Черепният трон полностью

— Шаруми на скалите! Шаруми на скалите!

— Виждам един! — извика някакъв стрелец и стреля към скалите.

Сигурно пропусна, защото изруга и зареди нова стрела.

Все повече стрелци започнаха да потвърждават, че виждат приближаващите воини, и обърнаха гръб на доковете, за да атакуват по-близките мишени. Но шарумите, облечени в черно и притиснати към стръмния склон, бяха трудни мишени и повече стрели бяха похабени, отколкото красиянци убити.

Тамос препусна с коня си към сержанта на лактънските стрелци.

— Кажи на хората си да престанат да хабят стрелите си и да продължат да стрелят по онези докове! Ще оставя сто конници да ги пазят.

— А останалите? — попита Самент, който яздеше до него.

Тамос посочи надолу по хълма.

— Останалите отиваме да унищожим стрелците, които са се разположили там. Дори да превземат възвишението, няма да имат полза от него. — Той погледна към Брайър. — Като започне суматохата…

Брайър кимна. Нямаше да е трудно да се измъкне, прикриван от четиристотин тежки коне.

Графът нададе вик и пришпори коня си, преди още да беше успял да премисли пътя си за бягство. Дървените войници препуснаха с тътен надолу по хълма, помитайки чи’шарумите. За разлика от предишното излизане, те продължиха напред, докато не стигнаха равния терен, и се насочиха право към редовете от елитни дал’шарумски стрелци.

Красиянците не бяха очаквали този ход, но изненадата им не трая дълго и те започнаха да засипват конниците с унищожителен огън, който разреди редиците им. Конете не можеха да препускат с цели брони и когато стрелите започнаха да намират пролуки, конниците пищяха и падаха, като често повличаха със себе си и съседите си.

Но това не им попречи да наберат скорост и изведнъж връхлетяха стрелците, мушкайки наред с кавалерийските си копия, докато големите им коне тъпчеха и мачкаха с копита. Стрелците нямаха никаква защита и бързо бяха прегазени.

Но докато унищожаваха стрелците, красиянската армия напредваше. Това не бяха чи’шаруми, на които им бяха връчили копията и ги бяха принудили да воюват. Това бяха истински шаруми, родени за бой и обучавани още от деца; мнозина от тях също яздеха коне. Те се приближиха от всички страни, като разкъсваха редиците на Тамос и създаваха хаос сред хората му.

Ала битката продължаваше. Самент не се отдалечаваше от Тамос и двамата лордове изпъкваха със сияйните си брони. Самент отби с щита си копие, запратено срещу Тамос. Тамос прободе мъжа, след което сграбчи тялото на шарума и го запрати срещу вражески кон. Самент беше готов и прониза с копието си гърлото на приближаващото животно.

Двамата като че ли доминираха на бойното поле, но от мястото си Брайър можеше да види как постепенно ги отделяха от другарите им, обграждайки ги в кръг.

Момчето знаеше, че трябва да бяга. Трябва да се измъкне в нощта и да отнесе новината за загубата на хълма и писмото до Лийша Пейпър.

Но не можеше да се насили да го направи. Спусна шарумския си воал и започна да скача от камък на камък, приближавайки се до бойното поле.

Тамос и Самент си пробиха с бой път до кръга и внезапно се озоваха на празно място. Дал’шарумите бяха обградили терена.

В средата на кръга стоеше красиянският водач Джаян, отличаващ се с белия си воал и тюрбан.

— Добре се би, зеленоземецо — каза той, вдигайки копието си. — Да изпробваме ли куража ти срещу истински враг?

Абан свали далекогледа си — още един подарък от дамаджата. Защитниците му бяха разглобили уреда и бяха изучили дизайна му, защитите и парчето демонска кост, която го захранваше. Не им отне много време да направят и други и сега всичките му корабни капитани, включително Керан, имаха по един.

Уредът му позволяваше да вижда в светлината на Еверам — зеленоземците го наричаха защитено зрение. С негова помощ можеше да вижда вражеските кораби така, сякаш се намираха точно пред него посред бял ден, като всеки човек на борда сияеше, а защитите по корпусите им грееха като изписани с огън.

Водата беше тъмна, цялата ѝ магия се извличаше от корабните защити, но под повърхността ѝ Абан можеше да види сиянието на демоните, привлечени от суматохата. Те кръжаха отдолу, образувайки водовъртежи, и дебнеха за някоя пролука сред защитите, през която да издърпат целия кораб в прегръдката на Ний.

Вражеските стрелци вземаха много жертви на доковете и брега. Демоноогънят се беше прехвърлил навътре в сушата — чините не искаха да унищожават доковете. Стрелците им пълнеха кошниците на прашките с камъни с размерите на човешки юмрук и ги изстрелваха срещу крепостите, воините и машините. Скорпионите добавяха точните си удари към хаоса, поваляйки стрелци и кай веднага щом се покажеха от укритията си.

И към всичко това се прибавяше изпепеляващият огън откъм Възвишението на Колан.

— Няма да издържат — каза Кхеват, сочейки към малките бързоходни лодки, движещи се зад баража, които можеше да бъдат забелязани само в светлината на защитите и пожарите. — Чините ще ги смажат, щом стоварят войниците си на сушата.

— Ако ги стоварят, почитаеми дама — каза Абан.