Черепният трон полностью

— Къде? Кога?

Един здравомислещ командир би проявил загриженост пред неизбежното нападение, но младият Шарум Ка виждаше в него само възможност за спечелване на слава, шанс да се покаже достоен за Черепния трон.

Дама’тингата погледна заровете и очите ѝ пробягаха по неразгадаемата шарка. Абан никога не им беше вярвал. Не отричаше, че в тях има магия, че дават информация, която можеше да е изумително точна, но като че ли разчитането им беше толкова наука, колкото и изкуство, а и не казваха всичко.

— Ще нападнат по суша и по вода — каза Асави.

— О? — рече Джаян. — И сигурно ще използват оръжия? И воини? Това ли е най-доброто, което твоите зарове…

Асави вдигна заровете и от тях бликна енергия, обливайки цялата стая в червена светлина. Изглеждаше, сякаш ще изпепелят пръстите на дама’тингата, но тя ги държеше спокойно, докато мъжете се отдръпнаха по-далеч от светлината.

За миг настъпи тишина. Абан погледна към Керан и му кимна да излезе напред.

Строевият офицер го погледна така, сякаш го бяха накарали да влезе в яма с алагаи, но после отиде и без колебание или оплаквания коленичи пред Асави и опря дланите си на пода. Наведе се напред и притисна чело между тях.

Асави го погледна и кимна.

— Говори, офицер.

— Почитаема и мъдра дама’тинга — започна предпазливо Керан. — Не че ние, обикновените мъже, се съмняваме в думата на Еверам, но ако има нещо, което заровете могат да ни кажат относно местата, където да разположим силите си, това може да се окаже решаващо за победата.

— Заровете не казват нищо за такива неща — отвърна Асави, — защото враговете ни наблюдават дали случайно не знаем нещо за техните намерения. Ако шпионите им забележат движенията ни, те ще променят плановете си, отхвърляйки пророчеството. — Тя вдигна пръст. — Но макар че не могат да ни кажат къде, те ще ни кажат кога. Ще ни нападнат по Новолуние.

Кхеват примигна.

— Невъзможно. Няма да посмеят…

— Ще посмеят — прекъсна го Асави, — по същата причина, поради която ти се съмняваш. Те смятат, че Новолунието ще ни разсее. Ще ни прави по-слаби.

Джаян се намръщи.

— Баща ми казва, че чините имат чест, макар и по-скромна от нашата, и че са смирени пред Еверам. Но едва ли е така, щом се осмеляват да ни нападнат в деня, когато се подготвяме за издигането на Алагай Ка.

— И не само това — обади се Асави, привличайки погледите на всички. — Те ще нападнат през нощта.

Брайър тичаше бързо, приведен и с разтуптяно сърце, използвайки всяко прикритие, което можеше да намери. Все още бе облечен с откраднатите черни дрехи и тъмнината го покриваше като удобно одеяло.

Наоколо нямаше много ядрита. Каквото и да говореха за народа на баща му, красиянците бяха прочистили терена около Пристан от ядрони толкова добре, че дори нощем нямаше от какво толкова да се страхуват.

Но в тъмното имаше и други хищници.

Тамос беше използвал празненствата по случай настъпването на Новолунието, за да придвижи силите си по-близо, като ги бе разположил зад малка група дървета в основата на Възвишението на Колан. Когато Брайър изскочи от гъсталака точно пред тях, конят на графа се стресна и се вдигна на задните си крака, цвилейки оглушително.

Брайър замръзна на място от страх, че графът може да бъде хвърлен на земята, но Тамос остана на седлото и майсторски успокои коня си.

— Нощ, момче — изръмжа той с нисък и ядосан глас. — Нима искаш да издадеш позицията ни и всички да ни избият?

— Те знаят — каза Брайър.

— А?

— Видях ги — продължи момчето. — Шарумите се промъкват през гората, за да застанат зад нас. Знаят, че сме тук.

— Да ги изядрят дано — изръмжа Тамос. — Колко са? На коне ли са?

— Много повече от нас — отвърна Брайър. Не го биваше много в числата. — Но повечето са пеша.

Тамос кимна.

— На коне по-трудно могат да се промъкнат тайно. Заеха ли вече позициите си?

Брайър поклати глава.

— Не още. Скоро.

Тамос се обърна към лорд Самент.

— Пригответе хората. Продължаваме по план.

— Искате да препуснем право към капана? — попита Самент.

— А какво искате да направя? — тросна му се Тамос. — Втора възможност няма да получим. Егар и хората му са готови, а Лактън няма провизии за зимата. Трябва да превземем този хълм и да разположим стрелците ни на него, за да прикриват настъплението на лактънците. Врагът се движи пешком и атаката му не може да се разгърне на широка площ. Завземем ли хълма, доста ще им е трудно да ни прогонят от там.

— Но ще го направят — рече Самент. — Озовем ли се горе, ще бъдем в капан.

— Ако издържим, докато превземат доковете, може би ще успеем да пробием обсадата с конна атака и да избягаме.

— А ако не?

— Ако не — отвърна Тамос, — ще защитаваме доковете до смърт.

Абан се облегна на патерицата си до прозореца на крайбрежната си къща и се загледа в тъмнината. Работната му стая заемаше целия горен етаж и имаше прозорци на четирите стени, осигурявайки му гледка във всички посоки.