кристина отстъпва от прозореца. Всички сме се вкаме
попада в крака му. Отначало не виждам къде го уцелва дру
нили по местата си.
гият, но скоро по кръвта, която капе между пречките на
- Не искам да прозвучи коравосърдечно - обажда се Мар
стълбата разбирам, че не е на добро място.
кьс, - но трябва да действаме, преди Безстрашните и без
Фернандо гледа към Кристина с разширени очи и посивя
кастовите да са нахлули в сградата. Освен ако вече не са го
ло лице. Кристина се протяга извън прозореца, сякаш иска
направили.
да го докосне.
Дочувам трополене по прозореца и рязко извръщам гла
- Не изглупявай! - произнася т о й със слаб глас. - Зарежи
ва, повярвала за миг, че е фернандо, който се опитва да
ме.
влезе. Но е само дъждът.
Това е последното, което казва.
Излизаме от тоалетната, предвождани от Кара. Сега
тя е наш водач. Най-добре познава централата на Еруди
т и т е . Веднага след нея е Кристина, после Маркьс и накрая
аз. Попадаме в коридор, който е като всички останали ко
ридори на Ерудитите: бял, ярко осветен, стерилен.
Сега обаче е така оживено, както никога преди не съм
виждала централата на Ерудитите. Хора, облечени в си
ния цвят на кастата, сноват напред-назад на групички и по
единично, подвиквайки един на друг: „Те са при централния
вход! Качете се колкото може no-нагоре!" и „Блокирали са
асансьорите! Използвайте стълбището!". Чак сега, насред
целия този хаос, си давам сметка, че съм оставила шоковия
апарат в тоалетната. Отново съм напълно беззащитна.
Покрай нас притичват и изменници от Безстрашните,
въпреки че не са обезумели като Ерудитите. Питам се как
Очите му са като на майка - убитозелени, почти сиви,
во ли правят Йохана, Миротворците и Аскетите в този
макар синята риза да прави цвета им по-наситен.
хаос. Дали се грижат за ранените? Или с т о я т пред дулата
- Какви ги вършиш, Кейлъб?! - отвръщам.
на Безстрашните, прикривайки невинните Ерудити, за да
- Дойдох да ви спра. - Гласът му потрепва. Пистоле
посрещнат куршумите в името на мира?
т ъ т играе в ръката му.
Побиват ме тръпки. Кара ни води към аварийното
- Ние спасяваме базата данни на Ерудитите, за да не
стълбище и ние се смесваме с група ужасени Ерудити, дока
бъде унищожена от безкастовите - казвам. - Едва ли искаш
то изкачваме един, втори, т р е т и етаж. После Кара бута
да ни попречиш.
с рамо някаква врата близо до площадката, притискайки
- Не е вярно - отговаря т о й . После рязко извръща глава
пистолета към гърдите си.
