Мошевски се смути. Стори му се, че тя каза „слугински дрехи“. Хвърли бърз поглед върху облеклото си. Не видя нищо особено. Приятелят на Рейчъл и другата двойка го гледаха втренчено.
— Марк Тобман, това е Робърт Мошевски, мой добър приятел — обясни Рейчъл на кавалера си. — Моля ви, седнете, сержанте.
— Да, заповядайте — присъедини се неуверено Тобман.
— Какво, за Бога… — Лицето на Рейчъл внезапно се промени. Давид добре ли е?
— Почти. — Стига светски разговори. Указанията му не включваха сядане на маса и сладки приказки. Какво щеше да си помисли Кабаков?
Наведе се към ухото й. — Моля ви, трябва да говорим насаме — избоботи той. — Много е спешно.
— Бихте ли ни извинили? — Сложи ръка на рамото на Тобман и започна да се изправя. — Само за момент, Марк. Всичко е наред.
След пет минути Рейчъл се върна на масата и извика Марк отвън. Десет минути по-късно той седеше сам на бара, подпрял с ръка брадичката си. Рейчъл и Мошевски се носеха към Ню Йорк, а снегът святкаше по предното стъкло на колата като трасиращи куршуми.
На юг вместо сняг валеше суграшица, която тропаше по покрива и предното стъкло на микробуса на Ландър, докато Далия Айяд го караше надолу по Гардън Стейт Паркуей. Пътят беше посипан с пясък, но магистрала 70, по която зави на запад към Лейкхърст, беше хлъзгава. Когато стигна до къщата на Ландър и изтича вътре, беше три часът през нощта. Ландър си сипваше кафе. Тя сложи на кухненската маса вестник „Дейли Нюз“ и го разгърна на средната страница. Лицето на мъжа върху носилката се виждаше ясно. Нямаше съмнение, че е Кабаков. Студени капки вода се застичаха по темето й, когато снежинките по косата й започнаха да се топят.
— Е, добре, Кабаков е. И какво от това? — запита Ландър.
— Какво ли? — обади се Фазил, появил се от стаята си. — Той е имал възможност да разговаря с Музи и може би е получил от него описанието ти. Сигурно е открил Музи след проверка на кораба, а на кораба вероятно са му дали и моето описание. Може още да не е разбрал, че става дума за мен, но знае, че съществувам. Скоро ще се сети. Виждал е и Далия. Трябва да изчезне.
Ландър тръшна чашата с кафе върху чинийката.
— Говориш глупости, Фазил. Ако властите знаеха нещо, отдавна да са тук. Искаш да го убиеш за отмъщение. Нали той е застрелял водача ви? Влязъл е спокойно в апартамента и му е взривил задника.
— Промъкнал се е, докато спял…
— Вие, арабите, просто ще ме уморите. Израелците ви трепят под път и над път, защото единственото, за което мислите, е отмъщението, все се стараете да им върнете за нещо, което е станало предната седмица. И сте готови да рискувате и този проект, само и само да си отмъстите.
— Кабаков трябва да умре — повиши тон Фазил.
— А може би не е просто отмъщение. Страх ви е, че ако не го очистите, докато е ранен, рано или късно ще се върне и ще посети
Думата „страх“ увисна във въздуха помежду им. Фазил полагаше огромни усилия да се овладее. Арабите биха погълнали по-лесно жаба, отколкото обида. Далия бързо се придвижи до кафеварката и застана така, че да не могат да се гледат в очите. Сипа си кафе и се облегна с лакти на масата, а задните й части плътно се опряха в чекмеджето с ножовете.
Когато Фазил намери сили да проговори, гласът му бе пресипнал.
— Кабаков е най-добрият им човек. Ако умре, ще изпратят друг, но няма да е същото. Разрешете ми да подчертая, господин Ландър, че Музи беше ликвидиран, защото ви е виждал. Би могъл да ви разпознае по лицето и… — Арабската кръв даваше възможност на Фазил да говори много изкусно, когато пожелае. Поколеба се достатъчно дълго, за да може Ландър да се сети за думата „ръка“, след което тактично промени посоката на изречението: — … по говора. Освен това не носим ли всички белезите от своите рани? — Потупа белега на бузата си. Ландър остана безмълвен, а Фазил продължи: — Сега говорим за човек, който е виждал Далия в лицето. Има места, на които би могъл да види снимката й.
— Къде например?
— Снимката ми е в регистъра на чужденците. На нея съм добре дегизирана. Но в годишника на абсолвентите на Американския университет в Бейрут…
— Университетски годишник? Хайде де, той никога…
— Правили са го и преди, Майкъл. Знаят, че често ни вербуват там и в Университета в Кайро. Случва се снимката да се направи и годишникът да се публикува, преди човекът да се включи в движението. Той ще търси.
— Ако идентифицират Далия, снимката й ще бъде разпространена — допълни Фазил. — Когато дойде времето да нанесеш удара, навсякъде ще гъмжи от ченгета от тайните служби, особено ако присъства и президентът.
— Ще присъства, ще присъства. Вече е потвърдил.
— Тогава е много вероятно тайните служби да дойдат и на летището. Може би вече ще са видели снимката на Далия и евентуално моята и ще разполагат с твоето описание — рече Фазил. — И всичко заради Кабаков… ако го оставим жив.
— Няма да допусна риска да арестуват теб или Далия — изсъска Ландър. — А ще бъде тъпо да отида сам.
— Това не е необходимо — намеси се Далия. — Ще го направим от разстояние — излъга тя.
