— Ще стигна и до него. Ето го пакета. Случайно да си запознат със случая Крафт-Мендоса в Чигуагуа? Е, и аз не знам подробностите. От 1970-а до 1973 година са вкарали в Бостън петдесети седем килограма хероин. По много умен начин. За всяка пратка са наемали американски гражданин, който да отиде в Мексико. Понякога мъж, понякога жена, но винаги самотии хора, без близки и роднини. Подставеното лице отивало там с туристическа виза и за нещастие, след няколко дни умирало. Тялото било връщано у дома с пълен корем хероин. От тази страна на границата са имали свое погребално бюро. Между другото, косата ти бързо израства.
— Продължавай, продължавай.
— Добрахме се до две неща. Човекът с парите в Бостън още има добро име сред мафиотите. Помага ни, защото се надяна да му опростим четирийсетгодишна присъда. Мексиканските власти в Косумел са изкарали свой човек на улицата. По-добре да не питаме той от каква присъда очаква да се изплъзне.
— И ако нашият човек пусне по веригата информация, че търси надежден партньор да прекара с лодка стоката от Косумел в Тексас, ще изглежда правдоподобно, защото старият канал е закрит отбеляза Кабаков. — А ако Сап се свърже с нашия човек, той може да го насочи за препоръка в Мексико и в Бостън.
— Да. Сап ще провери препоръките, преди да се покаже. Още щом чуе първата информация, ще направи няколко проверки. Тревожи ме това, че ако го открием, почти нямаме в какво да го обвиним. Можем да го притиснем с някакво скапано обвинение в конспиративно използване на лодката му, но това ще иска много време за събиране на доказателства. Нямаме с какво да го уплашим.
До средата на следобеда Корли се беше обърнал с официална молба към областната прокуратура на Нюарк да даде разрешение за подслушване на два телефона в бара на Суини в Ашбъри Парк. До четири часа следобед получи отказ. Корли нямал никакви доказателства, че в този бар се върши нещо противозаконно, и действал на основание на анонимни и несъстоятелни твърдения, обясни съдията. Добави, че съжалява.
На следващия ден в десет сутринта в паркинга пред супермаркета, долепен до бара на Суини, влезе син микробус. На кормилото седеше възрастна жена. Паркингът беше пълен и тя караше бавно, като очевидно търсеше свободно място. В кола, паркирана до телефонния стълб на петнайсет метра зад бара, дремеше мъж.
— За Бога, той е заспал — рече възрастната жена, като говореше на гърдите си.
Задрямалият мъж се събуди от сърдитото пращене на радиото в колата и с глуповато изражение потегли от мястото си. Микробусът влезе на заден ход в освободения правоъгълник. Няколко души бутаха пазарски колички по пътеките между колите. Мъжът, който освободи мястото, слезе of колата.
— Госпожо, май имате спукана гума.
— О, така ли?
Мъжът се отправи към задното колело на микробуса, съвсем близо до стълба. Две тънки жици, кафяви на фона на стълба, водеха от телефонната линия към земята и свършваха в двоен жак. Мъжът пъхна жака в контакт в бронята на микробуса.
— Не, просто гумата е омекнала. Можете спокойно да пътувате. — Подкара колата си и отмина.
В задната част на микробуса Кабаков се протегна с ръце зад тила. На ушите си имаше слушалки и пушеше пура.
— Не е нужно да стоиш с тях през цялото време — отбеляза плешивеещият млад мъж, седнал до миниатюрна телефонна централа. — Казвам, че не е нужно да стоиш с тях през цялото време. Когато някой се обади отвън или вдигне слушалката отвътре, тази лампичка ще светне и ще чуеш бръмчене. Искаш ли кафе? Ето. — Наведе се към преградата зад шофьорката. — Ей, мамо, искаш ли кафе?
— Не — долетя глас от предната седалка. — И не вади ядките от торбата. Знаеш, че от тях получаваш газове. — Майката на Бърни Байнър се беше преместила от шофьорското място на съседното и плетеше шал. Като майка на един от най-добрите телефонни техници на свободна професия, работата й се състоеше да кара микробуса, да изглежда невинна и да си отваря очите на четири за полицаи.
— Плащам й по единайсет долара и четирийсет цента на час. Освен това следи какво ям — обясни Байнър на Кабаков.
Чу се бръмчене. Бързите пръсти на Бърни включиха магнетофона. Двамата с Кабаков си сложиха слушалките. Чуха как телефонът в бара звъни.
— Ало, барът на Суини.
— Фреди? — Женски глас. — Слушай, сладурче, днес няма да мога да дойда.
— По дяволите, Франсис, на какво прилича това? За две седмици отсъстваш два пъти!
— Фреди, съжалявам, сигурно няма да ми повярваш, но получих колики.
— Всяка седмица ли имаш колики? Иди на конски лекар. А Арлийн?
— Търсих я, но не си е вкъщи.
— Тогава изпрати някой друг. Не мога едновременно да обслужвам бара и масите.
— Ще се постарая, Фреди.
