могнах, и Кара. Те наблюдават с безпомощно изражение как
от вашите деца. - Тори вирва брадичка, отворила широко
Безстрашните профучават покрай тях.
невинни очи. - Е, ние свършихме тази работа вместо теб.
А сега, ако ни извиниш, напускаме.
Кара ме забелязва, хваща ме за ръката и ме дръпва на
- Как...
страни.
- Къде о т и в а т е всички?
Напуснем ли, т о й няма да може да изпълни две от усло
- В централата на Безстрашните. - Опитвам да осво
вията, които му постави Макс. Тази мисъл го ужасява и
т о в а е изписано на лицето му.
бодя ръката си, но тя не ме пуска. Избягвам да я погледна в
очите. Точно сега нямам сили за това. - Върви при Миро-
- Не мога да ви позволя да напуснете - съвзема се т о й .
т в о р ц и т е - продължавам. - Те обещаха да дадат подслон на
- Не е необходимо да ни позволяваш - намесва се Тоби
всички нуждаещи се. Тук не си 6 безопасност.
ас. - Защото ако не се дръпнеш, ще сме принудени да минем
през теб, а не покрай т е б .
Тя ме пуска и почти ме блъска далече от себе си.
Отвън земята е хлъзгава под подметките на кецовете
- Не дойдохте ли да т ъ р с и т е съюзници в наше лице -
намръщено п и т а Джак. - Ако си тръгнете, ние ще заста
ми, а т о р б а т а с моите вещи ме удря ритмично по гър
нем на страната на Ерудитите, обещавам ви, и никога по
ба, когато забавям т е м п о т о . Дъждът се сипе по главата и
вече няма да ви подкрепим, вие...
гърба ми. Краката ми шляпат 6 локвите и крачолите ми
подгизват до коленете.
- Вие не ни трябвате за съюзници - прекъсва го Тори. -
Ние сме Безстрашните.
Вдишвам мириса на мокър паваж и се преструвам, че
Всички надават победоносни викове и т е х н и т е гла
т о в а е единственото, което има значение сега.
сове някак успяват да разсеят мъглата в съзнанието ми.
+ + +
Безстрашните се в т у р в а т к а т о един напред. Прямите
отвън с к и м т я т и се разстъпват пред нас, когато нахлу
С т о я край парапета над бездната. Водата се разбива
ваме 6 коридора като струя от спукана тръба. Вълната
в стената под мен, но пръските не стигат достатъчно
Безстрашни запълва всички празни пространства.
високо, че да измокрят обувките ми.
Марлийн пуска ръката ми. Аз се втурвам надолу по стъл
На с т о т и н а метра от мен Бъд раздава пушките за
бището, настъпвам по п е т и т е Безстрашните отпред и
пейнтбол. Някой друг разпределя т о п ч е т а т а с боя. Скоро
не обръщам внимание на забитите в ребрата ми лакти и
всички потайни кътчета из централата на Безстрашните
или пък да стреля.
ще бъдат украсени с разноцветни бои, к о и т о ще покрият
- Тя няма да позволи да я бутам в инвалидната количка. -
обективите на охранителните камери.
Гласът му се пречупва. - Няма да ми даде н и т о да я повди
- Ей, Трие - подмята Зийк, заставайки до мен край пара
гам, н и т о да я нося.
пета. Очите му са зачервени и подпухнали, но устните му
- Значи ще трябва да свикне с това. Ще й позволиш ли
са извити в лека усмивка.
- Здрасти. Значи успяхте?
да напусне Безстрашните заради една-единствена глупава
причина - че не може да ходи?
- Аха. Изчакахме, докато състоянието на Шона се ста
билизира, после я пренесохме тук. - Той разтрива очите си
Зийк мълчи няколко секунди. Погледът му опипва лице
с юмрук. - Не исках да я местя, но... вече не беше в безопас
то ми и т о й присвива очи, сякаш ми взима мярка.
ност при Прямите. Ясно като бял ден.
После застава с лице към мен и ме прегръща. От толко
- Как е тя?
ва отдавна никой не ме е прегръщал, че замръзвам на място.
- Знам ли. Ще оживее, но сестрата мисли, че ще остане
После обаче се отпускам и позволявам на топлината от
парализирана от кръста надолу. Това за мен не е проблем,
тази прегръдка да се разлее по т я л о т о ми, премръзнало във
но... - Той повдига рамо. - Как ще бъде от Безстрашните,
влажните дрехи.
щом няма да ходи?
- Имам намерение малко да пострелям - казва т о й и се
Впивам поглед в отсрещната стена на Ямата, където
дръпва леко назад. - Ти идваш ли?
няколко деца на Безстрашните се гонят нагоре-надолу по
Свивам рамене и тръгвам след него към дъното на Яма
пътеката и м я т а т т о п ч е т а с боя по скалата. Едно от
т а . Бъд ни връчва по една пушка за пейнтбол и аз зареждам
т я х се препъва и се просва с вик върху камъните.
моята. Нейното тегло, форма и материал са толкова раз
Мисля си какво ми каза Тобиас в нощта, която прекарах
лични от револвера, че нямам проблем да я държа.
ме при безкастовите - как по-възрастните Безстрашни на
- Почти напълно прочистихме Ямата и подземията -
пускат кастата, защото не са физически годни да останат
. казва Бъд. - Вие обаче ще трябва да се справите с Импери
в нея. После се сещам и за песничката на Прямите, в която
ята.
ни наричат най-жестоката от кастите.
- С Империята ли?
- Ще може.
Бъд посочва стъклената сграда над главите ни. Гледката
- Трие, та тя няма да е способна дори да се придвижва
реже очите ми като с нож. Последния път, когато стоях
тук.
на т о в а място и се взирах към прозрачния таван, бях до
- Със сигурност ще може. - Вдигам поглед към него. - Ще
