Черепният трон полностью

Хасик направи две крачки, но при третата падна като камък. Останалите шаруми не се справяха по-добре, двама от тях се катурнаха във водата от клатещата се лодка. Трети скочи, но се подхлъзна на онова, върху което бяха скочили Хасик и шпионинът, и се пльосна тежко във водата. Шарумите хвърляха копията си по мъжа, който продължаваше да тича по водата, но той бързо излизаше от обхвата на оръжията им. Накрая захвърли щита си и се метна напред с протегнати ръце; проряза водата и заплува.

Междувременно от „Воплите на шарума“ бяха спуснали лодка и трима мъже гребяха със забележителна скорост. Миг по-късно достигнаха шпионина и го издърпаха вътре, а копията продължаваха да падат във водата, изгубени завинаги.

Разнесе се звук на рог и от „Воплите на шарума“ започнаха да обстрелват скупчилите се на дока воини, избивайки десетки с пламтящите си снаряди и стрели. Успяха дори да унищожат една прашка и два скорпиона. Мендингите, които бяха изоставили машините си, за да попречат на шпионина да избяга, не бяха готови да отвърнат на огъня.

Докато красиянците гледаха безпомощно, спасителният екип се върна и бойният кораб изстреля един последен залп по брега, като екипажът му ликуваше. Когато направи завой, те видяха капитан Делия, която беше стъпила на парапета на кърмата и подигравателно им показваше гърдите си. Събралите се около нея мъже и жени от екипажа се обърнаха, свалиха панталоните си и запляскаха с ръце по голите си задници, докато корабът отплаваше.

Когато Абан стигна до мястото на дока, откъдето бе скочил шпионинът, Хасик и двама от шарумите все още стояха вкопчени в гребната лодка. Онези, които се бяха опитали да последват Хасик и шпионина в езерото, така и не се появиха на повърхността.

В това нямаше нищо изненадващо. Красиянците не бяха плувци, а тежките бронирани плочки, пришити към черните им роби, повличаха бързо надолу онези, които бяха паднали в студените води на езерото. Абан се опита да си представи какво е усещането. Достатъчно пъти го бяха душили в шараджа, за да знае какво е да припаднеш от липсата на въздух, но да бъдеш заобиколен от тъмна вода и дори да не знаеш кой е пътят нагоре…

Той потрепери.

Керан беше застанал на дока и лицето му бе изкривено от ярост. Най-важна за шарумите беше гордостта им, а шпионинът ги беше направил на глупаци пред очите на десетки зяпачи. Несъмнено Керан щеше да убие първия нисшестоящ, чийто поглед не му беше харесал.

Но кхафит или не, Абан не беше нисшестоящ и се нуждаеше от своя строеви офицер, а не от някакво сърдито хлапе.

— Добре се справи — каза тихо той, когато застана до него на дока.

Керан се намръщи.

— Провалих се. Трябва да се…

— … гордееш — отряза го Абан, преди офицерът да успее да изрече някоя мазохистична прокламация. — Представи се по-добре от всички шаруми в преследването. Каква бързина! Какви умения! Новият ти крак направо засрами стария.

— И въпреки това не беше достатъчно — изръмжа Керан.

Абан сви рамене.

— Иневера. Нищо не се случва без волята на Еверам. Каквото и да е откраднал шпионинът от дома на Шарум Ка, значи, Създателят е пожелал враговете ни да го получат.

Това бяха глупости, разбира се, но иневера винаги служеше като успокоение и подкрепа за раздразнените евджахци.

— Значи, волята му е била да изгубя крака си? — процеди Керан през стиснатите си зъби. — Да се удавя в коузи и да се въргалям в собствената си мръсотия, докато един дебел, сакат кхафит се оказа по-добър от мен и ботушът му стъпи върху врата ми? И сега е иневера, че не мога дори да задържа един чински шпионин, който ми беше в ръцете? — Строевият офицер се изплю във водата. — Изглежда, Еверам желае единствено непрекъснато да ме унижава.

— Славата тепърва ще дойде, офицер — каза Абан. — Ще има слава за всички, които участват в Шарак Слънце и Шарак Ка. Достатъчно лошо беше, че те намерих да се въргаляш на пода и да оплакваш съдбата си. Не те измъкнах оттам, за да ми се оплакваш и сега.

Керан го изгледа мрачно, но Абан издържа погледа му.

— Прегърни болката, шарум.

Ноздрите на строевия офицер пламтяха, но той кимна. Абан се извърна, за да се поклони на приближаващия се Джаян.

Шарум Ка погледна към тъмното езеро.

— Как успя шпионинът да тича по водата? — Той се обърна към Асави. — Не каза ли, че чините не използват магията на хора?

— Това не беше магия, Шарум Ка — каза Абан, привличайки вниманието на всички. — Чувал съм за този феномен от хора, които са се върнали от чинските села в мочурищата. Те строят малки острови, наречени „краног“, до които се стига единствено по каменни пътеки, скрити под повърхността на водата. Камъните са разположени неравномерно и преминаването по тях е лесно за онези, които познават пътеката, но е трудно за демони… или хора да ги последват.

Джаян изсумтя, докато осмисляше информацията и гледаше как издърпват първия шарум обратно на дока. Мъжът трепереше и кашляше вода, но иначе изглеждаше наред.