Бунтовници полностью

- Ако Джак Канг сключи сделка с Ерудитите, не можем

Долавям някаква стръвност в изражението й; също-

да останем повече т у к - казва Тори. - Въпросът е къде да

отидем обаче.

Тори. - Затова е време да изберем нови. Според закона те

Мисля за п е т н о т о кръв върху ризата на Шона и закоп-

трябва да са повече от един и да са нечетна бройка. Който

нявам за овощните градини на Миротворците, за шума на

има предложение, нека го каже и ще гласуваме, ако се налага.

вятъра в листата, за грапавата кора под дланите си. И

- Ти! - провиква се някой.

през ум не ми е минавало, че ще тъгувам за т о в а място.

- Добре - казва Тори. - Друг?

Изобщо не вярвах, че то е моето място.

Марлийн свива дланите си на фуния пред у с т а т а и се

Притварям за кратко очи. Когато ги отварям, вече о т ­

провиква:

ново съм се върнала към реалността и градините на Миро­

- Трие!

т в о р ц и т е са само мираж.

Сърцето ми започва да блъска в гърдите. За моя голя­

- У дома - обажда се Тобиас, вдигайки най-накрая глава.

ма изненада никой не се смее, н и т о се чува неодобрително

Всички се заслушват в това, което има да каже. - Трябва

мърморене. Вместо т о в а неколцина кимват одобрително

да си върнем онова, което ни принадлежи. Можем да из­

също като при споменаването на Тори. Оглеждам лица­

вадим от строя охранителните камери 6 централата на

та на насъбралите се и забелязвам Кристина. Тя стои със

Безстрашните, така че Ерудитите да не ни усетят. Тряб­

скръстени ръце и изобщо не реагира на предложението.

ва да се върнем у дома.

Питам се как ли изглеждам в техните очи. Сигурно виж­

Някой се провиква одобрително и други гласове се при­

д а т човек, какъвто аз не съм. Някой способен и силен. Ня­

съединяват към него. Безстрашните така решават всич­

кой, който аз не мога да бъда; някой, който мога да бъда.

ко - с клатене на глава и викове. В такива моменти вече

Тори потвърждава предложението на Марлийн с кимва­

не сме отделни личности. Превръщаме се в част от един

не и оглежда тълпата в очакване на други кандидатури.

общ разум.

- Харисън - обажда се някой. Нямам представа кой е Ха-

- Преди т о в а обаче трябва да решим какво да правим с

рисън, докато един от Безстрашните не удря ухилен по

Ерик - обажда се Бъд, който навремето работеше с Тори

рамото мъж на средна възраст с вързана на конска опашка

в ателието за татуировки, а сега с т о и зад стола й, опрял

руса коса. Разпознавам го - т о й ме нарече „момиченце", кога­

ръце на облегалката. - Дали да го оставим на Ерудитите,

то Зийк и Тори се върнаха от централата на Ерудитите.

или да го екзекутираме.

Известно време Безстрашните мълчат.

- Ерик е един бт Безстрашните - намесва се Лорън,

- Аз предлагам ф о р - нарушава тишината Тори.

играейки с халката в устната си. - Това означава, че ние ре­

Никой не изразява несъгласие с изключение на неколцина,

шаваме съдбата му. Не Прямите.

които сърдито мърморят под нос в дъното на помеще­

Крясъкът се изтръгва от т я л о т о ми по своя воля и се

нието. Вече никой не го нарича страхливец, не и след като

слива с одобрителните викове на останалите.

преби Маркьс в столовата. Питам се как ли биха реагира­

- Според законите на Безстрашните единствено лиде­

ли, ако знаеха, че това е било много добре обмислен ход.

рите могат да изпълняват смъртните присъди. Но всич­

Сега т о й вече може да получи онова, към което се стре­

ките петима бивши водачи са изменници - взима думата

ми. Освен ако аз не застана на пътя му.

- Трябват ни само трима водачи - казва Тори. - Налага

се да гласуваме.

На никого не би хрумнало да даде гласа си за мен, докато

не спрях симулационната атака. Сигурно и след това няма­

ше да ме зачитат особено, ако не бях наръгала Ерик и не се

бях скрила под моста по време на срещата между Прями и

Г Л А В А

Ерудити. Колкото по-безразсъдна ставам, толкова повече:

расте популярността ми сред Безстрашните.

Д В А Д Е С Е Т И Т Р Е Т А

Тобиас ме поглежда. Няма как да стана лидер на Без­

страшните, защото т о й е прав - аз не съм една от тях, аз

съм Дивергент. Аз мога да бъда каквато си поискам. Или да

Няма и десетина секунди, о т к а к т о сме избрали новите

реша да не съм тоВа. Е т о защо трябва да стоя настрана.

си лидери, когато нещо започва да звъни - един дълъг сигнал

- Не - казвам. После правя пауза и повтарям по-високо:

и два къси. Тръгвам по посока на звука, ослушвам се, обърна­

Не се налага да гласувате. Аз се оттеглям.

та с ухо към стената, и забелязвам от тавана да виси висо­

Тори ме поглежда с високо вдигнати вежди.

коговорител. В другия край на помещението има още един.

- Сигурна ли си, Трие?

Над нас се разнася гласът на Джак Канг.

- Да - отвръщам. - Не го искам. Убедена съм.

- До всички обитатели на централата на Прямите,

Тогава, без пререкания и церемониалности, Тобиас е из-:

внимание! Преди няколко часа се срещнах с представител

бран за лидер на Безстрашните. А аз - не.

на Джанийн Mambc. Той ми даде да разбера, че ние, Прями­

т е , сме в най-неизгодна позиция и оцеляването ни зависи

от Ерудитите. Недвусмислено ми беше казано, че ако ис­

кам моята каста да остане свободна, ще трябва да изпълня

няколко условия.