Черепният трон полностью

Появи се „Воплите на шарума“; пъргавият кораб заобиколи останалите и започна да обстрелва врага. Скоро предимството на изненадата беше изгубено и силите започнаха да се изравняват. Но за разлика от зеленоземците, шарумите бяха готови да умрат. Щом повредяха корабите им, те не се колебаеха да ги забият във вражеските съдове, да прескочат през отвора и да започнат близък бой.

И въпреки това изглеждаше, че битката във водата щеше да бъде изгубена, а лактънците щяха да избягат обратно в крепостта си. Керан можеше да използва още един номер, но офицерът упорито се беше противопоставял и дори Абан се беше съгласил, че отчаяният ход може повече да навреди, отколкото да помогне.

Джаян вдигна воала си.

— Аз съм Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, първороден син на Шар’Дама Ка и дамаджата, Шарум Ка на цяла Красия. — Той кимна отсечено от седлото си. — Мога ли да видя лицето ти и да науча името ти, чине, преди да те изпратя пред Еверам, за да бъдеш съден?

— Недей… — започна Самент, но Тамос не му обърна внимание.

Той заби копието си в земята и развърза шлема си.

Когато го свали, очите на Джаян се разшириха.

— Ти. Князът, който дойде с пар’чина, за да…

Тамос кимна.

— Аз съм принц Тамос, четвърти син на херцог Райнбек Втори, лорд командир на Дървените войници, трети наследник на Бръшлянения трон и граф на провинция Хралупата.

Джаян оголи зъби.

— Онзи, който се осмели да докосне обещаната на Избавителя.

Думите му предизвикаха гневното мърморене на шарумите.

— Лийша Пейпър ме избра още преди Ахман Джардир да полети към смъртта си. — Тамос посочи Джаян с копието си. — И ти ще последваш съдбата му. Предизвиквам те на Домин Шарум.

Джаян се разсмя и миг по-късно го последваха всичките му воини.

— Домин Шарум е честен двубой пред Еверам, чине. — Джаян насочи копието си срещу Тамос. — Ти нападна хората ми в нощта на Новолунието. Ти нямаш чест.

— Държим брат ти и неговите лейтенанти — каза Тамос. — Ако ни нараниш, никога повече няма да ги видиш.

— Ича? — попита Джаян.

Тамос кимна.

— И трима кай, половин дузина строеви офицери и повече от петдесет шаруми. Бий се честно с мен и те ще бъдат освободени.

Джаян се обърна към своите дал’шаруми.

— Виждате ли как дори чинските воини се опитват да се пазарят за живота си като кхафити?

Красиянските воини започнаха да се подиграват, неколцина от кръга заплюха Тамос.

Джаян се обърна към графа.

— Задръж брат ми и хората му! Щом са били достатъчно слаби и глупави, за да се оставят да бъдат пленени от чините, значи, не заслужават по-добра съдба. И без това скоро ще дойдем за тях. — Той спусна воала си. — Но щом искаш да те убия лично заради това, че си решил, че можеш да сложиш рога на Шар’Дама Ка, ще изпълня желанието ти.

Тамос бързо сложи шлема си, грабна дългото копие и смушка коня си, за да го подкара към Джаян, докато се подготвяше.

Никой от двамата не се колеба дълго и те препуснаха един срещу друг, навели дългите си копия.

В последния момент, преди да се сблъскат, Джаян повдигна копието си и го насочи към гърдите на Тамос. Графът неочаквано подхвърли майсторски дългото си копие във въздуха и го хвана близо до глава си.

Копието на Джаян го удари в гърдите, но защитите по бронята на Тамос проблеснаха и оръжието се строши. Графът се намираше достатъчно близо, за да вложи сила и скорост в поредица от бързи замахвания с копието, търсейки отвор в защитите на Джаян.

Красиянецът се опита да се отдалечи и прегрупира, но графът беше по-добър ездач, а кобилата му вардеше коня на Джаян като овчарско куче, така че Тамос продължи да опитва.

Джаян местеше щита си с трескава бързина и широката му периферия и стъклената му броня му осигуряваха достатъчно защита. Но той се отбраняваше и нямаше оръжие, с което да отвърне на ударите. Очевидно графът скоро щеше да намери процеп в бронята му и щеше да нанесе смъртоносния удар.

Джаян отблъсна Тамос с щита си, за да нанесе удар на коня му. Вратът на кобилата беше брониран отгоре, но гърлото ѝ беше незащитено и Джаян заби отчупената част от копието си в него.

Грамадният мустанг отстъпи назад, започна да издава гъргорещи звуци и се изправи на задните си крака, ритайки бясно с предните. Тамос успя да се задържи на седлото, докато животното не залитна, и отскочи бързо встрани, преди да се стоварят на земята.

Брайър си мислеше, че в този момент всичко ще приключи, но Джаян препусна към лейтенантите си, скочи от коня и грабна едно шестфутово пехотинско копие.

Когато се затича към Тамос, графът вече беше готов. Той беше захвърлил в калта десетфутовото си кавалерийско копие и беше извадил трифутовото анжиерско копие за близък бой, което беше прикрепено с ремъци към гърба му.

Джаян изръмжа и краката му заеха позицията, която Брайър беше научил от баща си преди много години. Затича се напред с бързи, ситни стъпки, отпуснал копието върху ръката си, към която беше прикрепен щитът. Когато се приближи, започна да нанася бързи удари, търсейки слабите места в дървената броня.