Черепният трон полностью

— Може би брат ѝ е изпратил хора да я спасят, докато вниманието ни е било насочено към стената — каза Лийша, — и междувременно са използвали възможността да се отърват от опасния министър.

— А може би вещицата е успяла да се сдобие с няколко демонски кости — каза Лорейн.

Лийша кимна.

— Може би. Или има и други обяснения. Въпреки това въпросът очевидно е решен и аз искам да го забравя колкото се може по-скоро.

— Как може да говориш така? — попита настоятелно Арейн. — Не искаш ли правосъдие за твоя свирач? Не те ли интересува?

— Този свирач е спасил повече животи, отколкото Планинските копия са успели да отнемат — сопна ѝ се Лийша. — Той беше най-добрият ми приятел и сърцето ми е разбито, че го няма. — Тя се наведе напред със суров поглед в очите. — Но аз наблюдавах достатъчно дълго този кръговрат. Преди две години Джейсън Златния тон уби господаря на Роджър и вкара Роджър в моя лазарет. След това се опита да довърши работата и Роджър беше затворен заради това, че е искал да се защити. Сега Роджър е мъртъв, най-вероятно по заповед на Джансън, и Джансън на свой ред умира. Още колко смърти ще са нужни, за да се сложи край на това? — Тя поклати глава. — Нищо не може да ми върне Роджър, затова не искам нищо друго, освен да го върна в Хралупата и да му осигуря вечен покой.

— Ти можеш да си позволиш лукса да забравиш — каза Лорейн, — след една седмица пътуване на юг. Но убийството е извършено в двореца. Убиецът трябва да бъде намерен и тялото на Роджър е доказателство.

Лийша очевидно изгуби търпение и тресна чашата си върху масата с такава сила, че тя издрънча и се разплиска. Това беше просто поза, но тя беше сигурна, че Роджър щеше да се гордее с изпълнението ѝ.

— Неприемливо. Хората ми и аз сме затворници в Анжие от много време. Барон Кътър скоро ще пристигне в града с хиляди дървари. Когато се появи, той ще има въпроси за това, как приятелят му е бил убит, докато се е намирал под ваша защита, и тогава, по един или друг начин, ще си тръгнем.

— Това заплаха ли е? — попита Лорейн.

— Това е факт — отвърна Лийша.

Лорейн поклати глава.

— Анжие вече не е слабо…

— Не си мислете, че малките ви номера са ме впечатлили, принцесо — каза Лийша. — Знам повече тайни за огъня от вас. Вие спасихте Анжие, но онова, което отприщихте, може да се окаже по-лошо. Ние вършим работата на демоните вместо тях, когато трябва да се обединяваме.

Лорейн изсумтя.

— Не може наистина да вярвате в демонската война на Избавителя.

— Не вярвам в Избавителя — отвърна Лийша, — но не мога да отрека, че демоните се групират срещу нас. Почувствах един в съзнанието ми и знам на какво са способни. Новите ви оръжия ще са безсилни срещу тях.

— Ще видим — каза Лорейн. — Но ние се борим срещу демоните от триста години. И не ние нападнахме първи.

Лийша кимна.

— Всички ние се… посрамихме в тази битка. По ръцете ни има достатъчно кръв. — Погледът ѝ прескочи от едната към другата. — Спасих живота на сина ти, Арейн. И твоя, Лорейн. И двата пъти рискувах своя живот и живота, който нося в себе си. Моля, нека се разделим мирно, като съюзници.

Двете херцогини се спогледаха и израженията им говореха достатъчно. Арейн кимна на Лийша.

— Вземи Роджър и новите си ученички и си върви в мир.

Нови ученички. Джизел щеше да затвори лазарета си, за да заеме поста на кралска билкарка при херцогинята майка, и изпращаше останалите си ученички на юг, с Лийша, за да бъдат обучени в Хралупата. Сред тези „ученички“ бяха и бременната херцогиня Мелни, и — без знанието на Арейн — Аманвах и Сиквах.

Херцогинята щеше да има въпроси, когато те се появяха отново в Хралупата, но на питанията най-добре щеше да се отговори чрез вестоносец, а не лице в лице. Лийша нямаше никакво намерение отново да напуска Хралупата, дори да беше придружавана от армия дървари.

Никога преди Абан не беше виждал шарумите да бягат. Еверам му бе свидетел, че дори не си спомняше нещо такова изобщо да се беше случвало. Беше грозна, дезорганизирана картина, породена от паника.

Хиляди шаруми, елитът на Джаяновите сили, бяха вкарани в града. Навън успяха да се измъкнат само шепа от тях, крещящи и окървавени. Те избягаха от бойното поле по пътя, по който беше пристигнала армията, без никаква организация. Зарязаха останалите — отрядите, които обслужваха обсадните машини, кха и чи’шарумите, както и личната гвардия на Джаян — да стоят объркани в калта. Мнозина ги последваха, изоставяйки постовете си.

— Брадата на Еверам — изпъшка Абан, когато започна да осъзнава мащабите на поражението. Той се обърна към Безухия. — Донеси ми сандъка. — Когато немият кха’шарум излезе бързо от палатката, Абан се обърна към другия си телохранител, сина му Фахки. — Картите и документите, момче, бързо. Трябва да се махаме, преди…

В този момент входното покривало изплющя и вътре влетя Джаян, следван от Хасик и двама кай’шаруми от Копията на Избавителя.

— Край със смелия ти план, кхафите! — излая Джаян.