Двама души от екипажа откачиха торбите с баласта, докато Далия привършваше завързването. Качи се на електрокара и измъкна вилицата изпод дирижабъла. Екипажът беше объркан. Нещо не беше в ред. Тази голяма гондола с емблемите на телевизионната мрежа никога не беше изпитвана на дирижабъл.
Ландър отиде до двигателя и надникна вътре. Нищо не липсваше. Затвори капака.
Изведнъж чу телевизионния оператор.
— NBS? Какво е това нещо? Това не е наше…
— Режисьорът ще ти обясни, обади му се от автобуса.
Ландър седна на мястото си и включи двигателя. Смаяният екипаж се отдръпна. Далия беше вече отзад в дирижабъла с ножицата в ръка. Нямаше време да развинтва нищо. Телевизионното оборудване трябваше да се махне преди излитането.
Операторът я видя да реже кабелите.
— Недей! Какво правиш?
Покатери се в гондолата. Ландър се обърна от мястото си и го застреля в гърба. На вратата се мярна удивеното лице на човек от екипажа. Хората най-близо до дирижабъла вече отстъпваха. Далия сряза кабелите на камерата.
— А сега кормилото и мачтата кресна Ландър.
Далия скочи на земята с „Шмайзер“-а в ръка. Екипажът отстъпваше панически. Някои побягнаха. Изтегли застопоряващото устройство и освободи кормилото. Дирижабълът се залюля на вятъра, тя се затича към мачтата и го откачи. Носът му трябваше да се откопчи от вдлъбнатината до мачтата. Трябваше. Дирижабълът се клатушкаше. Екипажът беше захвърлил въжетата на носа. Вятърът щеше да свърши тази работа — да извърти дирижабъла и да го освободи. Тя чу сирена. Гумите на полицейска кола свистяха по пистата.
Носът беше свободен, но дирижабълът все още беше претоварен от трупа на оператора и телевизионното оборудване. Ландър се метна в гондолата. Първи изхвърчаха предавателите и се разбиха в земята. Последва ги камерата.
Полицейската кола се беше изравнила с дирижабъла, бурканите й святкаха. Ландър даде газ и големият кораб потегли напред. Далия се боричкаше с трупа на оператора. Кракът му се беше заклещил под седалката на Ландър. Дирижабълът подскочи и отново залепна за земята. Ревеше като праисторическо животно. Полицейската кола беше на четирийсет метра, вратите й се отваряха. Ландър изсипа на земята голяма част от горивото. Дирижабълът тежко се издигна.
Далия се надвеси от гондолата и стреля в полицейската кола, по предното й стъкло се появиха звездообразни дупчици. Дирижабълът бавно се издигаше, един полицай с окървавена отпред риза излезе от колата с изваден пистолет, като гледаше нагоре в лицето й, докато дирижабълът минаваше над него. Откос на автоматичния пистолет го повали и Далия изрита трупа на оператора през вратата. Той падна с разперени ръце и крака на покрива на полицейската кола. Дирижабълът се устреми нагоре. Вече пристигаха други полицейски коли, които ставаха все по-малки под краката им. Вратите им се отваряха. Тя чу свистене край балона. Стреляха. Пусна един откос към най-близката полицейска кола и видя как куршумите вдигнаха прах около нея. Ландър издигаше дирижабъла под ъгъл от петдесет градуса, двигателят скърцаше. Нагоре и нагоре, извън обсега на куршумите.
Фитилът и жиците! Далия легна на окървавения под, пресегна се навън и ги улови.
Главата на Ландър клюмаше на гърдите му, беше почти припаднал. Тя посегна през рамото му и натисна спринцовката под ръкава му. След секунда главата му се вдигна.
Провери ключа за осветление на кабината. Беше в положение „изгасено“.
— Свържи го.
Тя свали глобуса на лампата, отвъртя крушката и пъхна във фасунгата жиците на бомбата. Фитилът, който служеше за резерва, ако електрическата система откажеше, трябваше да се прикрепи към скобата до седалката в задната част на гондолата. Далия се затрудни при завързването на възела, защото фитилът бе станал хлъзгав от кръвта на оператора.
Скоростомерът показваше шейсет възела. За шест минути щяха да стигнат до стадиона.
При първото объркано съобщение за стрелба на летището Корли и Кабаков хукнаха към колата на Корли. Носеха се по магистрала 10, когато доизясниха първото съобщение.
— Неизвестни лица са стреляли около дирижабъла на „Олдрич“ — говореше радиото. — Двама полицаи са убити. Според наземния екипаж към дирижабъла е прикрепен някакъв уред.
— Отвлекли са дирижабъла! — възкликна Корли и удари седалката до себе си. — Ето ти го и другия пилот. — Вече виждаха на хоризонта дирижабъла, който се уголемяваше с всяка секунда. Корли се свърза по радиото със стадиона. — Изведете президента! — крещеше той.
Кабаков се бореше с гнева, объркването, шока и невъзможността на положението. Бяха го спипали безпомощен на шосето между стадиона и летището. Трябваше да съобразява бързо, много бързо. Тъкмо минаваха покрай Суперкупола. Раздруса рамото на Корли.
— Джаксън — извика Кабаков. — Леймар Джаксън. Хеликоптерът.
