Бунтовници полностью

- Какво... - Гласът на Тобиас. Тобиас! - О, боже! О...

- Спести ми хленченето, става ли? - срязва го Питър. -

Тя не е мъртва. Само е парализирана. Ще трае още минута.

Г Л А В А

А сега се приготви да бягаме.

Т Р И Д Е С Е Т И Ш Е С Т А

Нищо не разбирам.

Откъде Питър ще знае това?

- Дай аз да я нося - казва Тобиас.

- Не, ти стреляш по-добре от мен. Вземи пистолета.

Но аз продължавам да дишам. Не дълбоко; въздухът не

Аз ще я нося.

ми е достатъчен, но все пак дишат. Питър затваря очите

Чувам звука, с който пистолетът излиза от кобура. То­

ми. Дали е разбрал, че не съм мъртва? А Джанийн? Ще ме

биас прокарва ръка по челото ми. После и двамата хукват

усети ли, че дишам?

да т и ч а т .

- Отнесете т я л о т о в лабораторията - казва Джа­

Отначало чувам само т р о п о т а на краката им, а главата

нийн. - Аутопсията е насрочена за днес следобед.

ми болезнено се подмята нагоре-надолу. По ръцете и крака­

- Добре - отговаря Питър.

та ми преминават тръпки. „Отляво!", крещи Питър на

Той бута масата напред. Около себе си чувам мърмо­

Тобиас.

ренето на публиката от Ерудити. Ръката ми се изхлузва

След т о в а от дъното на коридора се разнася вик.

от масата и се удря в стената, когато завиваме зад ъгъла.

- Ей, какво...?!

Усещам бодежи във върховете на пръстите, но не мога да

После изстрел. И тишина.

помръдна, колкото и да опитвам.

Тичането продължава. Питър се провиква: „Отдясно!",

Този п ъ т в коридора с изменници на Безстрашните

чувам още един изстрел, после пак. „Уха!", промърморва

цари тишина, когато минаваме през него. Питър отначало

т о й . „Чакай, спри тук!"

върви бавно, но щом завиваме зад поредния ъгъл, ускорява

Изтръпването пълзи надолу по гръбнака ми. Отварям

крачка. Б следващия коридор направо тича, после внезап­

очи, когато Питър бута някаква врата. Той се втурва през

но се заковава на място. Къде се намирам? Няма как да сме

прага и точно преди главата ми да се удари в рамката, аз

стигнали лабораторията вече. Тогава защо спря?

протягам ръка и го спирам.

Питър подпъхва ръце под раменете и коленете ми и ме

- Полека! - произнасям с усилие. Гърлото ми е схванато

вдига. Глабата ми клЬмва на рамото му.

като първия път, когато ме инжектираха и едва си поемах

- За такъв дребосък като т е б си доста тежичка, Дърве­

въздух. Питър се обръща с рамо напред, за да ме пренесе

ната - промърморва т о й .

през прага, после с ритник затваря в р а т а т а и ме пуска на

Той знае, че съм в съзнание. Знае.

пода.

С т а я т а е почти празна, само покрай едната стена са

- Оу! - Дръпвам се от отвора и се провиквам: - Давай!

наредени празни контейнери за боклук, а на другата има ква­

Краката ми вече са се възстановили, когато Питър се

дратна метална врата, голяма, колкото през нея да мине

приземява не прав, а на една страна. Той пъшка и изпълзява

контейнер.

настрани от отвора, за да се съвземе.

- Трие - проронва Тобиас и се свлича на колене край мен.

Оглеждам се. Намираме се в пещта за преработка на о т ­

Лицето му е бледо, почти прежълтяло.

падъци, която щеше да е непрогледно тъмна, ако не беше

Толкова много неща имам да му казвам. Първото, което

ивицата светлина, очертаваща малка врата в противопо­

ми идва обаче, е: „Беатрис".

ложния край. Подът на места е от плътен метал, на дру­

Той слабо се засмива.

ги - решетка. Мирише на гниещ боклук и дим.

- Беатрис - поправя се и долепя устни до моите. Впи­

- Повече да не си се оплакала, че не съм те водил на хуба­

вам пръсти в ризата му.

во място - обажда се Питър.

- Ей, отложете т о в а за по-късно, ако не искате още сега

- Дори не съм мечтала за място като т о в а - отговарям.

да повърна върху вас!

Тобиас се стоварва на пода първо на крака, после с мъчи­

- Къде сме? - питам.

телна гримаса се отпуска на колене. Помагам му да се изпра­

- Това е камерата за горене на отпадъци - отвръща Пи­

ви и се притискам към него. В този момент всички мириз­

тър, шляпвайки металната врата. - Изключих я. Тя ще ни

ми, образи и чувства на света ми се струват възвишени.

изведе навън. А т а м гледай да се целиш без грешка, фор, ако

Преди малко бях на прага на смъртта, но сега съм жива.

искаш да излезеш жив от сектора на Ерудитите.

Благодарение на Питър.

- Не бери грижа за моята т о ч н о с т - избъбря Тобиас. И

Именно на него от всички хора на света.

т о й к а т о мен е бос.

Питър прекосява решетестия под и отваря малката

Питър отваря в р а т а т а на пещта за смет.

врата. В пещта нахлува дневна светлина. Двамата с То­

- Трие, ти си първа.

биас се махаме от всепроникващата миризма на изгорено,

Шахтата за смет е близо т р и стъпки широка и чети­

излизаме от металната камера и попадаме в помещение с

ри стъпки висока. Премятам единия си крак през ръба на

бетонни стени.

отвора, после с помощта на Тобиас прехвърлям и втория.

- Взе ли пистолета? - обръща се Питър към Тобиас.

Стомахът ми се свива, когато се плъзгам в късата метална

- Не - отговаря т о й . - Реших, че мога да изстрелвам

тръба. После в гърба ми се впиват няколко ролки, докато

куршумите и през ноздрите си и го оставих горе.

се търкалям върху тях.

- О, я млъквай!

Усещам мирис на огън и пепел, но не чувствам горещи­