От самото начало най-тежък проблем се оказа снабдяването с експлозиви. Обзет от първоначалния възторг от видението, което му се яви, когато разбра какво точно ще извърши, Ландър не се и сети, че ще има нужда от помощ. Да извърши делото сам беше част от привлекателната сила на начинанието. Но докато планът разцъфтяваше в ума му, като гледаше тълпите под себе си, реши, че заслужават нещо повече от няколко сандъка динамит, които можеше да купи или открадне. Трябваше да им окаже по-голямо внимание от десетина случайни шрапнела, изстреляни от разнебитената гондола, плюс гвоздеите и веригите, които щяха да паднат върху тях.
Понякога, докато лежеше буден, вдигнатите нагоре, люлеещи се като цветя на вятъра лица на зяпналата тълпа изпълваха среднощния му таван. Много от тях бяха на Маргарет. Тогава огромното огнено кълбо отнемаше топлината от лицето му и се издигаше към тях, завърташе се като мъглявина от звезди и ги овъгляваше. Това го успокояваше и той заспиваше.
Трябваше да намери пластични експлозиви.
Ландър на два пъти прекоси страната да ги търси. Ходи в три военни склада да прецени възможностите за кражба, но се убеди, че е безнадеждно. Посети завода на голяма корпорация, която произвеждаше бебешки кремове и напалм, промишлени адхезиви и пластични експлозиви и откри, че охраната на завода, освен че по нищо не отстъпва на тази при военните, беше и със значително повече въображение. Нестабилността на нитроглицерина го изключваше като източник на взрив.
Ландър ненаситно прелистваше вестниците в търсене на статии за тероризъм, експлозии и бомби. Купчината изрезки в спалнята му бързо растеше. Щеше да се наскърби, ако узнаеше, че поведението му е типично, ако разбереше в колко много спални болни хора трупат изрезки и чакат да дойде денят им. Много от изрезките на Ландър бяха с адреси от чужбина — Рим, Хелзинки, Дамаск, Хага, Бейрут.
Към средата на юли идеята го осени в един мотел до Синсинати. В този ден беше летял над един панаир, а вечерта се понапи в бара на мотела. Беше късно през нощта. От тавана над бара беше спуснат телевизор. Ландър седеше почти непосредствено под него, втренчен в чашата си. Повечето от посетителите бяха извърнали столчетата си. Безкръвната светлина на телевизора играеше по вдигнатите им лица.
Ландър трепна и излезе от унеса си. В израженията на гледащите телевизия хора имаше нещо особено. Опасение. Гняв. Не точно страх, защото бяха в безопасност. Приличаха на хора, наблюдаващи вълци през прозореца на колиба. Ландър взе чашата си и отиде в другия край на бара, откъдето се виждаше екранът. Даваха филм за някакъв „Боинг 747“, заседнал в пустинята. Край него трептеше мараня. Предният край на корпуса избухна, след него се взриви централната част и самолетът изчезна във вулкан от пламъци и дим. Програмата беше преглед на специалните новини за арабския тероризъм.
Сцени от Мюнхен. Ужасът в Олимпийското селце. Хеликоптерът на летището. Приглушени изстрели отвътре срещу израелските атлети. Посолството в Хартум и труповете на американски и белгийски дипломати. Водачът на Ал Фатах, Ясер Арафат, отрича отговорността за деянието.
Отново Ясер Арафат на пресконференция в Бейрут, яростно обвиняващ Англия и САЩ, че подпомагат израелците в терористичните им набези срещу партизаните. „Когато нашето отмъщение настъпи, ще стане страшно“, заяви Арафат. В очите му се отразяваха прожекторите на телевизията.
Изявление в негова подкрепа от полковник Кадафи — последовател на Наполеон и неизменен съюзник и банкер на Ал Фатах: „САЩ заслужават да получат оглушителна плесница.“ И още: „Проклета да е Америка.“
— Лайно — обади се мъж в спортно яке, седнал до Ландър. — Всички са лайна.
Ландър високо се засмя. Няколко глави се обърнаха към него.
— Смешно ли ти се струва, приятелче?
— Не. Уверявам ви, че всичко е много сериозно, лайно такова, — Ландър остави пари на бара и излезе, сподирен от виковете на човека с якето.
Той не познаваше нито един арабин. Започна да чете за арабско-американски групи, симпатизиращи на каузата на палестинците, но след като посети една тяхна сбирка в Бруклин, реши, че намеренията на арабско-американските граждански комитети са прекалено законни. Обсъждаха теми като „правосъдие“, „индивидуални права“ и насърчаваха писането на писма до Конгреса. Усети, че ако започне да търси между тях по-войнствено настроени, скоро щеше да го заговори някое внедрено ченге с подслушвател, привързан към крака.
Демонстрациите в Манхатън по палестинския проблем не се оказаха по-различни. Пред сградата на ООН и на площад „Юниън“ видя двайсетина арабски младежи, обградени от цяло море евреи.
Не, нуждаеше се от знаещ и алчен мошеник с връзки в Близкия изток. И откри такъв. Ландър чу за Бенджамин Музи от познат летец, който пренасяше в несесера си за бръснене интересни пратки от Близкия изток и ги доставяше на вносителя.
