Бунтовници полностью

Впервам смаяно очи във високоговорителя. Едва ли би

трябвало да съм изненадана, че лидерът на Прямите е тол­

кова откровен, но въпреки това не очаквах публично изя­

вление.

- За да спазим тези условия, приканвам всички да се събе­

р а т в Сборния пункт и да докладват дали имат имплант,

или не - продължава т о й . - Освен това Ерудитите насто­

яват да им бъдат предадени всички Дивергенти. Не зная

каква е целта на това условие.

Гласът му звучи равнодушно. Пораженчески. „Е, т о й на-

Дъждът блъска 6 едната от стените на сградата и по

истина е победен - мисля си. - Защото е твърде слаб да

нея ш у р т я т потоци. Събрали сме се 6 залата за разпити

отстоява своите позиции."

на последния етаж 6 Жестоката борса. Следобедната буря

За разлика от Безстрашните Прямите не биха се хвър­

т у к се чува по-силно. Всеки т ъ т е н и всяко проблясваш на

лили в битка. Още по-малко, ако предварително е обречена

светкавица карат космите на врата ми да настръхват, ся­

на провал.

каш по кожата ми пробягва електричество.

Понякога имам чувството, че всяка от кастите ми

Харесвам мириса на мокър паваж. Той почти не се дола­

преподава определен урок, а аз ги трупам в ума си като в

вя сега, но щом приключат тук, всички Безстрашни ще се

учебник, за да мога с тяхна помощ да се оправям някак в

в турнат надолу по стълбите и ще напуснат Жестоката

този свят. Винаги има какво да се научи; винаги има нещо

борса. Тогава ще усещам единствено мириса на мокър паваж.

важно, което трябва да се проумее.

Всички сме взели раниците си. Моята е обикновена

Изявлението на Джак Канг приключва със същия сигнал,

платнена торба, нанизана отгоре с проста връв. В нея са

с който е започнало. Безстрашните се засуетяват из поме­

дрехите ми и резервен чифт обувки. Облечена съм с якето,

щението, мятайки трескаво вещите си в раниците. Ня­

което откраднах от изменника на Безстрашните - искам

колко млади мъже смъкват чаршафените примки от вра­

Ерик да го види, ако погледне насам.

т и т е , крещейки името на Ерик. Нечий лакът ме притиска

към стената и на мен не ми остава нищо друго, освен да

Ерик оглежда насъбралите се в продължение на някол­

стоя и да наблюдавам нарастващата суматоха.

ко секунди, после очите му се спират на мен. Той сплита

пръсти и уплашено покрива стомаха си.

От друга страна, за разлика от Прямите, Безстрашни­

- Искам тя да ми ги каже. След като ме наръга, явно е

те не знаят как да запазят хладнокръвие и да преценяват

най-добре запозната с тях.

трезво.

Не мога да разбера какви игрички играе, н и т о защо иска

да ме сплаши точно сега, минути преди собствената си

-t- + +

екзекуция. Продължава да се държи арогантно, но забеляз­

вам пръстите му да треперят, когато ги раздвижва. Явно

Безстрашните са се събрали 8 кръг около стола за разпи­

дори Ерик може да се страхува от смъртта.

т и , а на него е Ерик. Видът му е по-скоро като на мъртъв,

- Остави я на мира - намесва се Тобиас.

отколкото на жив човек. Седи отпуснат и прегърбен, по

- Защо? Само защото я оправяш ли? - подхилва се Ерик. -

бледото чело лъщи пот. Той гледа Тобиас изпод вежди с на­

Ама не, как можах да забравя, че Дървените не правят та­

ведена глава и клепачите му са почти залепени за челото.

кива неща. Те само си завързват един на друг обувките и си

Опитвам се да не го изпускам от очи, но неговата усмивка

подстригват косите.

и т о в а как дупките от пиърсинг се разширяват при всяко

разтегляне на устните е почти непоносима гледка.

Изражението на Тобиас не се променя. Май започвам да

схващам: на Ерик не му е до мен. Но т о й добре знае къде и

- Аз ли да изредя всички твои престъпления, или предпо­

колко силно да удари Тобиас. Един от начините най-болез-

читаш сам да ни ги кажеш? - започва Тори.

нено да го засегне, е като уязви мен.

Ние имаме правото да те екзекутираме според законите

Точно това най-много исках да избегна: моите възходи

на кастата.

и падения да се превърнат във възходи и падения за Тобиас.

Той прикляква до т р и т е пистолета, които лежат на

Именно заради това не мога да му позволя сега да ме защи­

пода в краката на Ерик. Изпразва пълнителите им един по

тава.

един. Куршумите звънливо се посипват по пода, после се

- Искам тя да ги изброи - повтаря Ерик.

търкалят и спират в обувките на Тобиас. Той взима сред­

Започвам колкото може по-спокойно и равно:

ния пистолет и зарежда патрон в първото легло на пълни­

- Ти влезе в заговор с Ерудитите. Отговорен си за

теля.

с м ъ р т т а на с т о т и ц и Аскети. - Колкото по-нататък

След т о в а разбърква реда на пистолетите отново и

продължавам, толкова е по-трудно гласът ми да остане

отново, докато пред очите ми всичко се слива. Вече не

спокоен; вече изстрелвам думите като отровни стрели. -

знам кой е пистолетът с куршума. Тобиас вдига пистоле­

Предаде Безстрашните. Застреля дете в главата. Ти си

т и т е и подава по един на Тори и на Харисън.

жалка марионетка на Джанийн Матюс.

Опитвам се да мисля за симулационната атака и какво

Усмивката му се стопява.

причини тя на Аскетите. За всички онези облечени в сиво

- Заслужавам ли да умра? - пита.