Черепният трон полностью

Двамата бойци се търкаляха по пода. Безухия, по-тежък и контролиращ ситуацията, се озова отгоре и затисна с коляно ръката на Хасик, която държеше ножа. Другата улови за китката и започна да го удря в лицето със свободната си ръка. Ударите бяха мощни и ужасяващи, но Абан беше виждал как се бие Хасик още докато бяха момчета в шараджа и знаеше, че това няма да е краят.

Един от ударите извъртя главата на Хасик настрани и той заби зъбите си в китката на ръката, с която Безухия държеше неговата. Гигантът не можеше да говори, но точно затова монотонният му крясък прозвуча още по-ужасно, като животински рев, лишен от всякаква човечност.

Хватката му отслабна за миг, Хасик освободи ръката си и пресече вика на немия с удар в гърлото. Събори го от себе си и се озова отгоре му, но в този миг видя, че Абан се приближава към изхода на палатката.

— Не и този път, кхафите — изкрещя Хасик и метна ножа си.

Абан вдигна ръце, но острието не се целеше в гърдите или главата му. Заби се в бедрото на здравия му крак и кхафитът отново се строполи с писък на земята.

— Татко! — извика Фахки и се втурна към него.

— Бягай! — каза му Абан. — Намери воини и им кажи, че Хасик уби Шарум Ка.

— Няма да те изоставя — каза Фахки и приклекна, за да се опита да изправи баща си на крака.

Топла кръв се стичаше по крака му, но Абан стисна зъби и стъпи върху него, облягайки се на патерицата. Извика за помощ, но в хаоса, който цареше отвън, никой не чу гласа му през плътните стени.

Хасик и Безухия отново се бяха изправили и си разменяха удари, способни да осакатят и убият. Безухия имаше незначително превъзходство. Лицата и на двамата бяха окървавени и започваха да се подуват. Едното око на Безухия беше кървясало, а носът на Хасик беше счупен, сплескан към бузата му.

Но той се усмихваше. Армията им бе унищожена, Джаян беше мъртъв и Хасик се биеше за живота си, но жестокият евнух се усмихваше както никога досега.

Абан се опита да направи крачка, но въпреки подкрепата на Фахки, болката беше непоносима.

Хасик успя да пробие защитата на Безухия и го сграбчи за ушите. Дръпна рязко главата му към себе си и заби гребена на шлема си в лицето му. Стърчащият на върха шип проби назъбена дупка в челото на немия.

Гигантът отблъсна Хасик назад, изрева и се хвана за главата.

— Това ли търсиш? — засмя се Хасик, стиснал в ръката си ухото, което бе откъснал. — Сега вече наистина си безух!

Гигантът се върна в борбата, този път наистина разгневен. Ударите му можеха да съборят камила, но Хасик ги отби с лекота, приближи се и го изрита с пета в корема. Безухия политна назад към централния прът на палатката, строши го надве и падна, повличайки покрива със себе си.

Абан стисна зъби и запъпли към изхода. Една крачка. Втора. Но това не беше достатъчно, защото изпод платнището се появи Хасик.

— Зад мен! — каза Абан, сграбчи ръката на Фахки и го издърпа от пътя на Хасик. — Той иска мен.

— Няма да му позволя… — започна Фахки, заставайки пред баща си.

— Стига глупости — прекъсна го Абан. — Не можеш да се мериш с него.

— Трябваше да послушаш баща си. — Хасик продължаваше да се усмихва. — Бягай и го остави на иневера. — Погледът му прескочи към копието на Фахки. — Или ще ти навра отзад собственото ти копие.

— Както направи с теб Шар’Дама Ка? — попита Абан.

Усмивката изчезна от лицето на Хасик, а кхафитът вдигна патерицата си и натисна колчето, което освобождаваше шестинчовото острие от електрум на върха ѝ. Острието беше намазано с отровата на тунелна змия, най-смъртоносната позната отрова.

Но Хасик се раздвижи по-бързо, отколкото Абан бе смятал за възможно, сграбчи патерицата и я отблъсна встрани. Изтръгна я от ръката на кхафита, събаряйки го на пода, и я строши надве в коляното си.

Фахки извика и го нападна с копието си. Владееше го добре, но беше просто момче, а Хасик бе един от най-смъртоносните убийци. Той отби копието настрани с парчето от патерицата и изрита силно крака на Фахки. Момчето изпищя и падна на едно коляно, опирайки се на копието.

Хасик изби оръжието настрани и събори Фахки по гръб на пода. След това заби намазаното с отрова острие на патерицата в задника му. Отровата действаше бързо. Фахки започна да се мята безумно и на устата му се появи пяна.

— Ти ми отне члена, но аз пак му го вкарах по моя си начин — каза Хасик на Абан, докато се приближаваше към него.

Отново се усмихваше.

Платното прошумоля и Безухия хвана Хасик за краката и дръпна.

Но това беше само временно предимство. И двете ръце на евнуха бяха свободни и още докато падаше, той започна да налага с юмруци очите и врата на немия. Ударите станаха още по-силни, след като паднаха на земята, и този път Безухия застина неподвижно.

— Този път няма отърване — предупреди го Абан, когато Хасик се изправи за последен път. — Дамаджата ще те намери. Животът ти е свършен.

Хасик се засмя.

— Живот? Какъв живот? Аз нямам нищо, кхафите. Ти се погрижи за това. Нищо, освен ежедневни унижения. — Той се усмихна. — Унижения и отмъщението ми.

— Тогава ме убий и да приключваме — каза Абан.