невинни жертви, повалени мъртви по улиците. Оцелелите
Тобиас отваря уста да ми отнеме думата, но аз го из
Аскети бяха толкова малко, че дори не можеха да насмог-
преварвам.
нат да се погрижат за своите мъртъвци. Сигурно повече
-Да.
то трупове все още лежат по улиците. Това нямаше да се
- Поне си откровена. - Тъмните му очи гледат празно
случи, ако не беше Ерик.
като кухи дупки, като беззвездна нощ. - Но имаш ли право
Мисля за момчето от Прямите, което т о й застреля,
точно ти да го решаваш, Беатрис Прайър? Или и сега ще
без дори да се поколебае. За вдървеното му тяло, което се
вземеш нещата в свои ръце, както реши съдбата на онова
повали на пода до мен.
момче - как му беше името? Уил?
Може би не ние решаваме дали Ерик да живее, или да
Не отговарям, Чувам отново как баща ми пита: „Кое
умре. Може би т о й сам го е решил, извършвайки всички
те кара да мислиш, че имаш правото да застреляш няко
тези ужасни дела.
го?", докато с бой си проправяме п ъ т към контролната
Въпреки това ми е трудно да дишам.
зала в централата на Безстрашните. Тогава ми каза, че за
Поглеждам го без злоба, без омраза, без страх. Халките по
всяко нещо си има правилен п ъ т да го постигнеш, просто
лицето му лъщят, кичур мръсна коса е паднал пред очите.
трябва да го откриеш. В гърлото ми засяда нещо, сякаш е
- Чакайте - казва т о й . - Имам молба.
топка восък - толкова плътно, че н и т о мога да преглъщам,
- Не изслушваме молби на престъпници - отвръща Тори.
н и т о да дишам.
Тя от няколко минути е изправена и стои само на единия
- Ти си извършил всички престъпления, които при Без
си крак. В гласа й прозвучава умора - сигурно иска всичко
страшните се наказват със смърт - намесва се Тобиас. -
това да свършва по-бързо, за да може да седне пак. За нея
тази екзекуция е просто едно неудобство.
- Аз съм лидер на Безстрашните - настоява Ерик. -
Единственото, което искам, е фор да изстреля куршума.
- Защо? - п и т а Тобиас.
- За да носиш цял живот тази вина - отговаря Ерик. -
Вината за това, че ме свали от власт и после ме застреля
Г Л А В А
в главата.
Д В А Д Е С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А
Май започвам да схващам. Той изпитва удоволствие да
гледа как хората се пречупват - т о в а е била целта му и кога
то постави камера в резервоара, в к о й т о едва не се удавих.
Тя го е ръководела и много преди това. Сега вярва, че ако
Кръвта е странна на цвят. По-тъмна е, отколкото чо
Тобиас изпълни неговата смъртна присъда, ще го види за
век очаква.
последно, преди да умре.
Вперила съм очи в ръката на Марлийн, която е пъхната
Гадост.
под моята мишница. Н о к т и т е й са къси и нащърбени - тя
- Не може и дума да става за никаква вина - казва Тобиас.
ги гризе. Побутва ме напред и аз ходя, но не го усещам, за
- В такъв случай нищо не те спира да го направиш - о т
щ о т о мислено все още стоя пред Ерик и т о й е още жив.
ново се ухилва Ерик.
Той умря точно като Уил. И се свлече също като Уил.
Тобиас вдига един от куршумите.
Мислех, че буцата в гърлото ми ще се разсее, щом т о й
- Я ми отговори на един въпрос - продължава Ерик. - Ви
умре, но не стана така. Всеки п ъ т се налага да вдишвам
наги съм се питал дали баща ти се появява във всяка зона на
дълбоко, с усилие, за да си набавя необходимия въздух. Добре
страха, през която преминаваш?
поне че тълпата наоколо е многобройна и никой не чува
Тобиас зарежда куршума 8 празния пълнител, без да вдига
хриповете ми. Крачим към вратите. Най-отпред е Хари-
очи.
сън, който носи Тори на гръб като малко дете. Тя се смее,
- Тоя въпрос май не ти харесва? - настоява Ерик. - Питам
ръцете й са обвити около врата му.
се защо - да не те е страх, че Безстрашните ще си променят
Тобиас е опрял ръка до гърба ми. Знам го, защото видях
мнението за теб? И най-после ще разберат, че дори да имаш
как приближава отзад и вдига ръка, а не защото я усещам.
само четири страха, ти пак си оставаш страхливец
Вече нищичко не усещам.
Той изправя гръб и отпуска ръце върху подлакътниците
на стола.
Някой блъска и отваря в р а т а т а отвън. Спираме малко
Тобиас вдига пистолета с лявата ръка.
преди да налетим на Джак Канг и група Прями, които вър
- Ерик - казва, - бъди смел.
в я т подир него.
После натиска спусъка.
- Какво с т е направили? - п и т а т о й . - Току-що ми казаха,
че Ерик го няма в килията.
Аз стискам очи.
- Той е под нашата Ьрисдикция - отговаря Тори. - Съ-
крясъците наоколо. Имам чувството, че отново минавам
дихме го u го екзекутирахме. Редно е да ни благодариш за
услугата.
през инициацията и тичам надолу по стълбите на Цитаде-
лата непосредствено след Изборната церемония. Краката
- От къде на къде... - Лицето на Джак става алено. Кръв
ми горят, но така ми е добре.
та е no-тъмна от изчервяването, въпреки че едното съ
Стигаме фоайето. Долу ни чака група Прями и Еруди-
държа другото. - От къде на къде трябва да ви благодаря?!
т и , сред които е русата жена Дивергент, която видях да
- Защото ти също искаше т о й да бъде екзекутиран,
влачат за косата към асансьорите; момичето, на което по
нали? Това трябваше да е наказанието, след к а т о уби едно
