лагала и преди, но сега няма да мине. Ти си най-доброто бой
на време, лишен от логика... освен ако не е п ъ т към някаква
но куче, с което разполагат. - Той се надвесва над мен. - За
по-велика цел. В случая - натрупване на знания.
т о в а съм сигурен, че съвсем скоро ще ти видят сметката.
Спирам достатъчно напред, за да успея здраво да забия
Вратата на един от асансьорите се отваря и войник на
пета между краката му. В гърлото му се надига остър пи
Безстрашните изблъсква Юрая към редицата Дивергенти.
сък, но замира още преди да се е откъснал от устните. Ръ
Устните му са покрити с кървави петна. Той ми хвърля
цете му се отпускат, макар и за миг. В този момент изви
бегъл поглед, но по изражението му не мога да отгатна дали
вам силно т я л о т о си, за да се освободя. Нямам представа
е успял, или се е провалил. Щом е тук, най-вероятно се е
накъде да побягна. Знам само, че трябва да тичам. Трябва
провалил. Сега ще открият всички Дивергенти 8 сградата
да...
и повечето от нас най-вероятно скоро ще умрат.
Той ме сграбчва за лакътя и ме дръпва назад, забива пръст
Сигурно трябва да ме е страх. Вместо т о в а обаче въ
в раната на рамото ми и го завърта, докато от болка не
т р е в мен клокочи истеричен смях, защото току-що съм
ми причернява пред очите. Започвам да пищя-с пълно гърло.
си спомнила нещо.
Може никога повече да не докосна пистолет. Затова пък
беше ранена в рамото - казва т о й . - Изглежда, съм бил прав.
в задния си джоб имам нож.
Краката ми омекват, т о й почти небрежно ме сграбчва
те точки на т я л о т о ми - сърцето е силен мускул, най-мощ
ният мускул на организма и това не се променя през целия
живот. Прииждат още Безстрашни и докладват за нови
успешни атаки по етажите на Жестоката борса. С т о т и
Г Л А В А
ци хора лежат в безсъзнание на пода навсякъде из сградата,
поразени от нещо, което не е куршум, А аз все още нямам
Ш Е С Т Н А Д Е С Е Т А
представа защо се случва всичко това.
Затова пък разсъждавам по въпроса за сърцето. Но вече
не за своето, а за това на Ерик. Колко празен ще изглежда
гръдният му кош, когато сърцето вече не бие в него. Кол
Плъзвам ръка към гърба, сантиметър по сантиметър,
кото и да го мразя, пак не искам да го убивам, още по-мал
така че войникът, който е опрял пистолет в главата ми,
ко с нож и от близко разстояние, за да видя как го напуска
да не забележи. Вратата на асансьора отново се отваря и
животът. Обаче ми остава само още един шанс да свърша
от т а м излизат още Дивергенти, конвоирани от изменни
нещо полезно. Ако искам да улуча Ерудитите на най-болно
ци на Безстрашните. Жената от Прямите отдясно ским
то място, трябва да ги лиша от един от техните лидери.
т и . Кичури коса са прилепнали към устните й, мокри от
слюнка или сълзи, не мога да преценя.
Забелязвам, че още никой не е довел момичето от Пря
мите, на което помогнах да избяга. Значи, все някак е успяла
Ръката ми напипва ръба на задния джоб. Задържам я не
да се отърве. Хубаво.
подвижно, пръстите ми треперят в очакване. Трябва да
Ерик слага ръце на гърба си и започва да се разхожда на-
изчакам подходящ момент, когато Ерик е близо до мен.
пред-назад пред редицата Дивергенти.
Съсредоточавам се върху дишането си; представям си
- Заповядано ми е да отведа само двама от вас за екс
как въздухът изпълва всяко ъгълче на белите ми дробове,
периментални изпитания в централата на Ерудитите -
когато вдишвам; после, докато издишвам, си припомням
обявява т о й . - Останалите ще бъдат екзекутирани. Има
как цялата ми кръв, обогатена с кислород или пък наситена
няколко начина да определим кои са най-безполезни.
с въглероден диоксид, се влива и изпомпва от сърцето ми.
Той забавя крачка, когато ме наближава. Изопвам пръс
По-лесно ми е да си представям как протичат биоло
т и , за да стигна дръжката на ножа, но т о й не идва на дос
гичните процеси, отколкото да мисля за Дивергентите,
татъчно близко разстояние. Вместо това продължава и
строени между двете редици асансьори. От лявата ми
спира пред момчето от лявата ми страна.
страна седи момче от Прямите, което няма повече от
- Мозъкът приключва развитието си на двайсет и п е т
единайсет години. Държи се no-смело от жената вдясно -
годишна възраст - продължава Ерик. - Е т о защо т в о я т а
Втренчило се е във войника от Безстрашните пред себе
Дивергентност още не е завършена.
си, без да трепва.
После вдига пистолета и стреля.
Вдишване, издишване. Кръвта стига до най-отдалечени-
От у с т а т а ми се откъсва задавен вик и аз стискам очи,
когато т я л о т о на момчето се свлича на пода. Цялото ми
Усещам как ножът потъва и го изтеглям отново. Цяло
същество е устремено към него, но аз се овладявам. „Чакай,
то ми тяло пулсира с ритъма на сърцето. Вратът ми е мо
чакай, чакай." Сега не мога да мисля за момчето. „Чакай."
кър от п о т . Отварям очи в мига, когато Ерик се стоварва
Насилвам се да отворя очи и преглъщам сълзите.
на земята, а после - хаос.
От моя вик все пак има някаква полза: сега Ерик с т о и
Изменниците от Безстрашните нямат в себе си смър
