т а . - Той тръгва заедно с мен към скрина, но аз се изпречвам
Раната в рамото ми пулсира, но бушуващият в кръвта
така, че да съм между него и чекмеджетата. Няма да издам
адреналин заглушава болката. Съпротивлявам се, без да
къде е скривалището на хард диска, като го извадя, докато
обръщам внимание на стъписаните физиономии на Миро-
т о й е в стаята, но и няма да оголя пътя към него.
творци и Аскети около мен - включително Тобиас - н и т о
Погледът му се приковава в скрина зад мен, по-специално
на жената, коленичила край Питър и нашепваща нещо с ус
в лявата част, където е скрит хард дискът. Поглеждам го
покоителен т о н . Опитвам се да не обръщам внимание на
със свити вежди, после забелязвам нещо, което не съм видя
болезнените му стенания и на чувството за вина, от кое
ла досега - правоъгълна подутина в един от джобовете му.
то стомахът ми се свива. Мразя го. Не ми пука. Мразя го.
- Върни ми го - казвам. - Веднага.
- Трие, успокой се! - казва Тобиас.
- Няма.
- Хард дискът е у него! - крещя. - Той го открадна! Сега
- Връщай го, или ще те убия, докато спиш.
е 6 него!
Той се хили самодоволно.
Тобиас приближава Питър, игнорирайки коленичилата
- Само ако можеше да се видиш колко си нелепа с т и я
край него жена, и слага крак върху гърдите му, за да не мърда.
заплахи. Приличаш на някое момиченце, което се заканва да
После посяга към джоба и изважда хард диска.
ме удуши с въжето си за скачане.
- Няма да се крием т у к цял живот. Не беше особено
умно да правиш това - казва му Тобиас много тихо. После
обработено дърво и изглежда стабилен, сякаш закован към
се обръща към мен и добавя: - Ти също не постъпи много
пода. Аз обаче не сядам.
умно. Да не искаш сега да ни и з р и т а т от тук?
- Боят приключи - казвам. - Това няма да се повтори.
Гледам го мрачно. Миротворецът, който ме държи за
Поне не тук.
ръката, ме повлича по коридора. Гърча се в опити да се
- Трябва да следваме протокола - казва по-младият
освободя от хватката му.
мъж. - Моля, седнете, за да обсъдим случилото се, а после
- Какви ги вършиш?! Махни се от мен!
ще ви позволим да напуснете.
- Вие нарушихте условията на нашето споразумение -
Гласовете на всички са толкова меки. Те не шепнат като
спокойно отвръща т о й . - Налага се да спазим протокола.
Аскетите, които непрекъснато ходят по свещена земя и
- Върви с него - обажда се Тобиас. - Трябва да се успоко
се стараят да не я обезпокоят. Миротворците говорят
иш.
кротко, утешително, по-тихи са от тревата - започвам
Оглеждам лиидта в насъбралата се тълпа. Никой не ос
да се питам дали не ги учат на това по време на инициа-
порва думите на Тобиас. Очите им отбягват моите. За
цията. Как да говориш, да се движиш, да се усмихваш и да
това се оставям 6 ръцете на двама мъже от Миротворци
поддържаш мира най-добре.
те и те ме повеждат по коридора.
Въпреки че нямам желание да сядам, все пак се подчиня
- Внимавайте къде стъпвате - казва единият. - Тук дъс
вам. Отпускам се на ръба на стола, готова всеки момент
ките на пода са неравни. .
да скоча, ако се наложи. По-младият мъж застава пред мен.
Главата ми пулсира - знак, че започвам да се успокоявам.
Зад гърба ми изскърцват панти. Поглеждам през рамо - по-
Мъж от Миротворците с посивяла коса отваря една вра
възрастният рови нещо на плота отзад.
та от лявата ми страна. Табелата на в р а т а т а гласи: ЗАЛА
- Какво правите?
ЗА КОНФЛИКТИ.
- Приготвям чай - казва.
- Да не ме вкарвате в изолатор или нещо подобно? -
- Не вярвам пиенето на чай да е разрешението на този
озъбвам се. Това би било типично за Миротворците - да
въпрос.
ме б у т н а т в карцера, а после да ме учат как да правя пре
- Тогава ни кажете - обажда се по-младият, привличайки
чистващо дишане и да мисля позитивно.
отново вниманието ми към прозорците - какво е решени
Светлината в с т а я т а е толкова ярка, че замижавам. На
е т о според вас?
срещуположната стена има огромен прозорец, който гледа
- Да изхвърлите Питър от базата.
към овощната градина. Въпреки т о в а помещението изглеж
- На мен обаче ми се струва - внимателно продължава
да малко - вероятно е заради тавана, който също като
мъжът, - че вие го нападнахте първа. Нещо повече - именно
стените и пода е покрит с дървени дъски.
вие го простреляхте в ръката
- Моля, седнете - казва по-възрастният от двамата
- Идея нямате какво направи т о й , за да го заслужи. - Бу
мъже и посочва стол в средата на стаята. И т о й , както
зите ми пламват и пулсът ми се ускорява. - Опита се да ме
цялата мебелировка в базата на Миротворците, е от не-
убие. А на един друг... Избоде окото на един друг човек... с
Изсмивам се кратко.
да го...
- Сбиването. Ама че глупава работа...
Усещам остра болка във врата си. Върху лицето на мъжа
Наистина сега ми се вижда голяма глупост да стовариш
пред мен започват да играят тъмни петна и го скриват
юмрука си върху някой друг. То е като милувка, но доста
от погледа ми.
по-здрава. Милувката е много по-приятна. Може би тряб
- Съжалявам, скъпа - казва т о й . - Просто следваме про
