ката, които горят от умората на мускулите дори когато
та има по-голяма нужда от т е б - казвам и спирам водата.
не се движа. Не мириша особено хубаво. Имам нужда от
Ще ми се да не трябваше да се обличам. Прекалено горещо
душ.
е за джинси. Но все пак вдигам другата кърпа от пода и
Тръгвам надолу по коридора и влизам в банята. Явно не
бързо се подсушавам.
съм единствената, на к о я т о е хрумнало да вземе душ - гру
Навличам отново червената риза. Не ми се иска да съм
па жени са се подредили пред умивалниците, половината
със старите дрехи след банята, но нямам чисти за смяна.
от т я х са голи, а на останалите т о в а изобщо не прави
- Сигурно някои от безкастовите жени имат резервен
впечатление. Откривам свободен умивалник в ъгъла, пъ
чифт дрехи - казва Сюзън.
хам глава под кранчето и оставям студената вода да се
- Може да си права. Е, сега е т в о й ред.
стича покрай ушите ми.
Разгъвам кърпата си и прикривам Сюзън, докато се мие.
- Здравей - поздравява Сюзън. Извръщам глава към нея.
След малко ръцете започват да ме болят, но щом тя го
Водата се стича по бузата ми и влиза в носа. Тя носи две
направи за мен, държа да й върна жеста. Водата облива гле
кърпи - едната бяла, другата сива, и двете оръфани по кра
зените ми, докато тя си мие косата.
ищата.
- Никога не съм предполагала, че ще сме заедно в такава
- Здрасти - отговарям.
ситуация - казвам след малко. - Мием се над умивалник в
- Хрумна ми нещо - продължава т я . Обръща се с гръб
изоставена сграда, криейки се от Ерудитите.
към мен и разгъва кърпата, к о я т о ме скрива от остана
- Аз си мислех, че ще живеем близо една до друга - о т
лите в.банята. Отдъхвам си облекчено. Уединение. Поне
говаря Сюзън. - Че заедно ще ходим на сбирките на общ
доколкото т о в а е възможно сега.
ността. И заедно ще изпращаме децата си до автобусна
Бързо се разсъбличам и грабвам сапуна до умивалника.
та спирка.
- Как си? - п и т а т я .
Прехапвам долната си устна. Вината това вече да е не-
мислимо, разбира се, е моя. Нали избрах друга каста.
горделивост.
- Извинявай, не исках да засягам тази тема - бързо казва
- Хитро - отвръщам. - Твоя ли беше идеята?
Сюзън. - Само съжалявам, че не съм била по-внимателна.
- Всъщност да. - Тя небрежно повдига рамене, но мен
Тогава сигурно щях да забележа какво преживяваш. Такава
няма как да заблуди. Може да е всичко друго, но не и рав
егоистка съм била.
нодушна към собствените си постижения. - Преди да се
Изсмивам се кратко.
присъединя към Аскетите, бях Ерудит.
- Сюзън, в поведението ти няма нищо, за което да се
- О! - отговарям. - Явно не ти е понесъл животът в
обвиняваш.
академичните среди.
- Готова съм - обявява т я . - Ще ми подадеш ли кърпа
Тя обаче не се хваща на въдицата.
та?
- Да, нещо такова. - Прави пауза. - Предполагам, че и
Обръщам се и със затворени очи й протягам кърпата.
баща ти е напуснал по същата причина.
Тереза влиза в банята, сплитайки косата си на плитка, и
Почти съм обърнала гръб с намерението да приключа
Сюзън я моли за чисти дрехи.
разговора, но думите й стискат черепа ми като в менгеме.
Когато излизаме от банята, аз вече съм с джинси и чер
Поглеждам я втренчено.
на тениска, чийто о т в о р за главата е толкова широк, че
- Ти не знаеше ли? - Тя свива вежди. - Съжалявам. Забра
оголва раменете ми. Сюзън е облечена с торбести джинси
вила съм, че членовете на кастата рядко обсъждат откъ
и бяла риза от Прямите. Закопчала я е чак до брадичката.
де са дошли.
В името на скромността Аскетите са готови да жерт
- Какво? - едва произнасям с пресипнал глас.
в а т дори собственото си удобство.
- Баща ти е роден Ерудит - продължава т я . - Родите
Когато се връщам в общото помещение, виждам някои
лите му са били приятели с родителите на Джанийн Ма-
от безкастовите да поемат нанякъде с кофи боя и боя
тюс. Той и Джанийн са си играли заедно като деца. Виждах
джийски четки. Изпращам ги с поглед, докато в р а т а т а се
как си разменят книги в училище.
затваря след тях.
Пред очите ми изплува картината как баща ми, вече
- О т и в а т да напишат послание към хората от други
зрял мъж, седи до Джанийн, вече зряла жена, и двамата
те убежища - казва Евелин зад гърба ми. - Ще го о с т а в я т
обядват заедно в старата ми училищна столова, а меж
на един от билбордовете. Кодирането е на базата на лич
ду т я х лежи книга. Това ми се вижда толкова нелепо, че аз
на информация - нечий любим цвят, домашния любимец в
издавам нещо средно между сумтене и смях. Не може да е
д е т с т в о т о на друг...
истина.
Не проумявам защо е решила да ми каже принципа на
Обаче.
кодиране на безкастовите, докато не заставам лице в лице
Обаче: т о й никога не е споменавал семейството си или
с нея. Тогава забелязвам в очите й нещо познато - същият
своето д е т с т в о .
поглед к а т о на Джанийн, когато каза на Тобиас за изобре
Обаче: т о й никога не се е отличавал със смиреното по
тения от нея серум, чрез който може да го контролира:
ведение на човек, израснал сред Аскетите.
