Черепният трон полностью

Инквизитор Хейс и барон Гаред седяха един срещу друг в средата на масата на тесни кресла с високи облегалки, които подчертаваха статуса им. Пастирът седеше с тихо достойнство на кадифената си възглавница. До него се кипреше чадо Франк, седнал на обикновена табуретка, но с изпънат гръб. Гаред видимо се чувстваше неудобно на стола си, като възрастен, седнал на детски трон. Краката му бяха изпънати под масата, а огромните му ръце заплашваха всеки момент да строшат облегалките, ако се размърдаше по-рязко.

Столът на Лийша, който се намираше в дъното на масата, не беше точно трон, но ни най-малко не приличаше на нещо, което биха отредили на обикновена кралска билкарка. Беше по-широк от столовете на барона и инквизитора, събрани заедно, с мека тапицерия и широки облегалки за ръцете, и ѝ предлагаше достатъчно място, за да може да подвие крака под себе си, ако пожелаеше.

Но ако Лийша го намираше за твърде показен, трябваше само да погледне към чудовищния трон на Тамос, облечен в злато и кадифе, който стоеше начело на масата и се извисяваше над останалите, както Гаред над повечето мъже. Дори празен, както беше в случая, той напомняше за властта, която притежаваше собственикът му.

Малко по-късно едно момче даде знак на лорд Артър и той отново първи се изправи и застана мирно. Останалите го последваха и всички посрещнаха графа с поклон. Лийша му се усмихна сухо и приклекна в реверанс.

— Простете ми, че ви накарах да чакате — рече Тамос, без да го мисли наистина. Несъмнено беше обикалял из стаята си, броейки до хиляда, след като пажовете го бяха уведомили, че всички места в залата са заети. — Артър, какво е първо в списъка?

Артър изнесе цяло представление от консултацията със записките си, макар че ги знаеше наизуст, разбира се. Бяха ги репетирали, докато се обличаха.

— Същото както винаги, Ваша Светлост. Избори, земя и права. — Артър се беше научил да прикрива отвращението си от последната дума, но въпреки това устните му се свиха, сякаш му горчеше. — Поканата, която господарката Лийша отправи към лактънци, продължава застрашително да увеличава населението на провинция Хралупата.

Права. Лийша също мразеше тази дума, макар и не по същата причина като Артър. Това бе студена дума, използвана от онези с пълните стомаси, за да се оплакват, че хранят другите, които са с празни.

Тя се усмихна.

— Хралупата е силна, милорд. Не заради нашите лидери или нашата магия. Хората ни дават тази сила и ние трябва да посрещнем с отворени обятия всички, които пристигат. Хралупата на дърваря и три от останалите баронства вече са извън програмата и осигуряват значителни данъчни приходи в провинция Хралупата.

— Четири от близо двайсет, господарке — отбеляза Артър. — Строят се още три, а дузина други са съвсем нови. Разходите твърдо превишават приходите.

— Достатъчно — рече Тамос. — Изпратиха ме тук, за да разширя провинция Хралупата, а това няма как да стане на празен стомах.

— Няма и да стане — каза Лийша. — Торовете и фермерските техники, които двете с Дарси приготвихме това лято, увеличиха повече от три пъти реколтата ни. Те ще се приложат във всяко баронство, преди да е настъпила пролетта.

Тя благодари наум на своята учителка Бруна за книгите със старата наука, които бяха направили това възможно.

После погледна към Смит.

— Как се развъждат зайците ти?

Смит се засмя.

— Както очакваше. Пчелите и пилетата също. Товарите пътуват редовно. Имаме кошери, зайчарници и кокошарници във всяко баронство. Дори в онези, които още са само на палатки.

Тамос погледна към Гаред.

— Бароне, как върви напредъкът на дърварите върху новите големи защити?

— Тази седмица трябва да завършат още една — отвърна Гаред. — Земята е почти разчистена, трябва само да изкопаем основите и да подрежем храстите.

„Подрязване на храстите“ беше терминът на дърварите за оформянето на външния периметър от дървета, за да отговаря точно на изискванията на защитниците. Той кимна леко с глава към Ърни, който беше майстор от Гилдията на защитниците на Хралупата.

Различието между двамата мъже се увеличаваше десетократно от разликата в столовете им. Бащата на Лийша приличаше на мишка, седнала до вълк.

Мислите ѝ отново се върнаха в онази нощ, когато беше хванала Гаред и майка си да се съвкупяват. Тя рязко тръсна глава, за да прогони образа. Никой друг не го забеляза, но Тамос я погледна и повдигна вежда. Лийша се насили да се усмихне и му намигна в отговор.

— Защитата ще се активира след ден-два — каза Ърни, — но районът е обхождан редовно от патрули. След като премине новата луна, започват да се заселват нови хора и да строят. Няма да достигнем пълната си сила, докато сградите, стените и оградите не подсилят формата.

Артър подаде един лист на Тамос.

— Това са предложените имена за новите баронства, както и бароните и баронесите, избрани да ги водят, които трябва да одобрите. Всички са готови да коленичат и да се закълнат пред вас и Бръшлянения трон.