Черепният трон полностью

Херцог Питър се размърда нервно; напудреното му лице беше нашарено от струйки пот. Личеше си, че Напътственикът беше свикнал да стои зад олтара, а не пред него. Трети син, обречен на Църквата, Питър вероятно никога не се беше надявал, че ще си сложи дървената корона, камо ли да се жени, докато пред портите на крепостта се е събрала вражеска армия.

За разлика от него, принцеса Лорейн стоеше изпъната и решителна, без да сваля очи от пастира, докато той бързаше да изрече всички клетви, които щяха да узаконят брака им и да ѝ позволят да хвърли всичките си войници в битката. Не че нейните петстотин Планински копия щяха да помогнат особено срещу двайсетте хиляди шаруми. В момента, в който забелязаха вражеските сили, бяха изпратени вестоносци, но нямаше как да разберат дали са успели да преминат.

Вече беше сутрин, макар до зазоряване да оставаше още час. Церемонията беше кратка, само изричане на клетвите и непохватна целувка. Лийша не им завиждаше за брачната нощ, но нуждите на народите им бяха по-важни от личните удобства. Създаването на дете изглеждаше толкова просто нещо, но Лийша знаеше как ще се отрази това на света.

— Съпруг и съпруга! — извика пастирът и новата херцогиня кимна на капитана на нейната стража Бруз.

Мъжът изпрати бързоходец да събере Планинските копия, след това застана зад нея, когато двамата с Питър отстъпиха от олтара. Присъстващите нададоха рехави викове, но повечето места по пейките бяха празни; хората се намираха по крепостните стени или се барикадираха в домовете и убежищата си.

Арейн първа се поклони на новата двойка, останалите бързо я последваха. Лийша се наведе, доколкото успя в настоящото си състояние. Дори Аманвах се поклони — издайнически ход. Отчаяно искаше да види Роджър свободен.

— Достатъчно — сопна се Питър и всички се изправиха едновременно. — Ще има достатъчно време за поклони и поздравления утре, ако доживеем да го видим.

Пискливият му глас ясно разкриваше собствените му очаквания.

Лорейн се обърна към новия си съпруг с каменно лице, но аурата ѝ представляваше смесица от раздразнение и отвращение.

— Съпруже, може би е най-добре да обсъдим това насаме?

— Разбира се, разбира се — отвърна Питър и махна с ръка на кралския антураж да ги последва през вестиария до олтара по коридора към личната му стая.

Дворецът на Райнбек вече беше негов, но нямаше време да се мести, а и Напътственикът нямаше желание да напуска разкошно обзаведеното помещение.

Там, обграден от символите на своята вяра и нещата, които му напомняха за собственото му величие, херцогът като че ли се взе в ръце и изпъна гърба си.

— Джансън, в какво състояние е нашата защита?

— Едва ли по-различно, отколкото преди двайсет минути, Ваша Светлост — каза Джансън. — Врагът трупа войски, но ако не друго, тази седмица разбрахме, че няма да ни нападнат преди зазоряване. Разположили сме стрелци по крепостните стени и мъже, които да осуетяват опитите да бъдат изкатерени, но истинската опасност е Северната порта. Изпратили сме отряди да пазят останалите порти, но врагът е строил пред нея своите обсадни машини.

— Ще издържи ли? — попита Питър.

Джансън сви рамене.

— Не е ясно, Ваша Светлост. Врагът не е влачил със себе си скали през целия път, а наблизо едва ли ще намерят бързо достатъчно големи камъни, че да разбият портата. Би трябвало да издържи на повечето удари.

— На повечето? — попита Питър.

Джансън отново сви рамене.

— Никога не е била изпробвана, Ваша Светлост. Ако падне, дворът на двореца ще бъде последната ни надежда да спрем атаката, преди врагът да се пръсне из града.

— Ако падне, сме загубени — каза Питър. — След загубите ни при Пристан не можем да разположим по крепостните стени и в двора достатъчно Дървени войници, че да издържат наплива на двайсет хиляди красиянци. Стичат се много новобранци, но не разполагаме с достатъчно оръжия за всичките. Няма да могат да отблъснат обучена кавалерия с дърводелски инструменти.

— Нищо не е изгубено — каза сурово Лорейн. — Капитан Бруз ще разположи Планинските копия в двора. От портата врагът може да тръгне само по три улици. На всяка една можем да издигнем барикади и да ги удържим с ограничен брой хора.

Питър се обърна към Лийша.

— А Хралупата, господарке? Можем ли да очакваме помощ от юг?

Лийша поклати глава.

— Дадох на Брайър хора, за да може да стигне по-бързо до Хралупата с новини за нападението на Горджа, но дори Гаред веднага да се метне на коня, пак ще минат дни, докато пристигне с по-значителни сили. — Тя сви рамене. — Предполагам, че е възможно хралупарите да са видели красиянците и да пристигнат по-скоро, но не бих разчитала на това.

— А вашият Защитен? — попита Питър. — Ако наистина е Избавителят, сега е моментът да го докаже.

Лорейн изсумтя и Лийша отново поклати глава.

— Най-добрите ви шансове са от Хралупата, Ваша Светлост. Ако Защитеният е все още жив, той преследва демони и е зарязал политиката.

— А вие, господарке? — попита Питър. — Вие хвърляхте мълнии по Горджа и воините му.