тяло. Втренчвам поглед между коленете на Сюзън надолу
по линията, където не се вижда никаква светлина на локо
мотив, но това все още нищо не означава. Влакът може да
пътува без светлини и свирка, които предупреждават за
приближаването му.
Накрая далече от нас забелязвам проблясването на ма
лък вагон, който бързо приближава.
- Идва - казвам. Трябва да положа голямо усилие да стана
на крака. Сега искам само да поседна за малко, но въпреки
т о в а се изправям, бършейки ръце в джинсите. - Мисля, че
оръжие. Един мъж от безкастовите с превръзка на окото
трябва да се качим.
е насочил пистолета си към Тобиас. Питам се откъде ли
- Дори ако е управляван от Ерудитите ли? - п и т а Кей
го е взел.
лъб.
До него една по-възрастна жена от безкастовите сти
- Ако Ерудитите управляваха влака, те биха дошли с
ска нож - същия, какъвто използвам да режа хляб. Отзад
него да ни т ъ р с я т при Миротворците - казва Тобиас. -
някой е вдигнал дървена сопа, от която стърчат пирони.
Според мен си струва да рискуваме. В града имаме по-голям
- Никога досега не съм виждала въоръжени Миротвор-
шанс да се скрием. Тук можем само да чакаме, докато ни
ци - казва безкастовата с ножа.
о т к р и я т .
Безкастовият с пистолета ми се вижда познат. По
И четиримата се отдръпваме от релсите. Кейлъб обяс
крит е с дрипи в различни цветове - черна тениска с про
нява на Сюзън стъпка по стъпка как да се качи на движещ
т р и т о сако на Аскет, сини джинси, закърпени с червен ко
се влак, както само един бивш Ерудит може да го направи.
нец и кафяви ботуши. Пред мен са всички отличителни
Наблюдавам приближаването на локомотива: вслушвам се
цветове на кастите: черен панталон на Прям, съчетан с
в ритмичното трополене на вагоните при преминаване
черна риза на Безстрашните; жълти рокли със сини пуло
то над траверсите, в свистенето на металните колела
вери върху тях. Някои от дрехите са износени и покрити
върху релсите.
с петна, но има и съвсем нови и чисти. Явно откраднати
Когато първият вагон ме подминава, се затичвам. Не
наскоро, мисля си.
обръщам внимание на пламналите от болка мускули на кра
- Това не са Миротворци - казва мъжът с пистолета. -
ката. Кейлъб първо помага на Сюзън да се качи в средния
Безстрашни са.
вагон, после и сам скача вътре. Трескаво си поемам въздух и
Едва тогава- го разпознавам. Това е Едуард, с когото за
се хвърлям странично вдясно, падам на пода, а краката ми
едно преминавахме инициацията при Безстрашните и кой
продължават да се люлеят отвън. Кейлъб стиска лявата
то напусна, когато Питър му извади окото с кухненския
ми ръка и ме издърпва вътре. Тобиас хваща дръжката и се
нож. Е т о защо носи превръзка.
м я т а след мен.
Помня как държах главата му, докато т о й лежеше на
Вдигам поглед и дъхът ми секва.
пода и виеше от болка, и как после чистих кръвта му от
В мрака проблясват нечии очи. Различавам тъмни сенки,
дъските.
настанени във вагона, по-многобройни от нас.
- Здравей, Едуард - казвам.
Безкастови.
Той извръща глава към мен, но не сваля пистолета.
- Трие.
+ + +
- Каквито и да сте - намесва се жената, - ще трябва да
слезете от влака, ако ви е мил ж и в о т ъ т .
Вятърът свири във вагона. Всички са скочили на крака
- Умолявам ви - обажда се Сюзън с трепереща долна
и са въоръжени - освен нас двете със Сюзън, ние нямаме
устна. Очите й са пълни със сълзи. - Ние бягаме... Всички
останали са мъртви и аз не мога... - Тя отново се разрида-
- Имаш ли представа кой може да бъде?
ва. - Едва ли ще мога да продължа...
Тобиас кимва.
Обзема ме странен порив да блъсна главата си в стена
- Е, кой е?
т а . Чувствам се много зле, когато някой плаче. Може и да е
- Трудно е за обяснение - отвръща. - Имам много неща
егоистично, но е факт.
да ти разказвам.
- Бягаме от Ерудитите - казва Кейлъб. - Слезем ли, ще
Облягам се на него.
ни о т к р и я т по-лесно. Затова ще сме ви благодарни, ако
- Така, значи - казвам. - Аз също.
позволите да пътуваме до града с вас.
- Така ли? - накланя глава Едуард. - Ами вие какво сте
+ + +
направили за нас?
- Помогнах т и , когато никой друг не смееше да го напра
Губя представа колко време е минало, преди да ни наре
ви - обаждам се. - Не помниш ли?
д я т да слезем. Когато стъпваме на земята, се озоваваме в
- Ти може и да си, ами останалите? - настоява Едуард. -
онази част на града, която обитават безкастовите - на
Едва ли са помогнали с нещо.
малко повече от километър от квартала, където израснах.
Тобиас пристъпва напред и пистолетът на Едуард поч
Познавам всяка сграда, покрай която минаваме, защото по
ти опира в гърлото му.
този път се връщах, когато изпусна автобуса от училище
- Името ми е Тобиас И т ъ н - казва. - Едва ли искаш да ме
за вкъщи. Е т о я тази с оронените тухли. И другата - с
изгониш от този влак.
повалената улична лампа, която се е опряла в стената й.
Въздействието на т о в а име върху хората във вагона е
Стоим край отворената врата на вагона - и четирима
незабавно и озадачаващо: те свалят оръжието и си разме
т а , подредени в редица. Сюзън хленчи.
н я т многозначителни погледи.
