Той кимна уверено и се ухили:
– Пратих трима берсерки.
– Трима за две деца? Не мислиш ли, че това е престараване?
Анубис сви рамена:
– Исках да съм сигурен.
Бастет кимна доволно:
– Добре. Продължавай да мислиш по този начин и от теб ще излезе велик
владетел. Ами Атон?
– Идва насам. Ард-Греймна 45 каза, че пред затвора имало протестиращи човеци.
Просто трябва първо да ги разкара.
– Харесвам го. Той е жесток и ефикасен – каза Бастет. – Сигурна съм, че ще
намерим начин да го използваме в бъдеще.
Анубис забеляза, че тя използва множествено число, но не каза нищо. Имаше
планове да управлява Дану Талис по своему... и те не включваха майка му.
Дребният Янус46 излезе по средата на кръга. Промяната бе повлияла ужасно на
Древния и сега той имаше четири напълно различни лица, всяко от които можеше
да се движи и говори независимо от останалите. Обикновено ги криеше под
обсидианов шлем и показваше на околните само едно от тях, но днес ги бе оставил
открити. Макар и ужасна наглед, неговата Промяна му позволяваше да се обръща
едновременно към всички четири страни на залата. Той вдигна малък сребърен
триъгълник и удари по него със златно чукче. Чистият звук прониза помещението и
накара всички разговори да замлъкнат моментално.
– Древни на Дану Талис – обяви той. – Моля, заемете местата си за началото на
първото Велико заседание от толкова много години насам.
Залата се изпълни с шум, когато всеки тръгна към своя ред. На някои места
седалките бяха махнати за удобство на мутиралите тела на Древните.
Янус удари пак по триъгълника.
– Днес е велик и ужасен ден. Ден, в който сме дошли да изберем следващия
владетел на този град, и ден, в който трябва да съдим един от своите.
Древните продължаваха да се вият по пътеките, насочвайки се към своите места.
Анубис последва Бастет надолу между редовете, като кимаше и се усмихваше.
Имаше много приятели тук – е, всъщност не точно приятели; по-скоро съюзници. А
макар в цялата стая да имаше не повече от шепа Древни, които подкрепят Атон и
човеците, те бяха могъщи и не можеше да ги пренебрегне лесно.
Янус удари по триъгълника за трети път.
– Струва ми се обаче, че това може да се окаже най-великият ден в историята на
Дану Талис.
Бастет изви глава под неестествен ъгъл, за да погледне назад към сина си.
– Обзалагам се, че Изида и Озирис са му платили да каже това. – Тя се усмихна
противно към четириликия Древен и се отпусна на мястото си на първия ред.
Анубис седна до нея. После я побутна лекичко. Двете седалки точно срещу тях
принадлежаха на Изида и Озирис, но сега само Изида седеше там.
– Къде е Озирис? – попита той, напълно забравил, че гласът му се разнася из
цялата зала.
– Отиде да доведе легендарните близнаци – каза високо Изида и гласът £ отекна
в стаята.
При тези думи всички събрани Древни се приведоха напред в седалките си и в
огромната зала се възцари мъртвешка тишина.
– Да, те са тук. Законните владетели на Дану Талис се върнаха у дома. – Изида
тъкмо се обръщаше към вратата, когато тя се отвори с трясък и се появи Озирис.
– Няма ги – изкрещя той и гласът му отекна като гръмотевица. – Всичко е
оплискано с кръв!
– Срамота – измърка Бастет.
– Жалко – съгласи се Анубис. – Трагична загуба.
– В стария музей има трима мъртви берсерки.
Бастет стисна пак ръката на сина си и ноктите £ се забиха толкова дълбоко, че
изстъргаха по кост, докато залата изригна във викове и въпроси.
Един прошарен и покрит с белези анпу се втурна през отворената врата и
изблъска Озирис. В стаята настъпи гробна тишина. Никой от зверовете или
хибридите не бе допускан в Залата на съвета. А този бе докоснал един Древен.
– Защитавайте се – излая анпу. – Нападнати сме! Човеци от небето.
В стаята настъпи хаос. Бастет се обърна към Анубис.
– Не знаех, че могат да говорят – каза тя.
– Нито пък аз – промърмори той. – На мен никога не са ми говорили.
А после цялата пирамида затрепери.
– Земетресение – ахна Бастет. – О, нима е възможно този ден да стане още по-
лош?
В другия край на залата Изида и Озирис се обърнаха към нея и усмивките им бяха
еднакви.
– О, да – прошепнаха те. – Много по-лош.
44 Черната Анис – вещица от английския фолклор, която яде деца (нещо като нашата Баба Яга). – Б. пр.
45 Персонаж от ирландската митология, баща на Скатах и Ифа. – Б. пр.
46 Римски бог, който често се изобразява с две или четири лица. – Б. пр.
Глава 61
На един малък остров, заобиколен от клокочеща лава, Атон, господаря на Дану
Талис, седеше в клетка и чакаше да го извикат за екзекуцията му.
Беше изтощен, обгорен и покрит с белези от пръскащата лава, а одеждите му
бяха осеяни с дупчици. Също така съзнаваше, че лавата се покачва, мехурите
стават по-големи и се пукат по-начесто. Въздухът, вече напоен с миризмата на
сяра, ставаше все по-труден за дишане. Ако не дойдеха скоро, за да го убият,
щяха да го намерят умрял от задушаване. А той предполагаше, че нито майка му,
нито брат му ще са особено доволни от това.
От другата страна на езерото от лава се появи правоъгълник от бяла светлина,
когато вратата се отвори. Трима огромни анпу нагласиха моста на мястото му, а
