Черепният трон полностью

Хасик се засмя, свивайки ръката си в юмрук.

— Да те убия? О, кхафите. Аз няма да те убивам.

— Атаката завърши — каза Мелан на духовниците. — С касапница.

Ашия гледаше как мъжете чупят ръце и пристъпват от крак на крак. Предишния ден беше пристигнала новината, че Джаян е повел по-голямата част от силите си на север, за да нападне Анжие, надвишавайки правата си като Шарум Ка. Оттогава духовниците непрекъснато искаха предсказания от дама’тингите. Ако намеренията на Джаян се увенчаеха с успех — както най-вероятно щеше да стане — той почти сигурно щеше да предяви претенциите си към Черепния трон.

Дамаджата се беше изморила от преструвките им и се беше оттеглила в покоите си, за да пророкува насаме, оставяйки за своя заместничка Мелан.

Дама’тингата изнесе представление, като хвърли сияещите зарове със сгърчената си дясна ръка. В двореца на дама’тингите се шепнеше, че е била принудена да поднесе в ръката си своя пръв, несъвършен чифт зарове под слънцето, което я изгорило до кокал. Мелан си беше пуснала дълги нокти и с грозните груби белези ръката приличаше точно на лапа на алагай.

Заровете на дама’тингите бяха изтощени още от сутринта от непрекъснатите питания на духовниците за новини. Бяха принудени да изчакат до залез-слънце, за да опитат отново.

Ашия бе единствената друга жена в стаята, но никой не посмя да възрази срещу присъствието ѝ. Напоследък съпругът ѝ я търсеше все по-често. Асъм се намираше под огромно напрежение и беше свикнал да разчита на подкрепата ѝ. Той си оставаше пуш’тинг, но след като си бяха легнали заедно като съпруг и съпруга, Ашия смееше да се надява, че може би щяха да намерят начин да запазят съюза си на Ала, без да събуждат към живот бездната на Ний.

— Успял ли е? — попита Ашан с остър тон. — Успял ли е Джаян да превземе крепостта Анжие?

В стаята присъстваха само най-висшите духовници. Ашан седеше на Черепния трон, в основата на подиума се бяха събрали дамаджите и синовете дамати на Избавителя, а между тях Мелан беше разстлала гадателската си кърпа.

— Няма да се изненадам — ухили се подигравателно дамаджи Ичах. — Чините са слаби.

Мелан се взря по-отблизо, накланяйки главата си настрани, докато изучаваше символите.

— Не. Дал’шарумите са разбити и отстъпват бързо. Синът на Избавителя е мъртъв.

Възцари се изумено мълчание. Наистина, дамаджите не искаха импулсивният млад Джаян да спечели толкова скоро нова победа. Но алтернативата беше твърде ужасна. Дал’шарумите разбити? Синът на Избавителя посечен? От чин?

Поредицата от победи под уверената ръка на Шар’Дама Ка бе породила у хората им национална гордост, която за пръв път от векове започваше да надхвърля границите на племената. Усещане, че всички те са евджахците, избраният народ на Еверам, и че е иневера чините да бъдат поробени и да се преклонят пред евджахския закон.

Шарак Слънце, Дневната война, щеше да обедини всички хора за Шарак Ка.

Поражението беше немислимо.

— Сигурна ли си? — попита Асъм.

Мелан потвърди с глава.

— Свободна си — каза той и жената кимна отново, прибра заровете в торбичката си и започна да сгъва гадателната си кърпа.

— Остани — нареди Ашан. — Имам и други въпроси.

Мелан сгъна кърпата и се изправи.

— Простете, андрахо, но дамаджата ми нареди да отида веднага при нея, ако науча нещо ново.

Тя се обърна да си върви.

Ашан зяпна, изумен от проявата на неуважение, но Асъм се намеси, преди да е успял да каже нещо, изстъпвайки се точно пред стъпалата към трона.

— Пуснете Мелан да отиде при майка ми, чичо. Трябва да обсъдим много неща, които не са грижа на дама’тингите.

Ашан го изгледа заинтригувано и Асъм се поклони.

— Простете ми, благородни андрахо, но дотук ни доведе неумелото ви управление. Джаян нямаше да се осмели да проведе такова глупаво нападение, ако на трона седеше баща ми. Това е ясен знак, че Еверам е недоволен от вас. — Той се обърна и огледа залата, срещайки погледите на останалите мъже. — Време е да приемем, че баща ми няма да се върне. След като брат ми е мъртъв, иневера е аз да заема Черепния трон. — Той погледна към Ашан. — Ваше право е да се опитате да ми откажете. Знайте, че ако го направите, в смъртта ви няма да има никаква чест.

Ашан се намръщи.

— Само ако успееш да ме убиеш, момче. Но първо трябва да минеш през дамаджите, за да си разчистиш пътя.

— Така е. — Асъм кимна, обърна гръб на Ашан и тръгна напред, докато не подмина останалите мъже. — Дамаджи! Напред!

Неговите братя дамати пристъпиха едновременно напред и се обърнаха към съответните си дамаджи, покланяйки се в унисон.

— Простете, благороден дамаджи — казаха те в един глас, — но трябва да ви предизвикам на дуел за водачеството на племето. Ваше право е да се опитате да ми откажете. Знайте, че ако го направите, в смъртта ви няма да има никаква чест.

— Възмутително! — извика Ичах. — Стража!

Асъм се усмихна.