зи, к о и т о ни се опълчиха, ще бъдат съдени и наказани спо-
peg провиненията си. - При последните думи тя повишава
глас и аз с изненада установявам колко ясно кънти т о й над
целувка. Притискам се силно към него, докато между нас
главите ни.
не остава никакво празно пространство и унищожавам -
Вратата към стълбището зад гърба на Евелин се отва
завинаги, надявам се - всички тайни и подозрения, които
ря и през нея почти незабелязано влиза Тобиас, следван от
сме таяли един за друг.
Маркьс и Кейлъб. Почти, защото аз го забелязвам - с време
После чувам глас.
то привикнах винаги и навсякъде да го забелязвам. Забивам
Дръпваме се един от друг и се обръщаме към стената,
поглед в обувките му, докато приближава. Те са черни кецо
където се е появил образът на жена с къса кестенява коса.
ве с метални дупки за връзките. Спират точно пред мен и
Тя седи зад метално писалище със скръстени пред себе си
mofl се надвесва над рамото ми.
ръце. Не мога да разпозная м я с т о т о , защото фонът е не
Поглеждам го, очаквайки да срещна студените му и не
ясен.
преклонни очи.
- Здравейте - казва т я . - Името ми е Аманда Ритър. В
Но те не са такива.
този запис ще ви кажа само онова, което трябва да знаете.
Евелин продължава да говори, но аз вече не я чувам.
Водач съм на организация, която се бори за мир и справед
-Ти беше права - казва Тобиас, повдигайки се на пръсти.
ливост. През последните две десетилетия тази борба ста
Леко се усмихва. - Отлично знам коя си. Само трябваше да
ва все по-жизненоважна и следователно все по-невъзможна.
ми се напомни.
Вижте защо.
Отварям уста, но нямам какво да кажа.
Върху стената с такава скорост започват да се сменят
После всички монитори във фоайето - поне тези, кои
изображения, че ми е трудно да ги проследя. Мъж на колене
то не са унищожени по време на атаката - започват да
с опрян в челото пистолет. Някаква жена го е насочила към
трепкат, включително прожекторът на стената, който
него с безчувствено лице.
доскоро осветяваше п о р т р е т а на Джанийн.
Някъде в далечината малка човешка фигура виси от т е
Евелин млъква насред изречението. Тобиас ме хваща за
леграфен стълб, обесена за врата.
ръката и ми помага да стана.
Трап с размерите на къща, пълен с трупове.
- Какво е това? - п и т а Евелин.
Има и други подобни картини, но те се сменят още
- Това - казва Тобиас, но говори само на мен, - е информа
по-бързо и аз успявам единствено да добия впечатление за
цията, к о я т о ще промени всичко.
кръв, кости, смърт и жестокост, безизразни лица, бездуш
Краката ми треперят от облекчение и страх.
ни очи, ужасени очи.
- Значи успя - казвам.
Когато съм доведена до предела на поносимостта и все
- Ти успя - отвръща т о й . - Аз само принудих Кейлъб да
ки момент ще закрещя, образът на жената зад писалището
ни сътрудничи.
отново се появява върху екрана.
Прегръщам го през врата и притискам устни в него
- Вие не помните нищо от тези събития - продължава
вите. Той взима лицето ми в шепи и отвръща на моята
т я . - Но ако си мислите, че те са последици от дейност
та на някоя терористична групировка или т о т а л и т а р е н
режим, с т е прави само донякъде. Половината от хората,
на единствено за членовете на правителството - казва
извършили тези ужасни деяния, са били ваши съседи. Ваши
Аманда. - Вие сте нашият бял лист. Но не ни забравяйте.
роднини. Ваши колеги. Борбата, която водим, не е срещу
Тя леко се усмихва.
някоя определена групировка. Тя е срещу самата човешка
- Аз самата ще се присъединя към вас - продължава. -
природа - или поне онова, в което тя се е превърнала.
Както и всички останали, доброволно ще забравя името,
Е т о заради какво Джанийн беше готова да поробва умо
семейството и дома си. Ще приема нова самоличност, с
ве и да убива хора - за да запази т о в а в тайна от нас. За да
лъжливи спомени и подправена история. Но за да се убеди
ни държи в невежество и безопасност
т е , че всичко, казано досега, е истина, ще ви съобщя името,
Част от мен я разбира.
което смятам да приема.
- Затова вие сте ни толкова важни - продължава Аман-
Усмивката й става още по-широка и за миг имам чув
да. - Нашата битка срещу насилието и ж е с т о к о с т т а леку
с т в о т о , че я познавам отнякъде.
ва само симптомите на болестта, но не и самата болест.
- Новото ми име ще бъде Едит Прайър - казва т я . -
Има толкова много неща, които с радост ще забравя.
Намерихме начин да ви държим далече от нас, за да бъде
Прайър.
те в безопасност. Далече от нашите водни запаси. Далече
Записът прекъсва. Лъчът на прожекционния апарат ос
от нашите технологии. Далече от нашия обществен ред.
ветява стената в синьо. Стискам ръката на Тобиас, а око
Създадохме вашето общество в този вид с надеждата, че
ло нас се е възцарила тишина, сякаш всички сдържат дъха
вие ще преоткриете чувството за морал, което повечето
си.
от нас са изгубили. С течение на времето се надяваме да
После се надигат викове.
започнете да се променяте - нещо, на което повечето от
нас вече не са способни.
Оставям ви този запис, за да разберете кога е настъ
