Прехапвам силно устни и се опитвам да не мисля, да не
т е , които не са успели да избягат, и оцелелите изменници
се предавам на студенината, която сковава гърдите ми, и
на Безстрашните. Търся познати лица. Откривам Кейлъб
на бремето, затиснало раменете ми. Той ме мрази. Той не
най-отзад - изглежда някак отнесен. Отвръщам поглед от
ми вярва.
него.
Кристина ме прегръща още по-здраво, когато т о й мина
- Трие! - дочувам. Кристина седи до Кара почти най-
ва покрай нас. Наблюдавам го през рамо. Спира до Кейлъб,
отпред, кракът й е превързан с някакво парче плат. Тя ми
сграбчва ръката му, и го изправя на крака. Кейлъб отначало
махва и аз сядам на пода до нея.
прави о п и т да се съпротивлява, но не е и на половина як
- Не успя ли? - пита тихо.
к а т о Тобиас и не успява да се измъкне.
Поклащам глава.
- Какво искаш? - пита панически Кейлъб.
Тя въздъхва и ме прегръща с една ръка. Ж е с т ъ т й ми
- Искам да обезвредиш охранителната система в лабо
носи такава утеха, че едва не се разплаквам. Но двете с
раторията на Джанийн - отговаря Тобиас, докато го вла-
чи, без ga поглежда назад към него. - Безкастовите трябва
- Или пък о т р о в а т а по някакъв начин е съдържала и пре
да получат достъп до компютъра й.
давателя.
„И да го унищожат", мисля си и сърцето ми още повече
Не бях се замисляла върху това.
натежава. Тобиас и Кейлъб изчезват зад в р а т а т а към стъл
- Тогава как Тори е минала през нея? Тя не е Дивергент.
бището. Кристина се обляга на мен, а аз - на нея и така се
Навеждам глава.
подкрепяме.
- Не знам.
- Джанийн е активирала предавателите на всички Без
„А може би всъщност е Дивергент", мисля си. Брат й
страшни - казва т я . - Една от групите на безкастовите
е бил Дивергент и след случилото се с него тя може би на
попаднала на засада от контролирани от симулацията
никого не е признала за себе си. Дори сега, когато същест
Безстрашни и пристигна последна преди около десетина
вуването на Дивергентите се приема от повечето хора.
минути. Предполагам, че безкастовите са победили, макар
Вече се убедих, че всеки човек т а и купища тайни. Кол
че не знам как може да се нарече победа стрелбата срещу
к о т о и да си въобразяващ, че познаваш и разбираш хората
тълпа сомнамбули.
около себе си, те са ръководени от мотиви, които винаги
- Така е. - Повече няма какво да се каже. Кристина явно
остават скрити за теб, заключени в сърцата им. Човек ни
също си дава сметка за това.
кога не може да опознае другите, но понякога може да реши
- Какво стана, след като ме простреляха? - п и т а т я .
да им се довери.
Описвам й синьото преддверие с двете врати и с т а я т а
- Според т е б как ще постъпят с нас, когато ни при
със симулацията от момента, в който разпознах залата за
знаят за виновни? - пита Кристина след няколкоминутно
тренировки на Безстрашните, до мига, в който застрелях
мълчание.
самата себе си. Не й казвам за халюцинацията с Уил.
- Честно?
- Какво? - възкликва т я . - Това е била симулация без пре
- Не е ли точно сега моментът да бъдем честни една с
давател?!
друга?
Свивам вежди. Досега не си бях дала труд да се замисля
Поглеждам я с крайчеца на окото си.
по този въпрос. Още по-малко 6 ситуация к а т о тази.
- Според мен ще ни принудят да изядем огромно коли
- Щом като лабораторията разпознава новодошлите,
чество т о р т а , а после да се потопим в неоправдано дълга
сигурно има данни за всеки поотделно и създава съответ
дрямка.
стваща на кастата симулация.
Тя се разсмива Аз се опитвам да остана сериозна - раз
Сега вече няма никакво значение на какъв принцип Джа
смея ли се, ще започна и да плача
нийн е създала охранителната система на лабораторията
си. Но не е зле да се занимая с нещо смислено, да си намеря
нов проблем за разрешаване, след к а т о се провалих в най-
важното.
Дочувам вой и се оглеждам в тълпата да разбера откъде
Кристина изправя гръб. Може би и тя си мисли същото.
идва
- Лин! - бие Юрая. Той се втурва към вратата, през коя
я излекуваш.
то двама Безстрашни внасят Лин на импровизирана но
- Напротив - отвръща лекарката и го поглежда. - Вие
силка - изглежда, за целта е пригодена една от книжните
подпалихте етажите 6 сградата, където се намираше бол
лавици. Лин е бледа - прекалено бледа - а ръцете й са кръс
ницата, и вече нищо не мога да направя.
тосани върху корема.
- Има и други болници! - почти изкрещява той. - Мо
Скачам на крака и също се втурвам към нея, но писто
жеш да си набавиш всичко необходимо от т а м и да я изле
л е т и т е на няколко от безкастовите не ми позволяват да
куваш!
приближа. Вдигам ръце и оставам на място, но продължа
- Положението й е много сериозно - отговаря спокойно
вам да наблюдавам какво става.
лекарката. - Ако не бяхте изпепелили всичко по пътя си,
Юрая оглежда тълпата военнопрестъпници от Еруди
можех и да опитам, но в момента усилията ми ще о т и д а т
т и т е и накрая посочва сивокоса жена със сурово изражение.
- Ти! Ела тук!
нахалост.
Жената се изправя на крака и оправя крачолите на пан
- Ти да мълчиш! - крясва т о й , насочил пръст към гърди
талона си. После излиза с лека стъпка пред групата насяда
