Бунтовници полностью

очакваш да ви помагам - казва т о й . - Въпреки че още не съм

откриха при Безстрашните. Сега обаче ще им т р я б в а т

много сигурен за какво ти трябвам.

още попълнения. Най-логично е да т ъ р с я т при нас, стига да

Забелязвам как сянката на Евелин върху стената подска­

не разберат, че т у к има най-много Дивергенти. В случай че

ча заедно с отблясъците на огъня. Тя е стройна и силна,

още не са го открили, искам да знам колко от нашите хора

също к а т о Тобиас. Прокарва пръсти през косата си, дока­

ще у с т о я т на симулацията.

т о говори.

- Има логика - замислено казва т о й . - Но защо Аскетите

- Какво точно искаш да знаеш?

издирват Дивергенти? Едва ли искат да помагат на Джа-

- Кажи ми каква е т а я диаграма. И картата.

нийн.

- Приятелят ти имаше право, че картата и диаграма­

- Разбира се, че не е затова - отговаря т я . - Но се боя, че

та отбелязват всички наши убежища - казва т я . - Но гре­

и аз не знам защо. Аскетите не споделят охотно информа­

ши за броя на населението... или поне отчасти. Цифрите

ция само и само да задоволят нечие любопитство. Казаха

не показват всички безкастови - само определени хора от

ни толкова, колкото прецениха, че трябва да знаем.

- Странно - промьрморба т о й .

- Понякога драстичната промяна изисква драстични

- Може би трябва да питаш баща си - предлага т я . -

мерки. - Сянката на Евелин вдига рамене. - Предполагам, че

Точно т о й ми каза за теб.

ще се стигне до сериозно унищожение.

- За мен ли? - повтаря Тобиас. - И какво по-точно?

Потрепервам при думата „унищожение". Моята тъм­

- Подозира, че ти също си Дивергент - отговаря т я . -

на половина жадува за унищожение, когато става дума за

Непрекъснато те наблюдаваше. Следеше поведението т и .

Ерудитите. Но сега, след като съм видяла какво може да

Винаги беше толкова загрижен за теб. Затова... Реших, че

означава това - облечени в сиво тела, повалени край бор­

ще си на сигурно място при него. И в по-еоляма безопас­

дюрите и по т р о т о а р и т е ; застреляни пред къщите си

ност, отколкото с мен.

лидери на Аскетите, паднали на поляната до пощенските

Тобиас не отговаря.

кутии - тази дума вече има друг смисъл за мен. Толкова сил­

- Сега разбирам, че не съм била права.

но забивам лице в сламеника, че болка прорязва челото ми -

Той продължава да мълчи.

само и само да прогоня тази картина от спомените си.

- Иска ми се... - започва т я .

Вън, вън, вьн\

- Да не си посмяла да се извиняваш. - Гласът му трепе­

- Питаш защо си ни нужен - продължава Евелин. - За да

ри. - Това не е нещо, което ще поправиш с една-две думи и

изпълним всичко това, ще ни трябва подкрепата на Без­

прегръдка.

страшните. Те разполагат с оръжие и са обучени да се сра­

- Добре - отстъпва т я . - Няма да го правя.

жават. Ти можеш да си връзката между нас и тях.

- Защо се обединяват безкастовите? - продължава да

- Защо мислиш, че имам влияние над Безстрашните?

разпитва Тобиас. - Какво сте намислили?

Това изобщо не е така. Аз съм просто човек, който не се

- Искаме да узурпираме властта на Ерудитите - о т ­

плаши лесно.

говаря т я . - Щом веднъж се отървем от тях, вече няма

- Предполагам, че занапред ще си спечелиш влияние сред

пречка да контролираме правителството.

т я х - отговаря т я . После се изправя и сянката й се просва

- За т о в а ли съм ти нужен? Искаш да свалиш едно ко­

върху стената от пода до тавана. - Сигурна съм, че ще

румпирано правителство и да го замениш с тиранията на

намериш начин как да стане, стига да го искаш. Обмисли

безкастовите. - Той изсумтява. - Няма да стане.

го добре.

- Ние не искаме тирания - казва т я . - Искаме да изградим

Тя о т м я т а назад къдравата си коса и я събира в кок.

ново общество. Такова, в което няма касти.

- Вратата винаги е отворена за теб.

Устата ми пресъхва. Без касти? Един свят, в който ни­

След няколко минути т о й отново лежи до мен. Не ми

кой не знае кой е и към кого принадлежи? Дори не мога да

се ще да се издавам, че съм ги подслушвала, но искам да му

го проумея. Представям си единствено хаос и разцепление.

кажа, че нямам вяра на Евелин или на друг, който с лека ръка

Тобиас се изсмива.

говори за унищожението на една цяла каста.

- Ясно. И как точно имате намерение да вземете власт­

Но преди да събера кураж да го заговоря, дишането му

т а о т Ерудитите?

става равномерно и т о й заспива.

- Добре. - Известно ми е, че п и т а само защото така

повеляват законите на кастата. Предпочитам да говори

свободно с мен. - А ти как си, Сюзън?

- По-добре. Тереза ми каза, че в едно от убежищата на

Г Л А В А

безкастовите има голяма група бегълци от Аскетите - на­

Д Е С Е Т А

режда т я , докато аз сапунисвам главата си.

- Така ли? - отвръщам. После пак пъхам глава под кран­

чето, като този п ъ т разтривам скалпа с лявата ръка, за

да отмия сапуна. - При т я х ли искаш да отидеш?

- Да - отвръща Сюзън. - Стига ти да не се нуждаеш от

Прокарвам ръка по тила си, за да вдигна кичурите, кои­

помощта ми.

то са залепнали за него. Цялото тяло ме боли, особено кра­

- Благодаря за предложението, но мисля, че т в о я т а кас­