— Значи, ще оставите Хралупата на милостта на демоните, ще си тръгнете и… какво? Ще се наслаждавате безгрижно на медения си месец?
— Ядроните не проявяват никаква милост, билкарке — каза Рена. — Ти би трябвало най-добре да го знаеш. Не ми казвай, че не ме е грижа. Никой не се е отнасял толкова мило с мен, колкото хралупарите. Това, че ме няма тук, не означава, че всяка ядронска нощ не се бия за тях.
— Тогава защо дойде? — попита Роджър. — Само за да ни кажеш, че повече няма да се върнете?
— Да — отвърна Рена. — Поне това ви дължа. Трябва да знаете, че помощ няма да дойде.
— Можеше просто да ми оставиш бележка — рече Лийша.
— Не мога да пиша — каза Рена. — Не всеки се е родил с богат татко и свободно време, за да научи буквите. Предполагам, че имате въпроси, така че ги задавайте бързо.
Лийша затвори очи, дишайки дълбоко. Рена беше способна да я вбеси дотолкова, че да не може да мисли. Можеше да попита направо дали Арлен е жив, но нямаше смисъл. Дори за миг не си бе помислила, че жената щеше да е толкова спокойна, ако той беше мъртъв.
— Кажи ми само едно нещо — рече тя.
Рена скръсти ръце, но зачака въпроса.
— Арлен уби ли Ахман? — попита Лийша.
Ръката ѝ се плъзна към корема, сякаш за да защити детето от отговора.
— И той няма да се върне — беше отговорът на Рена. — Не само хралупарите ще трябва да се защитават сами.
— Това не е отговор — тросна се Лийша.
— Казах ти да питаш — отвърна Рена. — Не съм казвала, че ще отговоря.
Непоносима жена. Лийша я изгледа студено.
— Защо двамата с Арлен имате сили и през деня, когато останалите нямат?
— А? — рече Рена.
— В тронната зала на графа ти победи Енкидо. Ударът му би трябвало да те парализира, но вместо това ти го запрати в другия край на стаята. Нито една жена с твоите размери не би могла да го направи без магия, но това стана посред бял ден. Как? Причината не е само в татуировките, нали?
Рена се поколеба, подбирайки внимателно думите си. Забавянето ѝ отговори ако не на първия въпрос на Лийша, то поне на втория.
Точно когато жената се накани да отговори, входната врата се отвори с трясък.
— Господарке Лийша! — извика Уонда.
Лийша откъсна очи от Рена само за миг, но когато отново погледна към нея, жената беше изчезнала.
— Създателю! — извика Роджър, скачайки на крака, защото също беше забелязал изчезването.
Миг по-късно Уонда влетя в стаята.
— Господарке Лийша! — Очите ѝ гледаха безумно, изпълнени с ужас. — Трябва веднага да дойдеш!
— Какво има? — попита Лийша.
— Красиянци — каза Уонда. — Красиянците са нападнали Лактън. Дърварите срещнали бежанци на пътя. Опитват се да ги доведат колкото могат, но ранените са много, а навън в нощта има и други.
— О, нощ! — въздъхна Роджър.
— Ядроните да ги вземат — изръмжа Лийша. — Прати бързоходци да настигнат билкарките и да ги върнат обратно в лазарета. Дърварите ще се съберат и искам с тях да отидат и доброволци. Ти и Дарси вървете с Гаред.
Уонда кимна и изчезна през вратата. Лийша почувства свеж полъх и се обърна. Край вратата се виждаше лека мъгла, почти незабележима допреди миг, която сега постепенно се сгъстяваше, придобивайки твърда форма.
И Рена отново застана пред тях. Лийша трябваше да се изненада, че я вижда да се разтваря и преоформя като Арлен, но незнайно защо това изобщо не я впечатли. Чакаха я по-важни неща.
— Каза, че Хралупата трябва да се защитава сама — рече тя. — Това включва ли и лактънците?
— Всяка секунда, която губим в разговори, е секунда, в която не търся хора на пътя — отвърна Рена. — Изпрати дърварите колкото се може по-бързо. Аз ще се погрижа за онези, които са най-далеч, докато пристигне помощта.
Лийша кимна.
— Създателят да те пази.
— И теб — отвърна Рена и се разтвори във въздуха пред очите им.
Известно време Роджър и Лийша стояха умълчани, докато накрая и двамата не заговориха едновременно:
— Трябва да отида до тоалетната.
Разнесе се силен шум, зрението на Рена се разми и се изгуби изцяло, когато очите ѝ се разпаднаха на милиони малки частици.
Когато си безплътен, човешките сетива нямат никакво значение. Тук единственото функциониращо сетиво беше магията, с безкрайните ѝ приливи и отливи. Рена усещаше защитите в къщата на Лийша, които внимателно докосваха същността ѝ. Демонските кости в джобовете на престилката ѝ. Не се намираха в мрежата на великозащитата на Хралупата, но тя можеше да проследи контурите ѝ с такава увереност, сякаш прокарваше ръката си по стена. Нейната енергия ѝ служеше като маяк. Извличането ѝ действаше като вихрушка, заплашваща да я всмуче в себе си.
Вместо това тя се пресегна, търсейки пътека към Ядрото. В двора имаше няколко, обуздани чрез защитни мрежи като водното колело на Фърд Милър в Потока на Тибит.
Защитите на Лийша приличаха на собственичката си, имаха мощно привличане, но бяха достатъчно прости, за да можеш да им се противопоставиш, щом опознаеш силата им. Рена се плъзна в една от тях дълбоко под повърхността.
