Michael Scott
Оригинално заглавие: The Secrets of the Immortal Nicholas Flamel: The Enchantress
Copyright © 2012 by Michael Scott
Jacket art copyright © 2012 by Michael Wagner
Published by Delacorte Press, an imprint of Random House Children’s Books,
a division of Random House, Inc., New York
All rights reserved.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2013 г.
Всички права над тази книга и серията
откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.
© Иван Костадинов Иванов, преводач, 2013 г.
c/o Литературна агенция „Антея Райтс“, София
ISBN 978–954–26–1171–4
Отговорен редактор
Компютърна обработка
Коректор
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59
Тел. (032) 608 100, 630 630
Е-mail: info@hermesbooks.com
ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
в ePub формат търсете в
Посвещение
В памет на баща ми, Майкъл Скот.
Consummatum est1 .
Аз съм легенда.
Някога казвах, че смъртта няма власт над мен, че болестите не могат да ме
застигнат.
Но вече не е така.
Сега знам датата на смъртта си и на смъртта на моята съпруга: и тази дата е
днес.
Роден съм в лето господне 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет
години. Дълголетен съм, да; също и безсмъртен, но не и неуязвим. Двамата с
Пернел винаги сме знаели, че този ден ще настъпи.
Имах хубав дълъг живот и не са много нещата, за които съжалявам. Бил съм
какъв ли не: лекар и готвач, книжар и войник, учител по езици и химия, пазител на
реда и крадец.
Бях и Алхимика.
Надарени – или може би прокълнати – с безсмъртие, Пернел и аз се борехме със
злото и Тъмните древни и ги държахме надалеч, докато същевременно търсехме
легендарните близнаци, Златото и Среброто, слънцето и луната. Винаги сме
мислели, че те ще ни помогнат да опазим тази планета.
Но грешахме.
Сега краят настъпва, а близнаците са изчезнали, върнали са се десет хиляди
години назад във времето, на остров Дану Талис, където започва всичко...
Днес светът ще свърши.
Днес двамата с Пернел ще умрем, ако не от ръката или ноктите на някой Древен
или чудовище, то от старост. Скъпата ми жена удължи живота ми с един ден, но на
ужасна за нея цена.
И ако има някаква утеха, тя е, че ще умрем заедно.
Но още не сме мъртви и няма да се дадем без бой, защото тя е Вълшебницата, а
аз съм безсмъртният Никола Фламел, Алхимика.
Из дневника на Никола Фламел, алхимик,
написано днес, четвъртък, 7 юни,
в Сан Франциско, моето последно местожителство.
1 Свърши се (лат.). – Б. пр.
Глава 1
ЧЕТВЪРТЪК 7 ЮНИ
Малкото кристално огледало беше много старо.
По-старо от човечеството, по-старо от Древните, по-старо от Архонтите и дори от
Предтечите преди тях. Това бе артефакт на Земните господари, изплувал от
морето, когато остров Дану Талис бе изтръгнат от морското дъно.
От хилядолетия огледалото висеше на стената в една забутана стаичка в
Слънчевия дворец на Дану Талис. Поколения Велики древни, а по-късно и дошлите
след тях Древни, се бяха чудили на малкия кристален правоъгълник в проста черна
рамка, която не бе нито от дърво, нито от метал, нито от камък. Въпреки че по
всичко приличаше на огледало, то всъщност не отразяваше: повърхността му
показваше само сенки, макар че онези, които се взираха по-внимателно, твърдяха,
че са зърнали очертанията на черепа си под плътта и костите под кожата си. От
време на време – не много често – някои твърдяха, че са видели за миг далечни
пейзажи, полярни ледени шапки, ширнали се пустини или задушни джунгли.
В определено време от годината – при есенното и пролетно равноденствие – и
при слънчеви и лунни затъмнения стъклото започваше да трепка и показваше
картини от непонятни времена и места, екзотични светове от метал и хитин, места,
където в небето няма звезди, а само неподвижно висящо черно слънце. Поколения
от учени бяха прекарали целия си живот в опит да разтълкуват тези образи, но
дори легендарният Авраам Мага не бе успял да разкрие мистериите му.
После един ден древният Кетцалкоатъл посегна да изправи огледалото и закачи с
ръка ръба на рамката. Усети остра болка и се дръпна изненадано, за да види, че
се е наранил. Една-единствена капка кръв падна върху кристала и изведнъж той се
избистри, повърхността му се закъдри под виещата се диря на капката цвърчаща
кръв. В този миг Кетцалкоатъл видя чудеса:
