Черепният трон полностью

— Никой няма да ви чуе, дамаджи. Мелан запечата залата със защити за мълчание и залости вратите.

Ашия и Асукаджи бяха единственият остров на спокойствие след внезапно възникналото напрежение, докато всички мъже заемаха бойни стойки. Тя замръзна на място, без да е сигурна какво трябва да направи. Асъм очевидно го беше планирал, но не я беше посветил в кроежите си.

Внезапно думите „Пуснете Мелан да отиде при майка ми“ придобиха зловещо звучене. Тя се извърна, за да погледне въпросително Асукаджи, точно когато брат ѝ преметна гарота през гърлото ѝ. Ашия беше бърза, но не достатъчно. Той събра юмруците си и дръпна здраво, озовавайки се зад гърба ѝ.

Ашия се задави и главата ѝ се изкриви настрани, но тя се наведе напред, стъпила здраво на единия си крак, докато изви другия назад и го изрита в тила.

Брат ѝ издържа, но Ашия успя да пъхне пръст под веригата, която стягаше гърлото ѝ, и да си поеме дъх.

Удушаване. Накрая винаги се стигаше до удушаване.

Тя продължи да рита Асукаджи и да му нанася удари с лакътя на свободната си ръка, но той я държеше здраво, приемайки бурята от удари, като затягаше хватката си, докато краката им танцуваха по пода.

Когато Ашия вдигна единия си крак за ритник, Асукаджи беше подготвен; той подсече другия ѝ крак и я свали на мраморния под.

— Наистина ли започна да си мислиш, че си негова дживах? — попита той. — Че означаваш нещо за него? Прекара една нощ под него и реши, че можеш ме изместиш? Асъм е мой, сестро. Сега и завинаги.

И наистина Асъм ги погледна, а аурата му излъчваше хлад и безразличие. Сякаш Асукаджи размазваше някакво насекомо.

Ашия опъна веригата с пръста си, докато не прокърви, но не успя да вкара втори. Почувства как лицето ѝ се подува и разбра, че е само въпрос на време.

Гледаше как шар’даматите екзекутират техните дамаджи. Не можеше да го нарече по друг начин. Дамаджите бяха майстори на шарусахк, но сред тях нямаше нито един под шейсетте, а няколко бяха доста по-стари. Мнозина бяха и надебелели. Полубратята на Асъм бяха млади и силни, почти в разцвета на силите си.

Но имаше и нещо друго. Всичките бяха изрязали защити в кожата си и стиснатите им юмруци сияеха от магията на хора. Белезите поглъщаха енергията и им придаваха нечовешка сила и скорост в безчестните им победи, докато дамаджите падаха един след друг под жестоките им удари.

За секунди всички бяха мъртви с изключение на древния Алеверак, който танцуваше срещу Маджи. Старият дамаджи също беше убил алагай в нощта. Беше все още слаб и повехнал, но със сила, каквато не бе имал от десетилетия. Досега нито един от двамата не беше нанесъл решаващ удар.

Но въпреки че погледът ѝ бе започнал да се замъглява, Ашия виждаше, че Алеверак само разиграва момчето и със спокойна аура изучава защитите и слабостите на Маджи.

По поведението му разбра, че е открил своята мишена. Дамаджият не виждаше в светлината на Еверам, но той също бе забелязал увеличените способности на Маджи и юмрука, който продължаваше да стиска, докато се биеше.

Алеверак не можеше да види енергийните линии, но ги разби със същата лекота като Енкидо, като заби големия пръст на крака си в китката на младия дама. Пръстите му се разтвориха и макар че успя да се възстанови бързо и да свие отново юмрука си, вредата беше нанесена.

Никой освен Асъм не забеляза парчето демонска кост, което падна от ръката на Маджи и се търколи на пода.

Но всички забелязаха промяната в силите. Алеверак продължаваше да се бие хладнокръвно, но на лицето на Маджи се изписа страх, когато дамаджият започна да го притиска. Той отстъпи назад.

Савас понечи да му помогне, но Асъм го хвана за ръката.

— Това изпитание е само за него, братко.

Савас не изглеждаше доволен, но се поклони и се върна на мястото си.

Миг по-късно Маджи се озова на земята и ръката на Алеверак стисна гърлото му.

Ашия избра този момент, за да поднови борбата си в един последен опит, преди да изгуби съзнание. Асукаджи, чието внимание бе отвлечено от битката, затегна гаротата още по-здраво, но това вече нямаше значение. Пръстите ѝ бяха сграбчили парчето демонска кост. Тя почувства гъделичкането в изрисуваните по ноктите ѝ защити и изпълващата я нова сила.

— Баща ти, Шар’Дама Ка, ми се закле, момче — каза Алеверак. — Че никога няма да оспори властта ми над Маджах и че Маджи ще може да се бие с моя син за лидерството, след като умра от естествена смърт.

Асъм се поклони.

— Знам това, благородни дамаджи. Но аз не съм баща ми. Неговите клетви не са мои.

— В Евджаха е казано, че клетвите, дадени от бащите, обвързват и синовете им — каза Алеверак. — А клетвите, изречени от Черепния трон, обвързват всички ни. Ако беше спазил този договор, сега нямаше да се изправя срещу теб. — Той се усмихна подигравателно. — Вместо това ти нарушаваш клетви и нападаш през нощта като безчестен чин. Затова победата ти няма да е пълна. — Той погледна с гняв към Маджи. — Нямаш друг Маджах, който да ме замени.

С тези думи Алеверак строши врата на Маджи.