Черепният трон полностью

И веднага долови зова на Ядрото. Звучеше някак отдалеч, както когато Бени удряше по тенджерата, за да ги повика от полето за обяд. Но щом докосна пътеката, тя я обгърна с красивата си песен, изпълнена с обещания за безкрайна власт и безсмъртие.

Ала колкото и да беше красива песента, Рена знаеше, че това е само половината истина. Когато по Новолуние демоните нападнаха Хралупата, тя бе използвала енергията, за да ги отблъсне — и дори онова малко количество едва не я беше унищожило. Ядрото притежаваше безкрайна сила, то бе източникът на цялата магия по света. Нейната собствена магия, достатъчна да я превърне в един от най-могъщите хора на света, беше като свещичка в сравнение с неговото слънце. Рена наистина можеше да стане част от Ядрото, но не и докато се надяваше да запази поне частичка от себе си. Дъждовна капка, паднала в голямото езеро.

Тя се спусна толкова надълбоко, колкото можеше да се осмели, защото знаеше, че зовът ще става все по-силен, след което протегна сетивата си и затърси пътеки обратно към повърхността. Те се простираха във всички посоки, някои по-големи, други по-малки, някои достигаха до близката повърхност, а други криволичеха в продължение на мили, преди най-после да изскочат отгоре.

Нарочно не беше оставила нещо от себе си на пътеката, по която беше пристигнала, но въпреки това я усещаше, позната като миризмата на собствената ѝ пот. Тръгна по нея и разстоянието се стопи за миг. Тя се материализира на юг от Хралупата, потърси отново и по същия начин намери следващата пътека.

Измина стотици мили само с четири бързи скока и се материализира във вътрешността на кулата.

— Ей, има ли някой тук?

След като не получи отговор, тя стисна зъби, изтича до вратата и я изрита с крак. Арлен и Джардир се намираха в двора и оглеждаха защитите, ограждащи пленника им.

— Рен? — рече Арлен.

Двамата с Джардир видяха аурата ѝ и веднага насочиха цялото си внимание към нея.

— Проклетите синове на Ядрото пак го направиха! — изкрещя Рена.

— Какво… — започна Арлен.

— Красиянците са превзели Пристан — прекъсна го тя, сочейки гневно Джардир. — В момента прегазват селцата. Убиват, палят и прогонват хората от домовете им.

— Не в момента — рече Джардир. — Хората ми не водят Шарак Слънце през нощта.

— Като че ли това има значение за всички хора, които си хвърлил на демоните! — изкрещя Арлен. — Знаеше ли за това?

Джардир кимна спокойно.

— Още преди месеци планирахме да ударим Пристан при първия сняг, макар да не очаквах, че ще нападнат без мен.

Арлен прелетя през разстоянието, което ги разделяше. Джардир посегна към Копието си, но Арлен го отби и то отлетя в другия край на двора. После се хвърли напред и блъсна красиянеца в едно дърво. Стволът му беше дебел пет фута, но Рена го чу как пропращя при удара.

Арлен вдигна юмрука си, обвит в ярък воал от енергия, докато вливаше магия в ударните защити по кокалчетата си.

— Животът нищо ли не означава за теб?

Джардир погледна безстрашно юмрука.

— Направи го, пар’чине. Удряй. Убий ме. Обречи на провал собствения си план. Защото, ако не го направиш, значи, ще признаеш, че съм прав.

Арлен го погледна изумено.

— Как така?

Джардир се изви, измъкна се от ръцете му и го удари в гърдите с длан толкова силно, че Арлен отлетя няколко фута назад, преди да се съвземе. Кръвнишкият поглед, който му хвърли, беше ужасяващ.

„Време беше Арлен да набие малко смирение в тоя ядронски син“, помисли си Рена и се подсмихна.

Джардир не изглеждаше притеснен; той отупа и изпъна робата си.

— Прав си, пар’чине. Много зеленоземци, и несъмнено немалко шаруми, умират по моя заповед. Но грешиш, ако смяташ, че животът им не означава нищо за мен. Всеки изгубен живот е един воин по-малко в Шарак Ка, а броят ни и без това е много малък.

— И въпреки това ти безчувствено… — започна Арлен.

— Не безчувствено. — Гласът на Джардир продължаваше да звучи вбесяващо спокойно. Праведността му сияеше дори в аурата му. — Зеленоземците са слаби, пар’чине. Знаеш, че е така. Слаби и разделени, като снопи жито. Шарак Слънце се роди от косата, за да последва още по-голяма реколта. Следващите поколения ще бъдат копия, готови да се хвърлят бързо в Шарак Ка. Изгубените животи са цената, която плащаме за обединението, защото само то ще ни даде силата да спасим Ала.

Арлен се изплю върху него.

— Няма как да го знаеш, арогантно копеле.

— А ти не знаеш дали аз ще ти донеса победата в Ядрото. — Джардир избърса безмълвно плюнката, макар да си личеше, че губи търпение. — Но въпреки това ме доведе тук и изцели раните ми, въпреки всичко, което съм направил. И продължавам да правя. Защото част от теб знае, че тук са заложени не само няколко живота. Това е бъдещето на човешката раса и не бива да се лишаваме от никакво предимство.