— Съблазнително е да се мисли, че ако, пази Боже, арабите успеят да нанесат удара си тук, американците толкова ще се ядосат, че ще удвоят подкрепата си за Израел — заговори той. — Но ние с вас знаем, че това няма да стане. Очебийният факт ще е, че кръвопролитието е станало поради помощта на Съединените щати за Израел. Защото са се намесили в поредната мръсна войничка. Индокитай ги отврати от интервенцията също като французите, и то с основание. Няма да се учудя, ако Ал Фатах удари и в Париж, ако французите ни продадат „Мираж“-и. А дори да ударят тук, арабските правителства ще обвинят Ал Фатах за четиристотен път, а Кадафи ще им даде няколко милиона долара. Съединените щати не могат да си позволят да се сърдят дълго на арабите. Звучи ужасно, но за САЩ ще бъде удобно, ако обвинят само Ал Фатах. В тази страна се консумира прекалено много нефт. Ако арабите успеят, а ние вече сме се опитали да ги спрем, резултатът няма да е съвсем лош за нас. Ако спрем да помагаме, дори по искане на Държавния департамент, и арабите успеят, тогава пак ние ще сме виновни. Между другото, американците няма да поискат помощта на руското разузнаване в Близкия изток. Държавният департамент ни съобщи новината, че Близкият изток е „зона на нестихващо напрежение между Изтока и Запада“ и подобно искане е невъзможно. Не желаят да признаят пред руснаците, че ЦРУ не може само̀ да си набави информацията. Но беше прав, като поиска да опитаме, Давид. Виж сега това. — Тел подаде на Кабаков телеграма от централата на Мосад. — Информацията ти е изпратена и в Ню Йорк.
Телеграмата гласеше, че Мухамад Фазил е бил забелязан в Бейрут в деня след нападението, осъществено от Кабаков. На бузата си имал рана, подобна на описаната от старшия помощник на „Летиша“ — Мустафа Фавзи.
— Мухамад Фазил — рече тихо Тел. — Най-страшният.
— Няма да…
— Чакай, чакай, Давид. Сега е време за пълна откровеност. Познаваш ли човек от Мосад или от другаде, който да е по-добре подготвен за решаването на този проблем от теб?
— Не, господине. — Кабаков искаше да добави, че ако не беше взел касетата в Бейрут, ако не беше разпитал Фавзи, ако не беше претърсил каютата на кораба и не беше проверил корабните документи, ако не беше хванал натясно Музи, сега нямаше да знаят нищо. Но каза само: „Не, господине.“
— Такава е и нашата единодушна преценка. — Телефонът на Тел звънна. — Да? Много добре, след пет минути. — Обърна се отново към Кабаков: — Майоре, бихте ли се явили на доклад в залата на втория етаж? И можете да си оправите връзката.
Яката на Кабаков се впиваше във врата му. Чувстваше се, сякаш, го душат, и спря пред вратата на залата да се съвземе. Може би военният аташе щеше да му прочете заповедта да се прибира. Нямаше да постигне нищо, ако му вдигнеше скандал. Какво беше казал Тел за някаква единодушна преценка? Щом трябваше да се върне в Израел, щеше да го направи, а партизаните в Сирия и Ливан не искаха нищо повече от това той да е извън Съединените щати.
Кабаков отвори вратата. Слабият мъж до прозореца се обърна.
— Влезте, майор Кабаков — рече външният министър на Израел.
Петнайсет минути по-късно Кабаков беше пак в коридора и с усилие потискаше усмивката си. Кола на посолството го откара на летище „Кенеди“. Пристигна на терминала на „Ел Ал“ двайсет минути преди полет 601, който по разписание трябваше да лети за Тел Авив. Маргарет Лийдс Финч от „Таймс“ го дебнеше до гишето. Зададе му няколко въпроса, докато предаваше багажа си и минаваше през детектора за метални предмети. Той й отговаряше вежливо, но едносрично. Последва го през изхода, като размаха журналистическия си пропуск пред служителите на летището, преследва го до стълбата на самолета, където учтиво, но твърдо бе спряна от охраната на „Ел Ал“.
Кабаков се качи в самолета, мина през салона на първа класа, през туристическия салон и стигна до кухнята в опашката, където товареха на борда топлата вечеря. Усмихна се на стюардесата и стъпи върху издигнатата платформа на електрокара, който носеше храната. Платформата се смъкна и електрокарът се прибра в гаража. Кабаков скочи от него и седна в колата, където го чакаха Корли и Мошевски.
Официално Кабаков бе изтеглен от Съединените щати. Неофициално се беше върнал.
Сега трябваше много да внимава. Ако направеше погрешна стъпка, страната му щеше да бъде силно дискредитирана. Кабаков се чудеше какъв ли е бил разговорът по време, на обяда на външния министър с държавния секретар. Никога нямаше да научи подробностите, но беше очевидно, че положението е било обсъждано надълго и нашироко. Указанията му оставаха същите — попречи на арабите да извършат атентата. Екипът му беше изтеглен с изключение на Мошевски. Кабаков щеше да бъде неофициален съветник на американците. Беше сигурен, че последната част от указанията му не е била обсъждана по време на обяда — ако се наложеше да прави нещо повече от даване на съвети, не биваше да оставя недружелюбно настроени свидетели.
На път за Манхатън в колата цареше напрегнато мълчание. Накрая Корли го наруши.
— Съжалявам, че се стигна дотук, стари приятелю.
