те й. - Не аз съм подпалил болницата ви! Тя е мой приятел
и аз... просто...
ли пленници и поглежда въпросително Юрая.
- Ти си лекар, нали? - п и т а т о й .
- Млъквай, Юри - обажда се Лин. - Вече е прекалено къс
- Да - отвръща т я .
но.
- Тогава се погрижи за нея. - Той свива вежди. - Ранена е.
Юрая отпуска ръце, после посяга към Лин с треперещи
Лекарката приближава Лин и посочва на двамата Без
устни.
страшни да я о с т а в я т на земята. Те се подчиняват и тя
- Аз също съм й приятелка - казвам на безкастовите,
прикляква край носилката.
които са ме взели на прицел. - Не може ли да ме държите на
- Скъпа, моля те да махнеш ръцете си от раната - казва.
прицел по-близо до нея?
- Не мога - простенва Лин. - Боли.
Те ме пропускат да мина, аз се втурвам към Лин и сграб
- Знам, че боли - продължава лекарката. - Но ако не о т
криеш раната, няма как да я огледам.
чвам свободната й ръка, която лепне от кръв. Опитвам се
да не забелязвам дулата, насочени в главата ми, и се съсредо
Юрая прикляква срещу лекарката и й помага да махнат
ръцете на Лин от корема. Жената вдига ризата на Лин.
точавам върху лицето на Лин, което сега не е пребледняло,
Раната от куршума е просто червено кръгче върху кожата,
а вече жълтее.
но около нея има нещо като лилав оток. Не съм виждала
Тя не дава знак, че ме е забелязала. Цялото й внимание е
толкова тъмна синина.
насочено към Юрая.
Лекарката свива устни и аз разбирам, че Лин е на крачка
- Доволна съм, че поне не умрях, докато съм контроли
о т смъртта.
рана от симулацията - произнася немощно.
- Погрижи се за нея - нарежда Юрая. - Знам, че можеш да
- Няма да умреш - казва т о й .
- Не изглупявай - прекъсва го т я . - Чуй ме, Юри. Аз също
я обичах, наистина.
- Кого си обичала? - п и т а т о й , но гласът му секва.
- Марлийн - отговаря Лин.
- Да, всички ние обичахме Марлийн - съгласява се т о й .
- Не т о в а исках да кажа. - Тя поклаща глава. После затва
ря очи.
Г Л А В А
Но минават още няколко минути, преди ръката й да
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т
натежи 6 моята. Оставям я внимателно върху гърдите,
И С Е Д М А
после взимам ръката, която държи Юрая, и правя същото
с нея. Той попива сълзите си, преди да са потекли надолу.
Погледите ни се срещат над м ъ р т в о т о й тяло.
- Трябва да кажеш на Шона - обръщам се към него. - И
на Хектор.
Умът ми непрекъснато ме тегли към спомените за Лин,
опитвайки се да ме убеди, че нея вече я няма. Аз обаче о т
- Добре. - Той подсмърча и поставя длан върху лицето
казвам да повярвам и се отърсвам от поредицата картини,
на Лин. Питам се дали страните й са още топли. Не ми се
които се мяркат в главата ми. Някой ден ще се примиря
иска да я докосна и да открия, че са студени.
с това, стига дотогава да не ме екзекутират като измен
Ставам и се връщам при Кристина.
ник или каквото решат да правят с мен новите ни лидери.
Сега обаче искам да изпразня съзнанието си от всичко, да
се престоря, че не съществува нищо друго, освен т о в а по
мещение. Не очаквам да го постигна лесно, но става точно
така. Вече знам как да блокирам скръбта.
След малко Тори и Харисън влизат във фоайето. Харисън
следва Тори по петите, а тя залита към един стол - почти
бях забравила за нейната рана; тя беше толкова пъргава,
докато убиваше Джанийн.
След т я х върви един от Безстрашните, преметнал
т я л о т о на Джанийн през рамо. Той стоварва трупа като
чувал върху масата пред строените в редици Ерудити и
изменници на Безстрашните.
Зад гърба си дочувам ахкане и шепот, но не и ридания.
Джанийн не беше от водачите, които хората биха оплак
вали.
Втренчвам се 6 безжизненото й тяло, което смъртта
навлича като броня жестокото изражение, наследено от
сякаш е смалила. Тя е само с няколко сантиметра по-6исока
баща му; като майка ми в нейните прости сиви одежди.
от мен, а косата й - само няколко нюанса no-тъмна. Сега
- След като си толкова благородна, ще отнесеш ли едно
изглежда спокойна, почти умиротворена. Не мога да позная
послание до Миротворците - продължава Тори.
в т о в а тяло жената без съвест.
- Не мога с леко сърце да оставя теб и т в о я т а армия да
Дори тя е била по-сложна личност, отколкото предпо
раздавате справедливост по своите си закони - отвръща
лагах. Пазела е тайна, к о я т о е смятала за толкова ужасна,
Йохана. - Но непременно ще пратя някой от хората си с
че от някакво гнусно и извратено чувство за покровител
вашето послание до Миротворците.
с т в о над останалите касти не е искала да разкрие.
- Добре, тогава - склонява Тори. - Предай им, че съвсем
Във фоайето влиза Йохана Рейес, измокрена до кости от
скоро ще бъде наложена нова политическа система, в коя
дъжда. Алените й дрехи са покрити с тъмночервени пет
то няма място за тях. Това е нашето наказание, че не взеха
на. Безкастовите я наобикалят, но тя сякаш не забелязва
страна в конфликта. Те, разбира се, пак ще имат задълже
н и т о тях, н и т о пистолетите им.
нието да произвеждат и д о с т а в я т храна за града, но ще
- Здравейте - обръща се към Харисън и Тори. - За т о в а
бъдат под надзора на някоя от водещите касти.
ли беше всичко?
