Черепният трон полностью

Роджър погледна през мъничкия прозорец на килията си; кулата му осигуряваше добра гледка към красиянските сили, които се събираха при Южната порта.

След месеците, прекарани в тази проклета килия, днес трябваше да е денят на освобождението му. Вместо това целият град беше вдигнат по тревога и го бяха забравили.

— Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина — промърмори той. — Ще си умра в тая дупка.

— Глупости — обади се Сиквах от сенките на тавана. — Аз ще те защитя, съпруже. Преминат ли през стените, нас отдавна няма да ни има, когато стигнат до катедралата.

Роджър не я погледна. Вече дори не се опитваше. Сиквах можеше да бъде видяна само когато пожелаеше. Вместо това наблюдаваше с нарастващ ужас как колоните воини нагласяваха големите прашки на позиции.

— Знаеше ли, че това ще се случи? — попита Роджър.

— Не, съпруже — отвърна Сиквах. — Кълна се в Еверам и надеждата ми да попадна в Рая, че не знаех. Преди да се оженим, знаех доста от тайните в двореца на Избавителя, но никога не бях чувала за планове за разширяване извън границите на Дара на Еверам в близко бъдеще. Дарът на Еверам е земя с необятни богатства и хора, които да служат на Еверамовата воля. Най-мъдро беше да останем там поне половин десетилетие.

— След което да подновите завоеванията.

Роджър се изплю през прозореца.

— Това не е нищо ново, съпруже — каза Сиквах. — Благословеният ми чичо никога не е крил това от теб. Шарак Слънце трябва да обедини всички хора, за да бъде спечелена Шарак Ка.

— Демонски фъшкии — каза Роджър. — Защо? Защото го пише в някаква си книга?

— Евджахът… — започна Сиквах.

— Е проклета книга! — сопна ѝ се Роджър. — Не знам дали Създателят съществува, или не, но знам, че не се е спуснал от Рая и не е писал никакви книги. Книгите се пишат от хора, а хората са слаби, глупави и подкупни.

Сиквах не отговори веднага. Роджър отричаше всичко, в което вярваше тя, и можеше да усети напрежението ѝ, желанието ѝ да спори, навлизайки в конфликт със свещената си клетва да бъде послушна съпруга.

— Както и да е — обади се след малко тя. — Това сигурно е дело на Джаян. Братовчед ми има най-силните кръвни претенции към Черепния трон, но не се е сдобил с истинска слава. Несъмнено се опитва да се докаже пред народа ни, за да го приемат за водач в отсъствието на благословения ми чичо.

— Благословеният ти чичо падна от една скала още преди месеци и оттогава не се е чувало нищо за него — рече Роджър. — Все още ли смяташ, че ще се върне?

— Нямаше труп — каза Сиквах, — и имаше знаци, които показваха, че е бил жив след падането. Няма да повярвам, че Избавителят е мъртъв. Той ще се върне, когато най-много имаме нужда от него. Но какво ли ще сътворят синовете му и дамаджите в негово отсъствие? Дали армията ни ще бъде по-силна, когато започне Шарак Ка, или глупавите ми братовчеди ще са я разпилели така, че ще бъде смазана при първия удар?

Тя скочи тихо на земята до него и погледна през прозореца, като внимаваше да не бъде забелязана дори на такава височина.

— Кръвта на Еверам! Там има почти петнайсет хиляди шаруми.

— Крепостта е дом на горе-долу шейсет хиляди — рече Роджър. — Но се съмнявам дали има и две хиляди Дървени войници, след като Тамос замина на юг.

— Мислиш ли, че онова, което казват, е истина? — попита Сиквах. — Че е нападнал силите на братовчед ми по Новолуние? През нощта?

Роджър сви рамене.

— Народът ми не гледа на нощта и Новолунието както твоя, Сиквах. Джейсън два пъти се опита да ме убие през нощта. А херцогът и братята му се обърнаха срещу Тамос по време на лова.

— Да, но това не бяха мъже — каза Сиквах. — Златния тон, Райнбек, това са кхафити без души. Виждала съм граф Тамос да се бие. Може би беше глупак, но имаше сърце на шарум и алагаите трепереха от страх пред него. Не мога да си представя, че е действал толкова нечестно.

Роджър отново сви рамене.

— Не съм бил там. Нито пък ти. Но какво значение има вече, след като главата му беше изпратена в буркан на майка му?

— Никоя майка не бива да вижда такова нещо — съгласи се Сиквах. — Братовчед ми няма кой знае какъв морал.

На изток, където красиянците бяха плячкосали близките села, се издигаха колони от дим. На ден път от града имаше поне дузина от тях.

— Щом са стигнали толкова далеч на север — попита Роджър, усещайки оформящата се в гърлото му буца, — това дали означава, че Хралупата е паднала?

Сиквах поклати глава.

— Хралупата е силна и е благословена от Еверам. Толкова много войници сигурно ще я превземат, но щеше да им отнеме седмици, може би дори месеци. Тези мъже са отпочинали, няма ранени или повредени оръжия. — Тя погледна на изток, където се издигаше пушекът. — Тръгнали са на изток, покрай голямата гора и най-вероятно изобщо не са навлизали в Хралупата.

— Поне това ни остава — каза Роджър. — Може би Гаред вече е тръгнал насам с десет хиляди дървари.

„Моля те, Гар — каза си той наум. — Твърде съм млад, за да умра.“