За миг очаквам Йохана да се нахвърли срещу Тори и да я

- Не съм очаквала лидер на Миротворците да се държи

хване за гърлото. Но тя само изправя рамене.

толкова грубо - с крива усмивка отговаря Тори. - Това не е

- Това ли е всичко? - пита.

ли 6 нарушение на вашия манифест?

-Да.

- Ако наистина познаваше добре Миротворците, сигур­

- Добре - казва Йохана. - Ще се опитам поне с нещо да

но щеше да знаеш, че те нямат официален лидер - отвръща

бъда полезна. Защото едва ли ще допуснете да се погрижим

Йохана, едновременно любезно и твърдо. - Но аз така или

за те^и ранени.

иначе вече не представлявам Миротворците. Оттеглих

Тори само я измерва с поглед.

се, за да дойда тук.

- Така си и помислих - продължава Йохана. - Не забравяй

- Да, вече попаднах на т в о я т а шайка умиротворители,

обаче, че угнетените от теб хора понякога с т а в а т по-сил­

к о и т о се пречкат в краката на всички - казва Тори.

ни, отколкото би ти се искало.

- Точно т о в а беше нашата цел - отвръща Йохана. -

После се обръща на пети и излиза от фоайето.

Стига под пречкане да разбираш, че стоим между дулата на

Нещо в думите й ме жегва. Сигурна съм, че тя искаше да

пистолетите и невинните хора, като спасяваме живота

на много от тях.

прозвучат к а т о заплаха, макар и слаба, но те продължават

да к ъ н т я т в ушите ми и заради друго - сякаш говореше

Бузите й поруменяват и аз пак осъзнавам, че Йохана

не само за Миротворците, а и за още една група угнетени

Рейес все още може да бъде красива. Сега обаче си мисля,

хора. Безкастовите.

че тя може да е красива не въпреки белега, а заради него -

също като Лин с бухналата коса; подобно на Тобиас, който

Когато оглеждам помещението и се взирам поред във

всеки от войниците на безкастовите и на Безстрашните,

забелязвам нещо общо между т я х .

- А ако се опиташ да обърнеш оръжията срещу нас -

- Кристина - казвам, - всички безкастови имат оръжие.

продължава, - ще ти е трудно изобщо да намериш оръжие.

Тя също се оглежда, после намръщено извива очи към мен.

Тогава виждам как всеки от безкастовите вдига писто­

Спомням си как Тереза взе пистолета на Юрая, макар да

лет. Те са равномерно разположени по края на помещени­

беше вече въоръжена. Пак виждам как Тобиас свива устни,

е т о и продължават нагоре по стълбището. Заобиколени

сякаш премълчава нещо, когато го попитах за нелекия съюз

сме от всички страни.

между Безстрашни и безкастови.

Всичко е толкова елегантно, толкова хитроумно, че

После във фоайето с царствена походка се появява Еве­

едва не се разсмивам.

лин, сякаш владетелката се завръща в своето кралство. То­

- Наредих на моите войници да освободят т в о и т е от

биас обаче не е с нея. „Къде ли може да бъде?"

оръжието им веднага след приключването на мисията -

Евелин застава зад масата, върху която лежи т я л о т о

казва Евелин. - Сега виждам, че заповедта ми е изпълнена

на Джанийн Mambc. След нея във фоайето с куцукане влиза

успешно. Съжалявам за лицемерния ход, но знам, че вие сте

Едуард. Евелин вади пистолета си, насочва го към повале­

научени още от майките си да поддържате кастовата сис­

ния на пода п о р т р е т и стреля.

тема и ще се нуждаете от нашата помощ, за да приемете

В помещението настъпва мълчание. Евелин хвърля пис­

по-лесно идването на новата ера.

т о л е т а на масата, близо до главата на Джанийн.

- Да приемем ли? - прекъсва я Тори. После скача на крака и

- Благодаря ви - казва. - Знам, че всички се п и т а т е какво

ще стане от т у к нататък. Затова дойдох да ви обясня.

се хвърля към Евелин, която спокойно вади пистолета си и

Тори изправя рамене, както седи на стола, и се накланя

го насочва срещу нея.

към Евелин, сякаш иска да вземе думата. Евелин обаче не й

- Не съм гладувала повече от десет години, за да се пре­

обръща внимание.

дам сега пред някаква Безстрашна с ранен крак - казва Еве­

- Кастовата система, поддържана толкова време за

лин. - Ако не искаш да те застрелям, сядай на м я с т о т о си

сметка на онеправданите човешки същества, ще бъде пре­

при т в о и т е приятелчета от бившата каста.

махната незабавно - обявява Евелин. - Ние знаем, че такава

Виждам как всяко мускулче по ръката на Евелин е готово

промяна ще е трудна за вас, но...

за стрелба. Погледът й не е студен като на Джанийн, а ня­

- Ние} - прекъсва я възмутено Тори. - Какво искаш да

как пресметлив, преценяващ, планиращ. Не мога да си пред­

кажеш с т о в а премахната?

ставя как тази жена някога се е подчинявала на волята на

- Искам да кажа - отговаря Евелин и чак сега поглежда

Маркъс. Но тогава може да не е била същата жена - цялата

Тори, - че т в о я т а каста, която само допреди няколко сед­

от стомана, закалена с огън.

мици заедно с Ерудитите надигаше вой да се ограничат

Тори стои срещу Евелин няколко секунди, после с куцука­

храната и благата за безкастовите и този вой доведе до

не тръгва назад, далече от пистолета.

унищожението на Аскетите, вече не съществува.

- Онези, които ни помогнаха да свалим Ерудитите от

Евелин леко се усмихва.

власт, ще бъдат възнаградени - продължава Евелин. - Оне­

Перейти на страницу:

Похожие книги