следващото кутре. Натискам здраво с тока на обувката.
Опитвам се да не помръдна. Ако се движа, т о й ще ме по-
И т у к никаква реакция.
Дочувам как от далечния край на коридора някой се
зад гърба й, после зърбам отражението си 6 единия от про
провиква: „Открих един!", и усещам, че обезумявам. Прес
зорците. Не съм сама сред припадналите хора 6 коридора,
качам т е л а т а на паднали мъже и жени, на деца, юноши и
както си мислех. Ерик стои точно зад мен.
възрастни хора, газя по пръстите, коремите и глезените
им, наблюдавайки за болезнено потрепване. След малко едва
+ + +
различавам лицата им, но все още не съм доловила движе
ние. Играя си на криеница с Дивергентите, но поне не съм
Поглеждам отражението му и т о й отвръща на погледа
единствената от „тях".
ми. Има шанс да му се изплъзна. Ако отскоча светкавично,
Тогава се случва. Настъпвам к у т р е т о на момиче от
може да го заваря неподготвен и т о й да не ме хване. Но
Прямите и лицето й се сгърчва. Съвсем леко - забележите
щом ми минава тази мисъл, вече знам, че няма да успея да
лен опит да прикрие болката - но достатъчно да привлече
го надбягам. Н и т о пък да го застрелям, защото нямам пис
вниманието ми.
т о л е т .
Поглеждам през рамо дали има още някой наблизо, но
Затова се завъртам на пети и стрелвам лакът 6 лицето
всички са се пръснали в различни посоки от централното
на Ерик. Улучвам го в брадичката, но не достатъчно силно,
фоайе на етажа. Надничам към най-близкото стълбище -
че да го извадя от равновесие. Ерик сграбчва лявото ми
то е само на десетина крачки вдясно, по главния коридор.
рамо с една ръка и опира дулото на пистолета в челото
Прикляквам до главата на момичето.
ми с другата. Гледа ме отвисоко с подигравателна усмивка.
- Здрасти, малката - произнасям колкото се може по-
- Чак не мога да повярвам как може да си толкова глупа
тихо. - Всичко е наред. Аз не съм от тях.
ва, че да дойдеш тук без пистолет - казва.
Тя съвсем леко отваря очи.
- Затова пък съм достатъчно умна да направя е т о
- На около т р и метра от т у к има стълбище - продъл
това - отвръщам и стоварвам подметката си върху кра
жавам. - Ще ти кажа, когато никой не гледа към нас и ти
ка му, който прострелях преди по-малко от месец. Ерик
трябва да се затичаш натам, ясно?
изпищява, лицето му се сгърчва и т о й забива дръжката на
Тя кимва.
пистолета в челюстта ми. Стискам зъби да потисна сте-
Ставам и бавно се завъртам около себе си. Отляво
нанието. По шията ми започва да се стича кръв - цепнал е
жена изменник от Безстрашните гледа в друга посока, до
кожата ми.
като побутва с крак о т п у с н а т о т о тяло на припаднал от
Въпреки удара, хватката около лявата ми ръка не се о т
Безстрашните. Още двама изменници зад мен се смеят на
пуска н и т о за миг. Но фактът, че още не ме е застрелял в
нещо. Жената изменник отпред поглежда разсеяно към мен,
главата, е достатъчно красноречив: не му е позволено да
после вдига глава и пак се втренчва в края на коридора.
ме убива.
- Сега - казвам.
- Изненадан съм, че си още жива - просъсква т о й . - А
Момичето скача и се втурва към в р а т а т а на стълби
точно аз посъветвах Джанийн да конструира онзи резер
щето. Проследявам я с поглед, докато в р а т а т а не щраква
воар специално за теб.
През това време умът ми щрака усилено да измисли как
за яката и ме помъква към асансьорите. Ризата се врязва в
во би му причинило толкова силна болка, че да ме пусне.
гърлото ми и ме души, а аз плета крака зад него. Цялото ми
Тъкмо съм решила здравата да го изритам в слабините, ко
тяло пулсира от постоянна болка.
гато т о й минава отзад, хваща двете ми ръце и толкова
Когато стигаме асансьора, т о й ме блъска на колене до
силно ме притиска, че едва мога да помръдна. Н о к т и т е му
жената от Прямите, която видях малко преди това. Тя и
се забиват в мен и аз стискам зъби едновременно от болка
още четирима са наредени между двете редици асансьори,
и отвращение заради гърдите му, опрени в гърба ми.
пазени от Безстрашни с насочени пистолети.
- За нея ще е много вълнуващо да наблюдава как някой
- Искам един пистолет да е постоянно опрян в нея -
Дивергент реагира на симулацията в реални условия - казва
нарежда Ерик. - Не просто да я държите на мушка, а да е
т о й и ме бута да вървя напред. Дъхът му раздвижва коса
та на брата ми. - Нямам нищо против. Както се сещаш,
Един от Безстрашните опира дуло в тила ми. Усещам
изобретателността - едно от качествата, които най-
кръга на студената цев върху кожата си. Вдигам поглед към
много ценим у Ерудитите - изисква творчески подход.
Ерик. Лицето му е червено, очите му плуват във влага.
Той усуква ръцете ми и аз усещам как мазолите му дра
- Какво става, Ерик? - вдигам вежди. - Страх те е от
щ я т кожата ми. Леко се накланям наляво в движение,
едно малко момиче ли?
опитвайки се да вкарам единия си крак между неговите. С
- Не съм глупак - отвръща т о й , прокарвайки пръсти
жестока наслада установявам, че куца.
през косата си. - Тоя номер с малкото момиче си ми го при
- Понякога творческият процес изглежда чиста загуба
