Черепният трон полностью

— И едва не пометнах заради това — отвърна Лийша. — Няма да го направя отново, освен като последен вариант срещу копие, опряно в корема ми. И без това са малко нещата, които мога да направя посред бял ден. Но може би ще успея да подсиля портата.

Думите ѝ накара всички да я погледнат.

— Как? — попита Питър.

— Със защити и хора — отвърна Лийша, — ако успеем да я обвием в мрак.

Питър се обърна към Джансън. Министърът стрелна с поглед Арейн, която като че ли не направи нищо друго, освен леко да помръдне крака си.

Джансън веднага кимна.

— Можем да накараме всички шивачи в града да зашият един към друг топове с платно, Ваша Светлост.

— Погрижи се. — Питър се огледа. — Други идеи? Ако в главата на някой се въртят налудничави планове, сега е моментът да ги сподели.

Мълчанието увисна като тежест във въздуха и Лийша си пое дълбоко дъх.

— Има едно нещо…

— Пуснете ме да поговоря с него — каза Аманвах.

Питър поклати глава.

— Лудост.

— Поискахте налудничав план, Ваша Светлост — каза Лийша. — И в интерес на истината, аз ѝ вярвам.

Тя не можеше да обясни за защитеното си зрение и искреността, която виждаше в аурата на жената. По-скоро щяха да я помислят за луда, отколкото да повярват на думите ѝ.

— Джаян ми е брат — каза Аманвах. — Първородни син и дъщеря на Избавителя и дамаджата. Изпратете ме навън, докато те чакат да изгрее слънцето, и той ще разговаря с мен. Може да успея да го разубедя. Евджахът забранява на всички, дори на Шарум Ка, да нараняват физически дама’тингите. Той не може да ми попречи да се върна, нито да нападне града, докато аз съм в него.

— И какво ще ни гарантира завръщането ви? — попита Лорейн. — Много по-вероятно е да прегърнете брат си и да го благословите с информация за нашите защити и командна структура.

— Вие държите съпруга ми — напомни ѝ Аманвах. — И моята сестра съпруга, която, ми казаха заровете, остава затворничка някъде в града.

— Какъв по-добър начин да ги освободите от това, брат ви да събори стените на затворите им? — попита Питър.

— Ако изобщо се вълнувате за тях — отбеляза Лорейн. — Може би вашият чински съпруг ви е дотегнал и възнамерявате да се върнете при своите, за да започнете начисто.

Очите на Аманвах проблеснаха и аурата ѝ засия от гняв.

— Как се осмелявате?! Предлагам себе си за заложница заради смрадливия ви чински град, а вие обиждате моята чест и моя съпруг!

Тя пристъпи към херцогинята и макар Аманвах да беше по-ниска и наполовина по-слаба от жената, в аурата на Лорейн проблесна страх; несъмнено помнеше с каква лекота дама Горджа беше избил всички в тронната зала.

— Стражи! — извика Лорейн и Бруз за миг се озова пред нея, насочвайки алебардата си срещу Аманвах.

Тя имаше широко, извито острие, което можеше да промушва и сече еднакво добре. Лийша видя проблясващите защити, гравирани върху стоманата.

Аманвах изгледа мъжа така, сякаш беше буболечка, която трябваше да бъде смачкана, но се спря и вдигна ръце.

— Не ви заплашвам, херцогиньо. Просто се притеснявам за сигурността на съпруга ми. Ако не вярвате на друго, повярвайте поне на това. Заровете ми казаха, че ако остане в затвора, той ще бъде в голяма опасност.

— Всички сме в опасност, докато брат ви е пред стените — каза Лорейн, докато шестима Дървени войници се втурваха в стаята и обграждаха Аманвах. — Но щом сте толкова загрижена за безопасността на съпруга си, можете да отидете при него.

Тя даде знак на войниците да отведат Аманвах.

— Накарайте някоя жена да я претърси, преди да я отведете в кулата — каза Арейн. — Не искаме да вкара тайно вътре демонски кости.

Един от стражите посегна към нея, но Аманвах се отдръпна и бързо го заобиколи, като отиде при Лийша. Взе торбичката си с хора, свали всичките си бижута, включително защитената си гривна и колие, пусна ги вътре и дръпна пристягащите връвчици. После я подаде на Лийша, докато стражите отново я заобиколиха, този път с насочени към нея копия.

— Ще ги пазя — обеща Лийша. — Заклевам се в Създателя.

— Еверам ще очаква да изпълниш обещанието си — каза Аманвах, докато я отвеждаха към кулата.

Когато слънцето изгря, Лийша все още не беше приключила със защитаването на Южната порта. Джансън беше спазил обещанието си. Портата беше обгърната в мрак, върху входа и подвижната вертикална решетка падаше на дипли дебело платно. Дори нямаше да разбере, че зората е настъпила, ако не бяха трясъкът и потреперването на земята, когато красиянските стрелци откриха огън с прашките.

Лийша залитна назад, но Уонда беше там и я подхвана. Разнесе се трополене и земята беше засипана от парчета камъни. За щастие, врагът не беше успял да открие големи скални блокове.

— Тук не е безопасно, господарке — каза Уонда. — Трябва да се махаме.

— Никъде не отиваме, докато не си завърша работата — каза Лийша.

— Детето… — започна Уонда.

— Ще ми бъде отнето, ако пробият пред портата — прекъсна я Лийша, — ако полубрат му просто не го изтръгне от утробата ми.