- Явно изобщо не схващаш - отговаря т о й . - Изглежда,
т о в а не сме Аскети. Поне не всички.
нямаш ни най-малка представа какво ми причини. - Гласът
Евелин поглежда Тобиас.
му звучи напълно безчувствено. - Нямам намерение да се
- Интересни приятели имаш.
забърквам с т в о я т а нищожна банда безкастови. Искам да
- Това тук броя на населението ли показва? - обажда се
се махна от тук колкото може по-бързо.
- Моята
- Точно така. - Той стоварва крак върху пода. - Точно
на брой от Безстрашните - уточнява Евелин. - Затова ще
така направи.
е най-добре да ги приемеш на сериозно. Техните действия
Ръката ми намира неговата, намества се в дланта му
може да са решаващи за бъдещето на града.
и т о й сплита пръсти с моите. Давам си сметка, че засе
С тези думи тя минава пред нас. Казаното отеква в ми
га трябва да престана с въпросите, затова мълча, докато
слите ми: „Двойно по-голяма на брой от Безстрашните".
т о й не решава да наруши тишината.
Кога са станали толкова многобройни?
- Струва ми се - казва, - че е по-добре да сме на страната
Тобиас ме поглежда със свъсени вежди.
на безкастовите, отколкото техни врагове.
- От колко време знаеш за това? - питам.
- Сигурно е така. Каква ще е цената на това приятел
- От около година. - Той се обляга на стената и затваря
с т в о обаче? - отвръщам.
очи. - Изпрати ми кодирано съобщение при Безстрашни
Той поклаща глава.
те да се срещнем при стрелките на железопътната линия.
- Не знам. Но може да не ни остане друг избор.
Отидох, защото ми беше любопитно, и тя се появи. Жива.
Това беше една щастлива среща, както сигурно се досещаш.
- Защо е напуснала Аскетите?
- Имаше любовна връзка. - Той поклаща глава. - Нищо
чудно, след като баща ми... - Той пак поклаща глава. - Както
и да е. С една дума Маркъс не беше no-мил с нея, отколкото
с мен.
- Е т о защо... Затова ли си й ядосан - защото не му е
била вярна?
- Не. - Тонът му е прекалено строг, очите му се разши
ряват. - Не за т о в а съм й ядосан.
Тръгвам към него, сякаш доближавам диво животно -
внимателно отмервам крачките си по бетонния под.
- Защо тогава?
- Трябвало е да се махне от баща ми, т о в а го разбирам -
отговаря т о й . - Но дали изобщо е помислила да ме вземе
със себе си?
Свивам устни.
- О! Тя те е изоставила при
Оставила го е самичък пред лицето на най-страшния му
кошмар. Нищо чудно, че я мрази.
но. - Може ли да запазиш преценките за себе си?
Тереза се надвесва над нас.
- Всъщност т о й е бил Ерудит, не е от Прямите.
- Да, знам - отговарям. - Аз...
- Аз също - прекъсва ме т я . - Но се наложи да се махна.
Г Л А В А
- Какво стана?
Д Е В Е Т А
- Не бях достатъчно умна. - Тя свива рамене и поема
консервата с фасул от Едуард, после дълбоко загребва с лъ
жицата от нея. - Не ми достигна бал при т е с т а за интели
гентност по време на инициацията. Тогава ми казаха: „Или
Някой от безкастовите е запалил огън, за да си подгре-
цял живот ще чистиш научноизследователските лабора
ем храната. Тези, които искат да ядат, са насядали в кръг
тории, или напускаш". И аз напуснах.
около голям метален казан, където гори огънят, и първо
Тя свежда поглед и облизва до блясък лъжицата си. Взи
затоплят консервите, а после раздават вилици и лъжици
мам консервата фасул от нея и направо я предавам на Тоби
и започват да си предават металните кутии от ръка на
ас, който гледа втренчено огъня.
ръка, за да може всеки да опита от всичко. Старая се да не
- Много ли от хората тук са били Ерудити? - питам.
мисля колко болести и зарази има опасност да се предадат
Тереза поклаща глава.
по този начин, когато потапям лъжицата си в к у т и я т а
- Най-много са от Безстрашните. - Тя прави знак с глава
със супа.
към Едуард, който гледа навъсено. - После са от Ерудити
Едуард се стоварва на м я с т о т о до мен и взима консер
т е , след това от Прямите и само шепа хора са от Миро
вата със супа от ръцете ми.
творците. Никой не се проваля на инициацията при Аске
- Значи всички с т е Аскети, така ли? - Той натъпква
т и т е , затова те са най-малко, като изключим оцелелите
фиде и няколко парчета морков в у с т а т а си и предава кон
по време на симулационната атака, които дойдоха при нас
сервата на жената от лявата си страна.
като бегълци.
- Някога бяхме - отговарям. - Но очевидно ние двамата
- Сигурно не би трябвало да съм изненадана за броя на
с Тобиас сме трансфери, а... - Внезапно ми минава през ум,
Безстрашните - казвам.
че на никого не трябва да споменавам за преминаването на
- Така си е. Вашата инициация е една от най-гадните, пък
Кейлъб към Ерудитите. - А Кейлъб и Сюзън са си още Ас
и оная работа с възрастните.
кети.
- Оная работа с възрастните ли? - повтарям. После
- Кейлъб ти е брат, значи - уточнява т о й . - Излиза,
хвърлям поглед към Тобиас. Той вече ни слуша и в светлина
че си зарязала семейството си, за да станеш една от Без
та на огъня пак изглежда като преди, с тъмни и замислени
страшните?
очи.
- Говориш точно като Прямите - отвръщам раздразне-
- Щом някой от Безстрашните достигне определено
