Той остави изречението недовършено и се отдалечи с широка крачка.
Брайър погледна към поводите, които конярят му подаваше, и тръсна глава. Харесваше конете, но не им вярваше.
— Ще тичам.
— Няма да е достатъчно, Брайър — каза Тамос. — Смятам да пришпоря конете към Хралупата.
Брайър сви рамене.
— Искам да не изоставаш.
— Няма — кимна Брайър.
Графът изглеждаше раздразнен, но Брайър не разбираше защо.
— Няма да успееш да поддържаш темпото на кавалерията ми — каза Тамос.
Брайър вирна брадичка.
— Защо не?
Графът го изгледа продължително, след което сви рамене.
— Карай както си знаеш, момче. Но ако изостанеш, ще те привържа към седлото ми като елен.
Брайър се разсмя и се изненада, че останалите не се присъединиха. Шегата беше добра.
Тамос се качи на седлото и вдигна копието си, докато крилата на портата се разтваряха.
— Напред!
Ездачите смушкаха конете си и препуснаха напред, а Брайър се затича заедно с тях. Известно време поддържаха темпото му, но толкова близо до града по пътя имаше голямо движение и дори онези, които веднага правеха път, задръстваха улиците и забавяха хората на графа. Брайър можеше да прескача от улица към улица и да избягва тълпите и неизбежните погледи и въпроси.
Той бързо ги остави зад себе си. По пътя събираше храна където намереше, и си отбелязваше селата и пътеките. Майката каза, че може често да идва в Анжие, така че е най-добре да познава пътищата. Запомняше къде расте свинекорен, а където нямаше, пръскаше семена. Плевелът беше агресивен и растеше почти навсякъде.
Беше се откъснал доста напред, така че вечерта му се наложи да се върне на север по пътя, докато намери лагера на Тамос. Брайър наблюдаваше завистливо от храстите как войниците се нареждат търпеливо на опашка и получават купа с гъста супа и комат хляб.
Корените и ядките, които бе намерил, бяха заситили достатъчно стомаха му, но устата му се пълнеше със слюнка при миризмата на хляб и супа. Той знаеше, че щяха да му дадат. Трябваше само да се нареди на опашката.
Но всичките войници си приличаха с еднаквите си брони и наметала, с късите туники с герба на графа. Те бяха свои. Брайър не беше. Щяха да го зяпат. Да го наричат Смръдльо или Калчо, когато не ги чуваше. Щяха да се държат настрани или още по-лошо, щяха да го заговарят.
Той искаше хляб, но не чак толкова много.
Когато слънцето залезе, мъжете бързо се метнаха на конете и приготвиха оръжията си. Потеглиха отново, като по пътя си убиваха ядритата с отработена прецизност.
Демоните вече се бяха научили да отбягват пътя и следваха процесията, криейки се между дърветата. Дървесните демони проявяваха търпеливост, когато плячката можеше да ги надбяга или да се бие. Брайър видя как някъде напред един демон скочи на голямо дърво, разперило клони над пътя. Той се изкатери бързо нагоре и се спотаи да чака.
Ядрито изчака кавалерията да отмине, но графът и баронът яздеха най-отзад, изоставайки на известно разстояние. И двамата бяха потънали в мислите си. За демона на дървото те все едно имаха нарисувани мишени на гърба.
Брайър се затича към дървото. Втори демон изсъска и се опита да блокира пътя му, но момчето размаха пешовете на палтото си и миризмата на свинекорен накара ядрона да отскочи настрани и да се разкашля. Брайър захвърли копието и щита си и се изкатери по дървото почти толкова бързо, колкото и демона. Подбираше внимателно местата, за които да се захваща, като не издаде нито звук, докато не стъпи на клона, върху който се беше стаил ядронът.
Ядрито се извърна, когато Брайър изкрещя и се затича по клона, измъквайки защитения нож от колана си. Демонът се приготви да скочи върху него, но момчето беше нащрек и избегна острите нокти. То подскочи и сграбчи дървеняка с едната си ръка, докато с другата заби ножа в наподобяващата му дървесна кора броня. Магията потече по ръката му, захранвайки поредица от бесни удари.
При падането от дървото ядрито се озова под него, което смекчи сблъсъка, но въпреки това от удара на Брайър му секна дъхът. Може и да се беше наранил при падането, но магията, която препускаше през тялото му, бързо го възстанови. Брайър се претърколи настрани от демона и скочи на крака, стиснал здраво ножа в ръката си, но дървенякът не помръдна повече.
— Брайър, къде беше, ядрото да те вземе? — попита Тамос.
Момчето го погледна объркано.
— Наоколо.
— Искам редовно да се обаждаш — каза Тамос. — Един Създател знае как ще намеря съпротивата, ако те изгубя.
Това беше абсурдно изявление. Как може Брайър да изгуби толкова много мъже и коне? Но той кимна, преди да се върне сред дърветата.
— Малкият смръдльо уби дървеняка, който можеше да ни изядри — чу той гласа на Гаред. — Можеше да му благодариш, преди да тръгнеш да му се караш.
