Черепният трон полностью

— Какво предимство ще ти донесат изнасилванията, убийствата и палежите? — попита яростно Арлен. — Принуждаването на хората да се кланят пред различен Създател? Как това ще ни направи по-силни? Хората в Хралупата са силни колкото твоите шаруми, а на мен не ми се наложи да унищожавам домовете и семействата им, за да ги заведа там.

— Защото Ний го направи вместо теб — отвърна Джардир. — Знам историята на твоето пристигане точно преди алагаите да заличат завинаги племето, също както направих аз навремето за шарачите.

— Хралупарите бяха само началото — рече Арлен. — Оттогава хиляди са се присъединили към дърварите.

— Бегълци от земите, които завладявам. Колцина от твоите чини щяха да грабнат копието, ако не ги бях прогонил от тяхната илюзия за безопасност? Когато се срещнахме за пръв път, ти ми каза, че много от хората ти няма да вдигнат ръка срещу алагаите, дори семействата им да са заплашени.

Той потрепна, разчитайки нещо в аурата на Арлен. Рена го погледна, но не можеше да го разбере.

Все още.

— Собственият ти баща — кимна Джардир. — Посрамил се е, когато просто е гледал как алагаите идват за теб и майка ти.

Рена може и да не разбираше по-недоловимите прояви на аурите, но дори тя не пропусна унижението и гнева, които обляха аурата на Арлен.

Но в аурата на Джардир също имаше нещо. Гордост. Уважение. С изострените си в нощта сетива тя видя как гърлото му се стяга, докато той продължаваше да опознава Арлен.

— Ти си я спасил. Не си бил достатъчно голям дори за шарадж, а си излязъл в полето като обучен шарум.

— Не беше достатъчно — промълви Арлен. — Изгубих я. Просто не бях достатъчно бърз.

— Съжаляваш ли, че си застанал на пътя на Ний заради нея? — попита Джардир.

— Нито за миг — отвърна Арлен.

— Ето това означава да си Шар’Дама Ка — каза красиянецът. — Да вземаш трудни решения, които другите не могат. Слабите, като баща ти, трябва да бъдат изблъскани настрани, за да могат да изпъкнат силните.

— Джеф Бейлс не е слаб — каза Рена, привличайки вниманието на двамата мъже към себе си. — Онази нощ той си научи урока, макар да минаха петнайсет години, преди да бъде подложен на изпитание. Когато останах сама в двора му, окървавена и гонена от демоните, той грабна едно сечиво и се изправи срещу тях. Спаси ми живота. Ти не си го правил, красиянецо. Потокът на Тибит вече е готов да се изправи срещу тях и за това не беше необходимо половината хора да умрат.

— Иневера — каза Джардир. — Не е важно как хората решават да тръгнат на Шарак Ка, а че тръгват. — Той погледна към Арлен. — Ти, пар’чине, каза, че вече сме над тези неща. Абан планира нападението над Пристан и Еверам ще определи дали той и Джаян, или лактънските господари на докове ще бъдат по-силните.

— Никога не трябваше да се доверявам на тоя мазен крадец на камили — изръмжа Арлен.

Джардир се подсмихна.

— И аз съм си казвал същото много пъти през годините. Единственото в Абан, за което човек може да е сигурен, е, че ще си остане Абан. Съвестта му работи само докато не се появи някакъв шанс за печалба.

— Почти съм готов да се плъзна до Пристан и да поступам както него, така и сина ти — рече Арлен.

Лицето на Джардир помръкна.

— Направиш ли го, пар’чине, край с договора ни. Направиш ли го, аз ще се върна на Черепния трон и ще те оставя сам с налудничавите ти планове.

Арлен сви устни и двамата мъже се напрегнаха, готови всеки момент да възобновят двубоя. Известно време останаха така, но накрая Арлен поклати глава.

— Ще видим. Междувременно двамата с Рена трябва да се погрижим за хората, които си прогонил в нощта.

— Така не сме се… — започна Джардир.

— Млъквай! — изрева Арлен с такава ярост, че Джардир потрепна. — Нощ е и няма да позволя на нашите братя и сестри да се изправят сами срещу нея.

Джардир кимна.

— В това, разбира се, няма никаква чест. Ще повикам Шанвах и Шанджат и тримата…

— Ще стоите тук и ще пазите пленника — отсече Арлен.

— Не сме ти слуги, пар’чине — каза Джардир, — за да ни нареждаш да стоим на стража.

— Това не е обикновен пленник — рече Арлен. — Знаем много добре кого сме заловили.

Джардир изсумтя.

— Алагай Ка.

Арлен кимна отсечено.

— Ако, когато се върна, не намеря и трима ви тук, на договора ни наистина ще бъде сложен край.

Джардир се поклони.

— Не позволявайте да ви видят. Спасете хората си в нощта, но Дневната война вече не е наша.

Арлен се намръщи, но кимна, след което се обърна и подаде ръка на Рена. Тя я пое и продължи да я стиска здраво дори докато се разтваряха във въздуха. Така свързани, те се плъзнаха по пътеката.

Рена се плъзна към кулата и се материализира тромаво на няколко инча над земята. След многото нощи, прекарвани в извличане на сила и плъзгане, тя се чувстваше замаяна и изцедена, слаба и пламтяща от поглъщането на толкова много енергия.

При рязкото падане тя изкълчи глезена си и залитна, но нещо я подхвана, преди да е паднала на земята. Рена се напрегна, готова за битка.

— Мир, сестро — каза Шанвах. — Аз съм.

Рена тръсна глава, изпъна крака си и отблъсна ръката на жената.

— И откога съм ти сестра?