Черепният трон полностью

— Така изглеждаш, когато някой от хралупарите забрави да ти се поклони.

Тамос скри лицето си в шепи.

— Идеята е на майка ми.

— Аз бих предположила, че ще предпочете лицето на херцога — рече Лийша.

Тамос поклати глава.

— Приготвяме ги твърде бързо. Гилдията на търговците се бои, че стойността на херцогските клатове ще се срине, ако ги пуснат в обращение в Хралупата.

— Значи, монетите няма да вървят в Анжие — отбеляза Лийша.

Тамос сви рамене.

— Засега, но аз възнамерявам да изравня стойността им с тази на красиянското злато.

— Като стана дума за това — рече Лийша, — днес Смит пак ще дойде да ти се оплаква, че Шаманвах му краде бизнеса.

Тамос седна на леглото, обгърна с ръка раменете на Лийша и я придърпа към себе си.

— Той настоя Артър да го впише в дневния ред. Не го виня. Търговията с красиянците носи рискове.

— Както и отказът да търгуваме с тях — каза Лийша. — Не е нужно да си лягаме с красиянци, за да си създадем добри отношения и контакти с Дара на Еверам, а те се постигат чрез търговия.

Тамос я погледна изучаващо и тя съжали за избора си на думи. „Да си лягаме. Идиотка. Защо не му го каза право в очите, както би направила майка ти?“

— Освен това — додаде бързо тя — мотивите на Смит не са съвсем чисти. Той не се интересува толкова от политиката и безопасността на Хралупата, колкото от това, да прогони конкурента си.

На вратата на спалнята се почука. В началото на връзката ѝ с графа почукванията на слугите караха Лийша да подскача, особено когато не беше облечена. Но постепенно свикна с постоянното дискретно присъствие на персонала на Тамос. Повечето от слугите му бяха със семейството му от десетилетия и лоялността им не подлежеше на съмнение.

— Нека аз се оправя с това.

Лийша си обу чорапите, навлече роклята си и позвъни със звънчето. Прислужникът на Тамос, лорд Артър, влезе мълчаливо заедно с една по-възрастна слугиня. Тариса се бе грижила за Тамос още когато е бил пеленаче. Графът бе един от най-влиятелните мъже на света, но още подскачаше, когато Тариса го смъмряше да си изправя гърба.

— Ваша Светлост, милейди.

Артър се вмъкна в стаята с наведени очи, без да смее да поглежда към голия гръб на Лийша, докато Тариса не отиде да ѝ завърже връзките.

— Как се чувства милейди тази сутрин? — попита жената.

Гласът ѝ беше учтив и каквото и да си мислеше за присъствието на неомъжена жена в спалнята на графа, тя никога не го показваше. Естествено, ако се съдеше по репутацията на Тамос, тя беше виждала далеч по-лоши неща.

— Много добре, Тариса, а ти? — отвърна Лийша.

— Щях да съм по-добре, ако ми позволите да направя нещо за тази коса — рече възрастната жена, прокарвайки четката през тъмните къдри на Лийша. — Твърде скучно взе да ми става, откакто Негова Светлост се научи да брои повече от пръстите на двете си ръце и да си бърше сам задника.

— Бавачке, моля те — изстена Тамос и скри лице в шепите си.

Артър се престори, че не забелязва, а Лийша се засмя.

— Да, бавачке, моля те, продължавай — рече тя. — Прави каквото ти се иска, стига да ми разказваш всяка подробност от интимния живот на Негова Светлост.

Тя наблюдаваше лицето на възрастната жена в огледалото. Бръчиците покрай устата ѝ се задълбочиха още повече, докато сръчно започна да разделя косата на Лийша на кичури и да забожда фуркетите. Най-много на света Тариса обичаше да разказва истории за своя господар като малък.

— Наричах го малкия пожарникар — рече тя, — защото опръскваше навсякъде като с маркуч…

Тариса имаше много за разказване, но докато говореше, сръчните ѝ пръсти не спираха да работят. Косата на Лийша бе подредена в изискана прическа, лицето ѝ бе напудрено, а устните начервени. Жената дори успя някак си да я убеди да облече нова рокля, една от многото, които ѝ беше подарил Тамос.

Някога бе ненавиждала всичкото това гласене и кипрене в двора, но заради връзката си с винаги стилния Тамос беше започнала да преодолява съпротивата си. Тя беше лидер, уважаван от хората си. Нямаше нищо срамно в това, да изглежда добре.

Когато Лийша излезе от покоите на Тамос, Уонда вече я чакаше и без да каже нито дума, тръгна след нея. Момичето изглеждаше по-спокойно — докато беше с графа, Лийша я беше изпратила да се поразходи на слънце, за да изгори излишната енергия. Уонда не таеше никакви илюзии за това, как двамата с Тамос прекарваха времето си, но също като Артър и Тариса, никога не говореше за това.

Тамос все още беше вътре, суетеше се около дрехите си и подстригваше брадата си, макар Лийша да знаеше, че го прави, защото искаше да накара съветниците си да почакат малко, както и за да ѝ осигури повече време да се измъкне тайно и да се появи с достойнство пред тях.

Лийша излезе през страничната врата, която водеше към личната ѝ градина с билки в крепостта на графа. Като кралска билкарка, здравето на Негово Сиятелство беше нейна грижа, затова беше напълно естествено да я видят как излиза от градината и се отправя към входа на замъка.