Черепният трон полностью

— И на мен — призна тя. — Бъдещето ти е забулено в облаци, но не само твоето. Наближават големи сътресения и докато преминат, мнозина в този град ще поемат по самотния път.

Тя притисна длан към бузата му и го придърпа за целувка.

— Но в бурния поток има една опора. Ако ме вземеш сега, ще зачена детето ти.

— А ти ще оцелееш ли в тези… сътресения? — попита Роджър.

— Поне докато се роди детето. След това…

Аманвах сви рамене и го целуна по врата.

Роджър потрепна.

— Може би е по-добре да изчакаме тогава.

Аманвах го погледна объркано.

— Не искам да те оставям да отглеждаш сама детето — каза Роджър. — Още нямаш двайсет. Ако умра, можеш да си вземеш друг съпруг. Който ще може да…

Аманвах взе лицето му в шепите си.

— О, съпруже. Няма да бъда сама. Имам моите сестри съпруги и ти не ни разбираш добре, щом си мислиш, че ще се отречем от теб, ако трябва да поемеш по самотния път.

Тя се изправи и полюшвайки бедра, тръгна към малкото легло.

— Аз съм дама’тинга. Единственото, което Еверам изисква, е да родя дъщеря и наследница. — Аманвах легна по гръб и разтвори крака. — Дай ми я и няма да имам нужда от докосването на друг мъж.

Роджър изскочи от ваната и без да обръща внимание на мокротата, легна върху нея.

— Дъщеря?

Аманвах се усмихна.

— Сиквах вече носи сина ти.

Джансън наблюдаваше Лийша, без да я гледа. Цялото внимание на първия министър сякаш бе насочено към херцогинята майка, но аурата му говореше друго. Той усещаше остро присъствието ѝ и се дразнеше, че не знае причината тя да е тук. Беше свикнал да е дясната ръка на Арейн и не му харесваше, че Лийша като че ли застава между тях.

— Не се страхувай, Джансън — каза тя. — Съвсем скоро ще се върна в Хралупата.

Министърът я погледна изненадано. Той не беше казал нищо, но чувствата му бяха толкова силни, че тя бе реагирала инстинктивно.

„Ето как се чувства Арлен“, осъзна тя; отново го бе разбрала твърде късно. Сърцето я сви при мисълта, че може би повече няма да го види — нещо, което демоните бяха използвали срещу нея. Вероятно бяха засекли нуждата в аурата ѝ със същата лекота, с която тя четеше Джансъновата.

— Не твърде скоро — отбеляза Арейн. — Все още имаш задължения. — Тя се обърна към Джансън. — Намерил ли Джеса?

Първият министър поклати глава.

— Видяна е да влиза в тунела, но никой не я е виждал да излиза от другия му край. Поставил съм училището под стража и го претърсваме от горе до долу.

— Мястото е пълно с тайни проходи — каза Арейн. — Изкарай от там ученичките и персонала и накарай хората си да проверят с почукване всяка стена. Ако дрънчи на кухо, потърсете тунела или пробийте стената. И в името на Създателя, кажи им да внимават. Вещицата щеше да убие Бека с отровната си игла, ако Лийша и Аманвах не бяха наблизо, за да се погрижат за нея.

Джансън се поклони.

— Ще бъде направено. Освен това претърсваме и другите имоти на господарката Джеса и известните ѝ съдружници. Пазачите при портата преглеждат всяка карета и проверяват под всеки покрив. Ще я намерим.

Арейн кимна, но в аурата ѝ проблесна неувереност. Оцветяваше я и чувството, че е предадена, но въпреки това тя продължаваше да уважава Джеса. Жената беше опасна и Арейн се притесняваше, че може би ще се измъкне от мрежите им.

— Има ли още нещо? — попита Джансън.

Аурата му показваше ясно, че той знае, че има и друго. Едва ли го беше повикала само за да повтори заповедите, които беше дала по-рано.

— Нуждаехме се от помощта на красиянската принцеса, за да разкрием заговора — каза Арейн. — Получихме я срещу определена цена.

Аурата на Джансън се промени и лицето му се вкамени, когато осъзна накъде клони тя.

— Полухват.

Арейн кимна.

— Процесът му ще се проведе, но каквато и да е присъдата, аз ще го оправдая.

— Ваша Светлост — започна Джансън с напрегнат глас, — племенникът ми беше помпозен фукльо, често и бреме на Бръшлянения трон, но въпреки това си остава мой племенник. Не мога просто да…

— Можеш и ще го направиш — отряза го Арейн. — Не очаквам да ти хареса, но е необходимо, а и ако пострада, по улиците ще избухнат бунтове. Ще остане в кулата до началото на процеса, но когато господарката Лийша потегли за Хралупата, той и пастир Джона ще тръгнат с нея.

В аурата на Джансън пламна ярост. Толкова силна, че Лийша се напрегна, плъзна ръка в торбичката си за хора и сграбчи жезъла. Ако той направеше дори най-малката крачка напред, тя щеше да го пръсне на хиляди парченца.

Но внезапно пламтящата емоция се срина, затисната от такава мощна воля, че Лийша се уплаши почти толкова силно, колкото и от гнева. Първият министър се поклони вдървено.

— Както нареди Ваша Светлост.

Той се завъртя на пети и излезе от стаята, без да чака да го освободят.

Арейн въздъхна.

— Често съм казвала, че ще платя всяка цена, за да оправя безплодието на сина ми, но не съм смятала, че това ще ми струва загубата на двамата ми най-близки съюзници в един ден.

Лийша положи ръка върху нейната.

— Имате и други. Щом напуснем града, лорд Джансън ще се върне при вас.

Но когато си спомни за гнева в аурата му, тя вече не беше толкова сигурна.